Проф. Огнян Хаджийски разказва за риска от подценяването на ниските температури и остарелите методи на самолечение

През зимния сезон изкушените от планината са подложени на реален риск от измръзвания.
И вместо да тръгваме с нагласата „Това няма да се случи на мен!”, по-добре е да сме подготвени. Особено важно е как се обличаме, независимо дали отиваме на ски или просто да подишаме чист въздух.
Подходящи са облеклата от естествени материали, а връхната дреха трябва да е непромокаема, съветва проф. Огнян Хаджийски, началник на Клиниката по изгаряния, измръзвания и пластична хирургия в “Пирогов”.


За долните дрехи е важно да са комфортни и топли.

Няма точна рецепта дали да обличамe повече на брой тънки дрехи или по-малко, но по-дебели. Важно е те да са комбинирани така, че да осигуряват защита от ниските температури, без да затрудняват движенията на тялото.
Обувките трябва да са с грайфери и да не са тесни, за да имаме възможност да обуем два чифта чорапи. Добрите топли ръкавици също са задължителни, както и шапката, която трябва да покрива ушите, препоръчва проф. Хаджийски.

За скиорите и сноубордистите е важно да знаят, че очилата трябва да покриват и носа. Освен минусовите температури, при зимни условия допълнителни рискови фактори са сухото време, силният вятър или течение. В такива случаи е добре цялото лице да бъде покрито с предпазна кърпа.

Наред с външните фактори, причиняващи измръзвания, има и вътрешни, свързани с индивидуалното състояние на организма. По-податливи на ниските температури са възрастните и страдащите от недохранване или стрес.
Същото важи и за някои метаболитни заболявания като диабета.
Повишено внимание е необходимо при атеросклероза, тъй като и при нея има влошена обмяна на веществата.

Алкохолът и наркотиците също правят хората уязвими при неблагоприятни зимни условия.

Рисковете от неразумното излагане на ниски температури са два: общо преохлаждане на организма, причиняващо в крайната си фаза „бяла смърт”, и локални измръзвания.
Във втория случай най-застрашени са ходилата, особено ако обувките са тесни, както и откритите части – носът и ушите В болнични условия се прави загряваща превръзка.


Около 90 на сто от измръзванията са локализирани по ходилата,

7-8 на сто са по ръцете и 2-3 на сто – по носа и ушите.

Важно е да се усетят още първите симптоми на измръзване, но те са трудно уловими за средностатистическия турист.
Затова при зимен туризъм е препоръчително в групата да има опитен планинар.

Локалните поражения започват с пребледняване на мястото, изтръпване, „мравучкане”, но хората рядко обръщат внимание на това. Те не могат да преценят колко тежко е измръзването, защото последиците от него се проявяват в рамките на следващите няколко дни. предупреждава проф. Хаджийски.
На втория-третия ден се вижда леко посиняване на поразените места, а в следващите 5-10 дни при тежко измръзване настъпва некроза на тъканите – тогава се налага ампутация.

В зависимост от тежестта на пораженията се разграничават 4 степени на измръзване. При поражения от първа и втора степен пациентите се възстановяват. Оздравителният процес може да продължи месеци наред, като пострадалите усещат парене и болка.
При третата и четвъртата степен има необратими изменения.

Първата степен е най-лека, без необратими изменения.
При втората се появяват мехури, изпълнени с бистра течност.
Когато има трета степен на измръзване,течността в мехурите е кървава.
При четвъртата степен настъпва некроза на тъканите и ампутацията е неизбежна.

Когато са налице локални измръзвания, разтриването със сняг е противопоказно, тъй като снежните кристалчета предизвикват микроскопични одрасквания на кожата.
При общо охлаждане на тялото първите симптоми са безпричинна веселост, еуфория, а по-късно и халюцинации.
При такова състояние не трябва да се сяда и да се ляга, а хората да се мобилизират и да се придвижат до най-близката сграда.
Много е важно да не се допусне спадане на телесната температура под 21-22 градуса, тъй като тогава настъпват необратими изменения в организма.

Най-ефикасното средство срещу общото охлаждане е топла вана, като температурата на водата не трябва да е по-висока от 45 градуса, за да не се стигне до изгаряне. В планината обаче рядко има условия, позволяващи подобна процедура, затова на първо място трябва да се махнат тесните обувки, а мокрите или навлажнени дрехи да се заменят със сухи.
Добре е пострадалият да се покрие със завивка. До тялото се слагат грейки или съдове с топла вода. Краката трябва да са повдигнати над хоризонтала.


Не трябва да се правят разтривки със спирт или друг алкохол,

тъй като той бързо се изпарява, което допълнително охлажда тялото.
В болнични условия се прави загряваща превръзка. Когато има мехури, те се обработват стерилно.
Използват се и специални легла, поддържащи температура от 38-40 градуса.
Често се дават съдоразширяващи медикаменти, за да се подобри кръвообръщението.

Широко разпространената практика в планината да се пие алкохол за загряване, е погрешна. Всеки организъм реагира индивидуално, но като цяло алкохолът не помага за предотвратяване на преохлаждането, нито за неутрализиране на последиците от него. Алкохолът няма място в планината – категоричен е проф. Хаджийски.
Може да се приемат топли и подсладени напитки, но те също не са особено ефективни срещу действието на ниските температури.