Терминът би означавал „терапия чрез пазаруване”.

Използувах условно наклонение, защото има много условия, за да приемем това  съдържание.

Налага се мнението, че това е вид психотерапия.

Но първото условие е да се каже при какъв тип психичен дискомфорт, страдание или нарушение са прилага тя.

Второто е кой я назначава и кой я извършва.

Третото е какъв е очакваният ефект от терапията и за колко време трае той, преди да има рецидив на психичния проблем.

Могат да се изброят и още много условия, но дори и тези са напълно достатъчни, за да преосмислим критично правото на съществуване на подобен термин. 

Никой психолог не оспорва, че всяка човешка постъпка си има причина  и е
индивидуален и уникален акт.

Изхождайки от тези две изначални правила на практическата психология, може да поразсъждаваме върху същността на шопинг терапията.

На всеки от нас му се е случвало в напрегнат момент, когато се чувства тревожен, изморен, на прага на психичните си сили или обезверен и отчаян, да влезе в магазин и изведнъж да си хареса и купи нещо.

При такива обстоятелства покупката връща усмивката, прогонва умората и дори кара хората да се размечтаят.

По своя ефект това си е психотерапия. По-точно  „автотерапия”.

Но какво кара големи тълпи от хора да обикалят всекидневно магазините и търговските центрове и с подчетана ритуалност – по едно и също време, по един и същ маршут и в една и съща компания, да пълнят фирмени торби и чанти с вещи?

Подобно поведение отговаря само на първото условие за приемането на пазаруването като вид терапия - наличието на психичен проблем.

Той може да е както занижена самооценка, така и липса на житейска перспектива и дори състояние, граничещо с психично заболяване.

Но пазаруването в случая не оказва терепевтичен ефект, защото на другия ден човекът върши същото, ит.н, и т.н.

А това психологиата и психиатрията определят като зависимост. Тя има компенсаторен характер и причината за нея се крие в историята и опита на конкретната личност. И до причината може да се стигне само с помощта на специалист.

Така, както няма  да се преборим със зависимостта си от никотина пушейки, така и този тип зависимост няма да може да превъзмогнем, непрекъснато пазарувайки.
Пазаруването като зависимост и като мания могат да бъдат мислени за естествени явления от модерния начин на живот.

Струва си обаче да се замислите дали обикалянето по магазините и трупането на модни вещи ни прави по-успешни и по-щастливи?