Интервю с проф. Драган Бобев, ръководител на Клиниката по детска онкохематология в Университетска болница „Царица Йоанна”, относно анемиите и тяхното лечение.

Кои са признаците, които трябва да ни насочат активно да търсим анемично състояние?
Първите симптоми са доста банални - отпадналост, бледност, лесна уморяемост, стремеж към продължителна почивка. Тези състояния трябва да правят впечатление и на близките, и на лекаря. Има референтни граници на основните кръвни показатели, по които лекарят трябва да се ориентира не само дали има анемия, но и да определи нейният произход и форма. Без категорично установяване на причината за анемията, не може да се проведе успешно лечение.

Според статистиката най-чести са желязодефицитните анемии.
Така е. Желязото е основният елемент в структурата на хемоглобина. Без него организмът не може да синтезира хемоглобин. При различни доброкачествени и злокачествени заболявания на стомашно-чревния тракт един от първите алармиращи признаци са анемиите. Те възникват при язви, ерозивни гастрити, полипи и различни видове рак не само на коремните органи. Механизмът е двустранен – от една страна при тези заболявания често има кървене, въпреки че то може и да не бъде забелязано от пациента. От друга страна, много от болестите на храносмилателната система причиняват нарушено усвояване на хранителните вещества и микроелементите, което допълнително задълбочава анемията.

Ако човек се разболее от желязодефицитна анемия, остават ли трайни последици за организма, след като тя се излекува?
Не. При обикновена анемия коригирането на желязото и хемоглобиновите нива ликвидират проблема, без да остава някакво трайно увреждане и влияние върху по-нататъшното развитие на човека. Но за успешното лечение най-важно е да се установи причината за анемията. Въпросът отново опира до правилната диагностика, защото желязото не е панацея, а при някои състояния дори може да навреди.

Какво имате предвид?
Ако анемията не е от дефицит на желязо, а хемолитична (от разпад на кръвните елементи), допълнителният внос на желязо причинява натрупването му в жизненоважни органи – сърце и черен дроб и увреждане на техните функции (състоянието се нарича хемосидероза). При средиземноморската анемия, която е наследствено заболяване, дори трябва да се извлича желязото от организма със специални лекарства. Тази анемия се разпознава по ниския хемоглобин, нисък среден размер на еритроцитите и нормално или високо съдържание на желязо. Анемиите от масивни кръвоизливи, както и при ракови заболявания също не се лекуват с железни препарати, а с преливане на кръв.

Много високите нива на хемоглобина в кръвта означават ли по-добро здраве?
Всичко извън нормата не е физиологично. Нито ниският, нито прекалено високият хемоглобин са полезни за организма. Много висок хемоглобин се нарича еритремия. Той може да е свидетелство за различни болестни състояния – от хронична обструктивна белодробна болест (тогава заради намаления капацитет на белия дроб компенсаторно се увеличава хемоглобинът) до някои злокачествени заболявания на костния мозък. Затова повишения хемоглобин и хематокрит изискват бързо уточняване от специалист. Лечението е с кръвопускания, както и с медикаменти, намаляващи хемоглобина и еритроцитите. В противен случай могат да се развият тромбози – слепване на еритроцитите и запушвания на кръвоносни съдове в мозъка, белия дроб и другите органи. Последиците са ясни – инсулти, белодробен тромбоемболизъм и т.н.

Трябва ли да се пият профилактично витамини и микроелементи под формата на хранителни добавки?
Най-добре е човек да се храни балансирано и разнообразно. Тогава организмът сам си изгражда резерви. В човешкото тяло има и т.н. железни депа, които отделят желязо в случай, че в даден период храната ни е бедна на този елемент. Друг е въпросът, че през последните десетилетия голяма част от храните не са биологично пълноценни поради отглеждането на културите в парници, желанието за огромни добиви, употребата на прекалено много торове и т.н.

Имат ли специфики анемиите при децата?
Те са същите видове, както и при възрастните. Но често дълго време остават неразпознати от родителите. При нас идват деца с прекалено ниски нива на хемоглобина. Съветът ми е през първата година от живота да се направят два пъти изследвания на кръвта, през втората година – веднъж или два пъти, според резултатите и рискът от анемия, който трябва да се прецени от лекаря. Разбира се, при оплаквания трябва да се правят допълнителни тестове. Въпросът е родителите да са наблюдателни и да имат елементарна здравна култура.