Публикация

Сърцето не обича студа


Д-р Сотир Марчев, ръководител на кардиологичната клиника в V МБАЛ, София, за сезонните проблеми и влиянието на височините и алкохола при сърдечно болните. 

 

 

Д-р Марчев, през кой сезон хората със сърдечни проблеми са най-застрашени от обостряне на страданията им?

Хората сме топлокръвни същества - имаме постоянна телесна температура около 36,8 градуса. Основен източник на топлина са вътрешните органи. Топлината, образувана в тях, се разпространява в цялото тяло чрез кръвта, движеща се в кръвоносните съдове. През лятото повърхностните съдове (под кожата и по дихателните пътища) се разширяват и топлината, акумулирана във вътрешните органи, се разсейва навън през кожата и ние не прегряваме. През зимата повърхностните кръвоносни съдове се свиват и топлината се запазва в тялото ни.
Кръвта освен топлина носи и много други вещества, включително антитела и клетки на имунната (защитната ни) система. Свиването на кръвоносните съдове по дихателните пътища намалява локалната (местната) защита и ние започваме да боледуваме по-често от инфекции на горните дихателни пътища. Поради студеното време хората по-често пребивават заедно в топли помещения и това предразполага към предаване на дихателните инфекции.

Установено е, че смъртността през зимата е с 15% по-висока от смъртността през лятото (аналогично на това, че смъртността на полюсите е по-висока от смъртността на екватора). Фактите говорят, че зимата не е най-добрият сезон за хората със сърдечно-съдови проблеми.

Трябва ли лечението на високото кръвно налягане да търпи сезонни корекции – през лятото по-малки дозировки на лекарствата, а през зимата – по-големи?

Свиването на кръвоносните съдове през зимата покачва кръвното налягане и се налага пациентите да пият по-високи дози лекарства. Понякога през този сезон се налага да добавим и още медикаменти. Студът повишава и съсирваемостта на кръвта, което също налага промяна в дозите на съответните лекарства. Обикновено през лятото връщаме старите дози. Но тези промени трябва да стават само по лекарско предписание и при съответния периодичен контрол както на кръвното налягане, така и на други параметри.

Влияе ли вятърът на сърдечно-съдовата система?

Да. Вятърът, който бие в лицето, причинява рефлекторно спазъм на коронарните (сърдечните) съдове и може да предизвика криза с болки при исхемично болните. Освен това вятърът усилва усещането за студ и дори при не толкова ниски температури, когато има силен вятър, човек може да се преохлади. Съветвам сърдечно болните да избягват престой на открито при ветровито време.

Коя физическа активност е най-благоприятна за хората със сърдечно-съдови заболявания? Как да се прецени границата на натоварването?

Съвременната медицина препоръчва за всички здрави възрастни умерено физическо натоварване, поне по 30 минути дневно, през повечето дни на седмицата, желателно всичките. Под “умерено физическо натоварване” се разбира да имате нужда да дишате дълбоко, но все още да можете да водите лек разговор. Така е например при бързо ходене, каране на колело, плуване, домашен ремонт, работа в градината. Под “повечето дни на седмицата” е желателно да се разбира поне пет. И три и четири дни седмично по половин час, пак носят полза за здравето, но тя е по-малка. Два дни седмично спортуване категорично не стигат. Човешкото тяло е устроено за ежедневно натоварване. Тези 30-45 минути дневно могат да се сумират и от няколко по-кратки натоварвания през денонощието, за по-възрастните хора често така е по-удобно.

На сърдечно болните хора обикновено им казвам: „Вие нямате болест, която се лекува с лежане. Ако виждате, че една физическа дейност можете да я свършите, без да ви причинява болка, задух, крайна умора, е желателно да я свършите. Ако обаче дадена физическа дейност ви създава проблеми, не трябва да се опитвате да я свършите, напук на болката и задуха. Физическата активност води до разрастване на нови кръвоносни съдове в миокарда и затова е полезна и желателна. Но не трябва да прекалявате и да натоварвате сърцето си повече от неговите възможности. Ориентир са индивидуалните усещания. Ако нямате оплаквания, например като качвате стълби, не е нужно „за всеки случай” да спирате и да почивате.”

Как се отразява на сърцето пребиваването на по-големи надморски височини?

До 2000 метра надморска височина няма проблем за сърдечно болните. Над тази височина вече е опасно – въздухът се разрежда и кислородното насищане намалява. В гражданските самолети се поддържа изкуствено налягане както при 2000 метра надморска височина. Това не се прави в хеликоптерите.

Как алкохолът влияе върху сърдечно болните и при здравите хора?

Съвременните препоръки за алкохола са: „Ако пиете много – намалете употребата му! Ако не пиете – не започвайте! Ако пиете малко – засега не е нужно да променяте нищо!”
Пристрастяването към алкохол е генетично. Ако дете на алкохолици бъде осиновено като много малко от родители, които изобщо не употребяват алкохол, най-вероятно в това отношение детето ще прилича на истинските си родители, а не на осиновителите.

Алкохолът е безспорен карциноген (вещество причиняващо рак) за хранопровода и стомаха (върху тях той въздейства веднага след употреба), за черния дроб. При жените повишава риска от рак на гърдата. Рискът от карцином се увеличава особено много при хората, които освен че пият, и пушат.

Единствено при болните с исхемична болест на сърцето малки дози алкохол намаляват малко риска от инфаркт – алкохолът увеличава добрия холестерол (HDL-холестеролът), намалява слепването на тромбоцитите (кръвните клетки, които образуват съсиреците, причиняващи инфаркт) и има лек противовъзпалителен ефект (намаляват С-реактивния протеин).

Затова хората с повишен риск от инфаркт ги оставяме да употребяват ниски дози алкохол, ако досега са пили. Ниска доза при мъжете означава едно – две питиета дневно (под питие имаме предвид халба бира, малка ракия или чаша вино). Жените и по-дребните хора трябва да се ограничат с едно питие дневно.

" }-->

Коментари