Публикация

По-внимателно с успокоителните в домашната аптека!

Хроничната им употреба води до опасно пристрастяване


Съвременният човек живее в обкръжението на денонощни дразнители, които го държат на ръба на психическото изтощение. В повечето случаи отговорът на драстичната външна намеса в емоционалната сфера на хората са лекарствата, действащи успокояващо, премахващи стреса и тревожността.
Тези медикаменти, наречени транквилизатори, излязоха от пределите на медицинските заведения и станаха „битово” средство за борба с психичното натоварване.

Широко разпространената сред населението склонност към самолечение, съчетана с невежество, е основата, върху която се зароди злоупотребата с успокоителни. Тя може да доведе не само до зависимост, но и до интоксикация (отравяне), причиняваща умствени и физически увреждания.
 
Признаците на напредваща интоксикация са: потискане на повърхностните рефлекси, втренчен поглед, леко намалена будност, нарушения в походката, неясна реч и нестабилност в изправено положение. По-нататък се появяват треперене на очните ябълки, сънливост, объркване, свити зеници, потискане на вдишането.


Това може да завърши със смърт!

Пациенти, взимащи големи дози успокоителни, често мислят трудно, говорят бавно, но разбираемо, имат лоша памет, намалено внимание и емоционална лабилност.
При податливи пациенти психологичната зависимост към транквилизаторите може да се развие бързо –  само след няколко седмици, при опит да спрат употребата им, се изостря безсънието, наблюдава се безпокойство.

Физическата зависимост е свързана с дозата и продължителността на употреба – 200 мг фенобарбитал на ден, вземани редовно в продължение на месеци, могат да не предизвикат зависимост, но 300 мг на ден след третия месец  могат да доведат т. нар. синдром на отдръпване, когато лекарството е спряно.
Този синдром може да протече под формата на тежка и потенциално застрашаваща живота болест, подобна на делириум тременс при алкохолизма. Понякога дори при контролирано от лекар отдръпване след 1-2 седмици се стига до припадъци.

През първите 12 до 20 часа след отдръпването от кратко действащите барбитурати нелекуваните пациенти стават много неспокойни, появяват се треперене и слабост.
През втория и третия ден припадъците се срещат при 75 на сто от пациентите, които са взимали по 800 и повече милиграма на ден.
Припадъците могат да прогресират до епилептично състояние и настъпване на смърт. От втория до петия ден при нелекуван синдром на отдръпване се появяват бълнуване, безсъние, объркване, страх, визуални и слухови халюцинации.
Често се срещат хиперпирексия (много висока температура) и дехидратация (обезводняване).

Подобен е и синдромът на отдръпване при бензодиазепините, въпреки че той не протича така тежко и рядко застрашава живота. Настъпването му може да бъде бавно, защото лекарствата от този тип остават в тялото дълго време преди да се отделят напълно.
Отдръпването може да бъде по-тежко при хора, използвали лекарства, които бързо се усвояват от организма.

Лечението на остратата интоксикация в някои случаи се свежда до наблюдение на пациента.

При тежко отравяне може да се наложи поддържане на дишането.
При вземане на бензодиазепинова свръхдоза понякога се прилага антагонист на бензодиазепиновите рецептори като флумазенил.
Ръководеното от специалист отвикване от успокоителните лекарства, особено барбитуратите, се прави по точна схема, като се следят стриктно признаците на отказването.

Често терапията започва с дълго действаща химическа лекарствена съставка, която е по-лесно поносима.
След като се установи 24-часова доза, която е поносима за организма, та се приема в продължение на 2–3 дни, за да се стабилизира пациентът. След това започва внимателното й намаляване с 10%  дневно до пълното освобождаване от медикамента, което е най-добре да се провежда в болнична обстановка.

Най-употребяваните барбитурати
. Фенобарбитал
. Луминал
. Хексадорм калций

Най-употребяваните бензодиазепинови производни
. Диазепам
. Реланиум
. Лексотан
. Лекотам
. Диазепин 

 

" }-->

Коментари