Мъжката суета извади на бял свят  нова и непозната болест – бигорексията.

Едноименният термин , които се появи за първи път през 1997 г., произлиза от английската дума big – голям. Произходът му отвежда към фитнес залите, където трупането на мускулна маса все по-често придобива характеристиките на мания.

В медицината явлението е познато като мускулна дисморфия, която се среща най-често при физически активните мъже между 16 и 35 годишна възраст.

При нея индивидът чувства постоянна неудовлетвореност от фигурата си и непрекъснато се опитва да я развива.
Бигорексията е противоположна на анорексията, при която се слабее насилствено. Но и в двата случая последиците за здравето могат да бъдат сериозни, дори фатални, предупреждават от Академията за изследване на телесни и психически разтройства в Масачузетс към Харвардския медицински факултет.

Мускулната дисморфия е психологическо състояние, при което индивидът чувства постоянна неудовлетвореност от фигурата си и се опитва непрекъснато да я развива. Психолозите откриват корените на явлението в детството, когато се формират първите човешки комплекси.

В голям процент от случаите бигорексици стават мъже, които в детството си са били по-слабички и дребнички момчета и затова често са ставали обект на подигравки от по-едрите им съученици.

Началото при всички е със започването на обикновена програма от тренировки. Скоро след това идва и хранителният режим. Краят слага вманиачаването. Колкото и да тренираш, никога не успяваш да постигнеш желаните резултати.

Дори с цената на приемане на стероиди, въпреки че е известно, че химическите съставки в анаболите и другите стимуланти могат да причинят акне, косопад, оредяване на зъбите и дори импотентност.

При бигорексиците се наблюдава и безпричинна агресивност, честа промяна на настроението и депресия. Екстремното физическо натоварване води до нарушения в сърдечно-съдовата и нервната система и благоприятства образуването на рак.

Американски психолози са определили група от фактори, които до някаква условна степен могат да бъдат възприети като индикатори за развиване на заболяването.

Според изследвания на Северноамериканската асоциация на психолозите обикновените хора, които спортуват редовно, мислят за тренировките си около 40 минути на ден, докато при бигорексиците това отнема над 5 часа от денонощието.

Страдащите от заболяването дневно се гледат в огледалото и мерят физическите си данни 4 пъти повече от останалите в залата. Те се интересуват от нивото на мазнините в организма си повече от индексите за телесна маса и пропорциите за хармонично тяло.

Важен индикатор е храненето, което може да се превърне във фикс идея. Бигорексиците никога не се хранят навън и много рядко ядат, когато са на гости. Причината е липсата на контрол върху количествата протеини, въглехидрати и мазнини, които ще погълнат.

Спазването на стриктен режим е причина и за отчуждаване от семейните празници и събирания, когато трапезата може да предложи редица висококалорични изкушения. Подобни отклонения в повечето случаи водят до хранителни заболявания като булимия например.

Психологически бигорексията се проявява под различни форми на срамежливост – от скриването на тялото с широки, развлечени дрехи, до пълното отчуждаване от света. Обикновено бигорексиците се чувстват дребни и недостатъчно развити. Причината е срамът от несъвършената фигура.

 Драстичната промяна на навиците е явен индикатор за наличието на подобни отклонения. Бигорексиците отделят повече време във фитнесзалата, отколкото със семейството, сред приятелите или на работа.

Лечима ли е бигорексията?

Разбира се, но това не значи, че е за подценяване. Пациентите трудно признават за проблема си и е отговорност на близките им да забележат навреме развитието на болестта.

Бигорексията е сложно психологическо състояние, при което се засилва действието на депресията и липсата на увереност, така че крачката към лечението се възприема като претърпяване на загуба.

Терапията се състои в насърчаване на пациента да преосмисли ценностите си и да се насочи към нови цели в живота. Освен психологическа подкрепа, специалистите съветват използването на помощ от диетолози и физиотерапевти. За сега в САЩ паралелното лечение е дало най-добри резултати.

Любопитно е, че изследователите на болестта са установили и други форми на бигорексия, които са сходни с опитите за избиване на комплекси чрез постигане на физическо съвършенство.

При едни това може да бъде купуването на мощни мотори или бързи коли, при други – стремеж за придобиване на икономическа мощ или демонстрация на власт в отношенията с брачния партньор.

Така че следващият път, когато на пътя ви се изпречи мускулест мъжага с голяма кола, проявете съжаление, защото той може да е поредният случай с тежка психическа травма.