Описан още през 412 г. пр. н. е. от Хипократ, грипът, наричан в миналото инфлуенца, упорито продължава да взема своите жертви. От най-голямата пандемия (причинена от т. нар. испански вирус, отнел през 1918 г. живота на 30 млн. души) ни дели близо столетие. Въпреки това всяка година от грип се разболяват милиони, а около 500 000 от тях умират. Средно една година от живота си човек прекарва, боледувайки от инфлуенца. Естествено, най-уязвими са децата и възрастните хора, както и страдащите от хронични заболявания.

Фаталните последици се дължат не на самия грип, а на неговите усложнения. Смъртта може да настъпи вследствие на интоксикация, кръвоизлив в жизнено важен център на организма, на белодробни усложнения или сърдечна недостатъчност.
Драстични са и икономическите загуби, които водят след себе си древното заболяване. За неговото лечение всяка година

светът харчи около 14,6 млрд. долара.

Дали ще го измерваме с броя на заразените и починали, или с изразходваните финикийски знаци, няма значение. Ясно е едно – коварният вирус няма да отстъпи лесно.

Паралелно с нестихващите опити да бъде озаптен веднъж завинаги, грипът продължава да ни изненадва с неизчерпаемия си арсенал от скрити оръжия. Нeотдавна датски учени огласиха изследването си, според което хората, родени през студените месеци на годината, по-често страдат от шизофрения. Основният виновник се предполага, че е вирусът на грипа, пренесен от майката по време на бременността. Рискът детето да развие психичното заболяване е осем пъти по-висок.

Подобно заключение правят и американски учени. Те са убедени, че инфлуенцата, пренесена от майката, може да доведе до тежки разстройства на психиката. Според тях вътреутробният грип е причината за всеки седми случай на шизофрения.

Изследователи от Университета в Юта, САЩ, пък са стигнали до извода, че роднините на хора, починали от грип, по-често умират от същата диагноза. Учените са изчислили, че братята и сестрите на жертвите на грипа са подложени на същия риск 74% по-често, родителите – 38%, а децата – 60%. Този факт недвусмислено доказва, че предразположеността към развитие на тежките форми на грипа е наследствена.

Колкото по-дълбоко навлизат учените в микрокосмоса на грипния вирус, толкова по-ясно осъзнават, че си имат работа с изключително сериозен противник.
Световната антигрипна научна общественост е стигнала до извода, че стратегията за борба с грипа се нарича профилактиката. Което на практика означава не да кръстосваме шпаги с поредния щам на инфлуенцата, а

да не го допускаме на наша територия

Естествено, един от най-сигурните щитове срещу грипа са ваксините. И въпреки че за тях вече е късно, защото вирусът категорично напомни за съществуването си, не бива да забравяме, че догодина той пак ще се опита да нахлуе с взлом в живота ни. Учените дори са на път да се справят с най-коварната му черта – способността му непрекъснато да мутира.

Британски изследователи създадоха универсална ваксина ACAM-FLU-A, която осигурява траен имунитет и ще може да се справя с всеки щам на вируса. Но ще минат години, докато вашият семеен лекар ви я предложи. През това време ще чакаме и ще се надяваме поредната трансформация на грипа да не е по-агресивна от предците си. Ако все още не сте разрешили спора за или против ваксините, може да заредите домашната си аптека с римантадин хидрохлорид например. Този абсолютно достъпен препарат (в аптеките се продава за 5-6 лв.) е достатъчно ефикасен и като профилактично средство, и като лекарство, което може да помогне още при първите симптоми на грипа.

Вече стана ясно, че „Соломоновите острови” вече са в България. Щамът е непознат до момента и хората нямат изграден имунитет срещу него. Обаче „Соломонови острови” не е по-опасен от „Уисконсин” и „Малайзия”.

Според статистиката, 6% от българите са се ваксинирали. Това е и причината заболеваемостта да достигне 128,18 на 10 000 души. В Монтана болните са 379,29 на 10 000.