Д-р Ваня Шипочлиева, главен експерт при Националния център за опазване на общественото здраве, за признаците на пролетната умора, адекватния хранителен режим и какви заболявания могат да се крият зад нея

Д-р Шипочлиева, някои смятат пролетната умора преди всичко за психологически, а не за биологичен феномен. Какво е вашето мнение?
През пролетта под влияние на природните фактори в тялото се променят много физиологични процеси, а това намира израз и в някои психологични прояви. Най-общо, нарушава се относителното равновесие в организма. И когато това се съчетае с непълноценно хранене, изтощение от зимни настинки, липса на движение, напрежение в работата, човек реагира с различни болестни симптоми.

Казват, че в развитите страни не страдат от пролетна умора, защото там целогодишно на пазара има пресни плодове и зеленчуци и няма „пауза” в полезното хранене. Така ли е?
В тези страни хората могат успешно да отстраняват доста причини за пролетната умора. Но там има друг, масово разпространен фактор. Това е лошият, деструктивен стрес, породен от изтощителната работа, дългият престой пред компютъра в затворено помещение и др. Така че никой не е застрахован.

Има ли конкретни изследвания, които могат да докажат, че дадени оплаквания се дължат на този пролетен феномен?
Трябва да се следят оплакванията. Например, ако заклет пушач заедно с умората се оплаква от кашлица, трябва да се направи рентгенова снимка на белите дробове. Съчетанието на умора и упорита кашлица се среща при туберкулоза или рак на белия дроб. Когато човек се чувства уморен и едновременно с това наддава на тегло, не е изключена понижена функция на щитовидната жлеза. За такова състояние говори и непоносимостта към ниски температури, както и постоянно сухата кожа. Когато умората се свързва с повишена температура, трябва да се мисли за инфекция. Ако призори човек се събужда уморен, може би страда от невроза. Разбира се, изтощението може да е само пролетна умора, но задържи ли се “странното състояние”, необходима е консултация поне с личния лекар. Самолечението с тонизиращи таблетки с кафе или кола не се препоръчва.

С какво всъщност пролетта влияе най-силно на организма – слънчевото греене, повишаващите се температури, атмосферното налягане или...?

Зависи от състоянието на конкретния човек. Например, ако в организма съществува недостиг на желязо, човек става лесна жертва на умората.
Желязото има водеща роля при образуването на хемоглобина в кръвта и до голяма степен определя състоянието на имунната система. Препоръчителната дневна доза е 15 мг. Желязо можем да си набавим от соята, бобовите растения, спанака и орехите, храните от животински произход.

Какво препоръчвате, за да се преборим с пролетната умора?
Храната трябва да компенсира дефицита от витамини и микроелементи. Приемайте повече сок от касис или от арония. Много подходящи са витамините от група „В”. Има ги в ориза и житните кълнове. Необходими са също: бета-каротин, витамин „Е”, цинк и селен, които играят ролята на антиокислители. Разумно е в дневното ни меню да има повече зеленчуци, плодове, ядки, млечни продукти и риба. За борбата с умората помага и магнезият. Той повишава устойчивостта на организма при стресови ситуации. Има го в жълтите плодове – праскови, кайсии, сливи.