Публикация

Проф. Д. Чавдаров: Проблемното дете не е болно


Проф. Димитър Чавдаров, невролог, неврофизиолог, в интервю за Хелт медия.

Проф. Чавдаров, какъв е критерият, по който се определя дали едно дете е „проблемно”?
Има един основен критерий - когато среща затруднения в определена сфера или има необичайни прояви във всекидневието. Проблемното дете не е болно, състоянието му най-често е напълно преодолимо. Не бива заради някои възпитателни дефекти и прояви на непослушание да се слага етикет „проблемно дете”. Ако едно дете обаче не може да свикне със своя колектив, страни от контакти, има затруднения в говора, не се справя дори и с по-елементарните уроци, изпада в паника и т.н., трябва да се потърси специализирана помощ.

Какви са белезите на аутизма?
Много съществен белег е концентрацията на детето върху някакъв дребен, несъществен детайл. Класическият пример е ситуация, при която има някакво необичайно събитие – например пожар. Всички наблюдават огъня, действията на пожарникарите, а детето-аутист не гледа пожара, а гледа как реагират другите. Когато на такова дете се подари например автомобилче, то, вместо да си играе с него, започва дълго да се вглежда и да се занимава само с колелцето или вратичката – само един отделен детайл.

Кога нощното напикаване трябва да тревожи родителите?
В периода между 2,5 и 4 година детето се научава да задържа физиологичните си нужди. Инцидентни изпускания може да има до 6-7-годишна възраст, но това изобщо не е фатално. Трябва да се разграничат две основни положения: изпускане поради анатомични дефекти в урогениталната система и гръбначния стълб и нощно напикаване при прекалено дълбоко задържане на нервните процеси по време на сън. В днешно време този проблем е преодолим в почти 98 на сто от случаите, когато се отнася до нервни процеси. Нощното напикаване трябва да се преодолее, не само защото е неприятно и наранява психиката на децата, но и защото показва нарушение в дейността на мозъка по време на сън. За щастие, вече има много добри способи за лечение.

Напоследък доста се говори за хиперактивните деца?
Това е преди всичко неспособност за концентрация. Детето не може да се концентрира в никаква дейност за повече от 5 – 10 секунди. Ако му дадеш задача да събере 2 плюс 1, то прочита „2 плюс”, но в следващия момент вече нещо друго му е привлякло вниманието, отново за много кратко. Това е много деликатна диагноза. Много често хиперактивни са изключително надарените деца. Първо трябва да се види дали има някакво органично заболяване, което да предизвиква постоянни движения.

Често умните, знаещите, будните деца, имат белези на хиперактивност, макар и не в болезнената форма, когато вече се явява реално затруднение във всекидневието. Ако учителката говори нещо, което той отдавна го знае, естествено че не му е интересно и се върти, рисува, говори си с другите... Дефектът на хиперактивните деца е непълноценна активация на мозъка - възбуда и взаимодействие между отделните мозъчни центрове. И тогава детето с едни постоянни движения прави опити да активира мозъка си. Защото, когато махне с ръката – тръгва импулс към мозъка, като си завърти главата или подскочи – също. Това е своеобразна автостимулация, която детето несъзнателно предизвиква.

Как се овладява това състояние?
Преди се допускаха груби грешки – даваха се успокоителни, които допълнително потискаха нервната система. Така детето става съвсем объркано и хаотично. Затова истинското лечение е мозъкът да се възбужда медикаментозно до определено ниво, с което практически се намаляват белезите на хиперактивността. С течение на времето, с израстването на детето мозъкът привиква сам да активира дейността си, лекарствата елегантно се отдръпват и детето се развива съвсем нормално.

Нощните страхове нормални ли са при децата?
Те са няколко форми. Много често са израз на елементи от преживяното – това, което се е случило през деня, се преживява нощем. Уплах от животно, видяна катастрофа, кръв и т.н., а понякога и доста по-дребни от гледна точка на възрастните събития – скъсана кукла, счупена играчка и т.н. Има и друга формула, при която определени негативни дразнители се комулират в мозъка, които в нощта се появяват като една по-сива основа в сънищата, вместо красиви картини. Лекар трябва да направи разграничението между деца, които като се събудят, са адекватни и бързо се успокояват и такива, които дори и след събуждане, са неадекватни, все едно, че кошмарът им продължава.

Нормално ли е говоренето насън?
Логично е да се говори насън. Е, не цяла нощ. Ставането и ходенето не е естествено. Най-важният критерий за добрия сън е поведението на детето на следващия ден. Ако то по обед вече е уморено, разконцентрирано, не му се играе, не може да учи, значи има проблеми със съня. Не е добре да се създаде лош стериотип при децата – да лягат късно и да стават рано. Детето свиква за 15 – 20 дни, но това не е неговият стил, сънят не му стига и то не е пълноценно през деня. И обратното не е нормално – да се приучва детето да спи и да се излежава, когато това не е необходимо.

Как могат родителите да разберат, че детето им посяга към наркотиците?
По принцип много важен е типът на общуване в едно семейство. Важно е дали има атмосфера на споделяне – кои са приятелите на детето, какви теми ги вълнуват, кога и за какво са се скарали. Откритите деца споделят проблемите си и търсят решенията заедно с родителите. При такива деца, ако има някакво залитане в грешна посока, това веднага се познава, защото поведението е различно. Когато детето е затворено, много е трудно да се разбере какво се случва в неговия свят. Важен показател са очите и зениците – много широки или прекалено свити, изцъклен поглед, бледо лице... Нереалистични коментари, особен поглед върху живота, тотална смяна на интересите. По аптеките има и тест-ленти за различни наркотични вещества, които също могат да се използват. Но нищо не може да замени доверието между родители и деца, което се изгражда с години.

" }-->

Коментари