Д-р Димитър Георгиев е роден през 1962 г. в София. Завършва с отличие немската гимназия и медицинския факултет. Автор е на множество научни публикации, вкючително. и в авторитетни международни издания. Дълги години работи в АГ болница „Шейново”. От година и половина е началник на ДКЦ „Асцендент” – център за женско здраве”в София. Съосновател е на сдружението “Антиейджинг интернешънъл” и на Българска асоциация по антиейджинг медицина.


Д-р Георгиев, какво е антиейджингът за вас – лайфстайл, медицина за спиране на старостта или философия?

За мен забавянето на стареенето или търсенето на вечната младост е философия от хилядолетия, която сега намира реализация в една стартираща медицинска дисциплина.

Има ли исторически примери за спиране или забавяне на стареенето?

Може би първият философ и специалист по антиейджинг е Имхотеп, един египетски лекар, който е лекувал фараоните. По-високата продължителност на живота им се е постигала чрез употребата на различни субстанции, които според запазени трудове на Имхотеп са били много ефективни. Факт е, че някои фараони са доживели до 90- годишна възраст, което за онова време си е просто библейска възраст. Тогава средната продължителност на живота е била 25 години.
На философията на антиейджинга са посветени различни произведения на изкуството. Има една прекрасна рисунка на Дюрер, която се казва “Извора на младостта”, в напреднала възраст Тициан е рисувал своите лекари, и т.н., и т.н.

Няма ли видимо противоречие в девиза на антиейджинга: “Да умреш здрав на 100 г.”? Ако си здрав, защо трябва да умираш?

Това не е точно девиз, по-скоро е каламбур, който трябва да даде по-обща представа за лаиците какво точно е антиейджингът. Аз лично не приемам този каламбур.

Да, но с него боравят авторитетни имена като австрийският проф. Маркус Метка, който е един от водещите антиейджинг специалисти в Европа.
Казват го, но при определени обстоятелства. Специалисти по гериатрия (наука за възрастните хора) твърдят, че човешкият организъм е програмиран така, че да живее по 140 г. Но различни фактори от околната среда скъсяват тази възраст, особено когато се отнася за хора, които са немарливи към здравето си. Смисълът на антиейджинга се състои в намиране на противодействие на фактори, които скъсяват живота ни, за да се опитаме да го изживеем в пълнотата, дадена ни от природата.


Не е ли станал антиейджингът основно заклинание на фирмите от козметичната индустрия и пластичните хирурзи?

До известна степен – да, защото концерните обичат да измислят хипотези, да градят илюзии около тях и да ги продават заедно с продуктите си. Думата “антиейджинг” може би е заклинанието, но философията съществува от векове.

Кремовете, които се пласират с етикети за антиейджинг ефект, надали могат да направят кожата на жената жизнена за цял живот.
Това е чудесен пример. Философията на сдружението на лекарите, които работят антиейджинг в България, е насочена против подобен вид манипулации. Можем да приемем, че един продукт забавя стареенето, само когато видим за него данни, подкрепени с клинични проучвания.

Каква е ролята на медицината – изследвания, терапия, в антиейджинга?

Ролята на сериозната медицина зависи от съответния лекар. В Америка антиейджинг медицината е нещо абсолютно несериозно. Тя продава илюзии. В Европа има две крила, които изповядват различна философия и идеология. Крилото, към което аз гравитирам повече, предпочита да залага на сериозната медицина и да я вгражда в антиейджинг медицината като превантивно действие. Да вземем например един мъж, който идва при нас и иска съвет или лечение за определени проблеми, свързани с остаряването му. Ние ще направим всичко, което би ни показало дали има някакви фактори, които скъсяват живота му. Ще изследваме липидния му статус за атеросклероза, ще направим изследване на туморни маркери на простатата, ако е пушач – какво е влиянието на цигарите върху него, и др. В това отношение имаме много добри възможности, защото сме сключили договори с известни международни лаборатории.

А как ще помагате на вашите пациентки да се борят срещу остаряването?

Ако приключим успешно първата фаза – диагностичния процес, и заложим на превантивни техники, ще дадем на жената шанс да знае дали скоро ще боледува от социално значимо заболяване. Изследванията, които се правят при жените са: мамография, дензитометрия (изследване за остеопороза), туморни маркери, генетични тестове, изследване на увеличаването на риска от заболяване на гърдата. В нашия център може да се прави и колагенометрия – изследване за дебелината на кожата, което е директен белег за остаряването й.

Интересува ли се българинът от антиейджинг?

Аз съм убеден, че се интересува от проблемите, свързани с превенция на старостта, макар че в нашия център се занимаваме с това направление буквално от няколко дни. Но трябва да се подчертае, че антиейджингът не е масова медицина. Това е общо взето философия за индивидуалисти и хора, които са състоятелни. И в исторически план винаги е било така. Антиейджингът е индивидуалистичен модел и противоречи на егалитарните правила, на които в общи линии е изграден Европейският съюз. Дори да имате само индивидуализирана профилактика за рак на гърдата например - жената не желае да чака на опашка, да се съобразява с работно време, това е свързано с плащането на по-високи суми. Първоначалният диагностичен пакет ще има четирицифрена стойност.

Не трябва ли антиейджингът да обхване всички обществени слоеве, за да боледуват хората по-малко, да могат да се пенсионират на по-късна възраст, въобще да не се натоварват страдащите финансово здравни системи?

Това е много лесно като пожелание, но не очаквам да се сбъдне в страни като България, като знам в какво състояние е здравеопазването ни.

Кой е по-податлив за мерките против остаряването - жените или мъжете?

Естествено, че жените, те са по-суетни. Искат да са по-млади, освен това остаряват по-бързо от мъжете. Като цяло младите хора не мислят за антиейджинг. Те се сещат за старостта и творческото дълголетие, когато станат на 50 години, а на 60 год. отчаянието вече ги тласка към опити да удължат живота си. В случая външността е от по-малко значение, по-важно е състоянието на тялото и най-вече – на духа.

Защо голяма част от гинеколозите, които се занимаваха с хормонално лечение, се насочиха към антиейджинга?

В България гинеколозите, които се занимаваха с хормони, бяха много малко. Една част от тях наистина се пренасочват към новата дисциплина, но трябва да се знае, че хормоналната терапия е един от фундаменталните методи за антиейджинга. Има проучвания, които показват, че лечението с хормони крие рискове, но има и такива изследвания, които сочат, че рискове няма. Когато едно лекарство се индицира правилно и има индивидуализация на подхода, е ясно, че то не е опасно. Още повече, ако здравето на жената се следи изкъсо и отблизо. Имам пациенти, които са приемали по 15 години хормони, от 50- до 65-годишна възраст. Те изглеждат доста по-млади от своите връстници.