Публикация

Сексуалното здраве е възможност човек да бъде щастлив


Тони Маринова разговаря с д-р Румен Бостанджиев, водещ специалист в областта на сексологията и психотерапията.

Д-р Бостанджиев, хората у нас говорят ли вече свободно за секс?
Хора различни. Тези, които са по-чувствителни, които се стремят съм по-качествен живот, няма как да пренебрегнат темата за еротичното, за близостта, за нежността, включително и с физическите им измерения, които засягат сексуалния контакт. Има хора, за които сексът е някаква черна ангария. Те малко по-трудно разговарят на тази тема.

Като специалист как оценявате сексуалното здраве на българина?

Зависи как го разбираме. По-тясната трактовка на сексуалното здраве е дали човек има венерически болести и дали му става. Това е най-популярната версия. В разбиранията на съвременната медицинска общност здравето се свежда до възможността човек да бъде щастлив в своите основни сексуални роли - на сексуален партньор, съпруг, родител. И това неизбежно предполага да е в хармония със себе си и своите желания, очаквания, копнежи.

На какво ниво е сексуалното образование у нас? Става въпрос за сексуалната грамотност и най-вече за дискутираната напоследък тема - деца раждат деца.
Това, което се прави в българското училище е на изключително незадоволително ниво. От години екип от ентусиасти разработваме програма за здравно образование от първи до 12 клас, програма, в която е включен и аспектът за сексуалното взаимоотношение. За съжаление все още сме на ниво пилотни проекти. Те се експериментират само в четири общини, броят се на пръсти училищата, в които има подобна практика.

А какво се случва с програмите, които се занимават със сексуалното ограмотяване сред малцинствата, защото там е голямото невежество?
Тяхното сексуално поведение не е израз на неграмотност. Ние си мислим, че те раждат деца на 12 години, за които очевидно не могат да се грижат, защото просто не знаят как да се пазят. Истината е съвсем друга. Тях въобще не ги интересува идеята за предпазването, това е съзнателно преднамерено поведение, това е стил на живот, стратегия на оцеляване и то стратегия от предмодерните времена, където колкото по-голяма е числеността на дадена група, толкова по-големи шансове има тя да оцелее и да се вмести в социалния контекст.

 

За съжаление в съвременния свят тази стратегия и този тип култура е изключително деструктивна. За да има някаква промяна тя трябва да започне от ценностите и от културата на тази общност. Докато няма обща идея какво да правим, всякакви амбиции някой да ограмотява циганите за това как да използват презервативи, завършват по един много смешен начин. В тази общност детето се използва за постигане на много тясно егоистични цели. И ние си затваряме очите и си мислим, че като им кажем: ето на, колко е хубаво да използвате презерватив, те веднага ще го направят.

Коментари