Публикация

Студовете увеличават броя на инсултите


Всяка година 35 000 българи стават жертва на инсулт 

Ниските температури се отразяват неблагоприятно върху човешкия организъм като ускоряват развитието на вирусните и бактериални инфекции на дихателните, пикочополовите и други органи, снижават имунитета и покачват в значителна степен броя на мозъчните инсулти в сравнение с другите годишни сезони.
Мозъчният инсулт е заболяване, характеризиращо се с остра загуба на една или повече функции в резултат от нарушаване на кръвоснабдяването в определена област на мозъка.
Състоянието може да продължи повече от 24 часа или да доведе до смърт.

Инсултите са два основни вида
исхемични и хеморагични, като делът на първите е около 80-85%. Те се дължат на силно намаление до пълно спиране на кръвния поток в някой мозъчен кръвоносен съд, което довежда загиване на клетки и до развитието на мозъчен инфаркт.

Хеморагичният мозъчен инсулт се дължи на разкъсване на съдовата стена или рязко повишаване на нейната пропускливост с излив на кръв в мозъчната тъкан, покачване на налягането и притискане на околната мозъчна тъкан.

Годишно в България от инсулт умират около 35 000 души, което е една трета от всичките смъртни случаи. По смъртност от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания страната е на едно от първите места в света, като неблагоприятната статистика непрекъснато се увеличава заради нездравословния начин на живот.

 През зимните месеци инсултите се увеличават близо два пъти в сравнение с лятото, а всяка следваща година носи с 10-15% по-висока заболеваемост. Причината за това е, че ниските температури предизвикват покачване на кръвното налягане, което е основният рисков фактор за развитието на инсулт.

Повишеното кръвно води до влошаване на мозъчното съдово кръвообращение, като се затруднява снабдяването на мозъчните клетки с кислород и хранителни вещества. Последицата е развитие на мозъчен исхемичен или хеморагичен вариант на инсулта.

Други рисков фактор, който се променя неблагоприятно през зимата, е покачване стойностите на мастните продукти в кръвта (холестерол, триглицериди) поради консумирането на по-мазна, солена и калорична храна, както и приема на по-големи количества алкохол. Спиртните напитки заедно със солта от туршиите води до покачване на артериалното налягане.

Студът предизвиква и отделяне на по-големи количества урина, а това сгъстява кръвта, забавя скоростта на кръвния ток и повишава кръвосъсирването.

 В резултат на всичко това значително се увеличава рискът от много по-често развитие на тромбози и емболии в мозъчно-съдовото легло и настъпването на инсулти.

Подобен е ефектът и от гъстите мъгли през зимата, които допринасят за повишаването на белодробните заболявания като се нарушава снабдяването на кръвта с кислород и се затруднява дейността на мозъчното кръвообращение и мозъчните клетки.

На този фон не трябва да се забравя и вредното действие на характерното за зимата покачване на телесното тегло.

" }-->

Коментари