Публикация

Сезонът на алергиите


Алергията е заболяване, при което имунната система на организма проявява прекомерна защитна реакция към вещества, които се приемат от него като вредни, дори те да не са такива. Според медицинските наблюдения и проучвания от последните десетилетия, хората с по-висок жизнен стандарт и по-активна имунна профилактика страдат по-често от алергични заболявания. Специалистите, занимаващи се тясно с този световен проблем, са на мнение, че с урбанизацията и навлизането на нови материали в бита се повишава рискът от алергии.

Алергените

Причинителите на алергията се наричат алергени. Това са всички вещества, които имат способността да предизвикват прекомерната имунна защита на организма. Те се разделят на външни (вещества от околната среда) и вътрешни (създадени при мутации или промяна на попаднали отвън продукти). Химическата структура на алергените е разнообразна – домашен прах, косми, пух, перушина, акари, дървесни и тревни полени, бактерии, гъбички, хранителни продукти, лекарства, насекоми, физически алергени, индустриални и др.

Често алергиите се предават по наследствен път, като вероятността за унаследяване по майчина линия е по-голяма, отколкото по бащина. При деца с един от родителите, страдащ от алергия, рискът да наследят заболяването е 30% , а ако и двамата родители са болни, рискът се удвоява.

Механизъм на имунните реакции

Нормалната реакция на човешкия организъм към навлизащи в него чужди съставки е да се защити от тях. Такава е ролята на имунната система. Един от пътищата за предпазване е образуването на антитела, чиято роля е да неутрализират попадналите чужди вещества, т. нар. антигени. Повечето от имунологичните реакции са полезни, но понякога имунната система проявява свръхчувствителност. Задължително условие за развитието на алергична реакция е наличието на предшестваща среща между антигена и организма. Това е предпоставка за пренагласа на имунната система (т.н. сенсибилизация), която предизвиква по-късната реакция на свръхчувствителност.

При повторна среща със същия причинител в организма вече се развива истинската алергична реакция на свръхчувствителност. Тъй като имунната ни система има добра памет и е запечатала всяка среща с определения алерген, тя е готова при всеки следващ контакт да го разпознае веднага и да реагира с производството на специални антитела за борба с него.

Диагностика

Алергията няма строго специфични симптоми и обикновено се свързва с болестни прояви на даден орган или система, където се развиват имунологичните реакции в организма. Най-честите от тях са кихането, течащият или запушен нос, сърбежът в очите и по кожата, както и наличието на червеникав обрив. Тези признаци съпровождат най-често леко протичащите алергични страдания като сенната хрема, уртикарията, атопичния дерматит и екземата. При по-тежките заболявания като бронхиалната астма се прибавят и по-сериозни прояви от рода на пристъпно появяващия се задух със свиркането на гърдите и други.
Освен прегледа на пациента, много важна съставна част от процеса на поставянето на точната диагноза е извършването на кожните алергологични тестова. Те включват въвеждане на малки количества пречистени алергени с определена концентрация в кожата.

За тази цел съществуват три метода:
- скарификационен (чрез разрез или одраскване и накапване на алергените)
- чрез убождане (капка от алергена се поставя на кожата и тя се пробожда за попадане на алергена в нея)
- интрадермален тест (алергенът се инжектира вътрекожно). След 20 мин. до 1 ч. се отчита получената реакция. Ако тестът е положителен, ще се забележи подуване на кожата със зачервяване и сърбеж. При съмнения за алергична нагласа на организма се използва и т.н. провокационен тест за откриването й. При него, за да се възпроизведат симптомите на алергията, пациентът се поставя в контакт с подозирания алерген. Този вид тест се прилага само когато останалите видове тестове дават противоречиви резултати.

Лечение с „алергична ваксина”


По принцип лечението се състои в това да се отстранят, доколкото е възможно, контактите с различните алергени, предизвикващи имунната реакция. За съжаление това е много трудно, затова в повечето случаи на се лекуват само симптомите на отделните алергични заболявания.


Единственото лечение, при което се третират причините за възникване на алергията, е специфичната хипосенсибилизация или десенсибилизация, наричана още ”алергична ваксина”. В този случай в тялото се вкарват веществата, предизвикващи имунната реакция, през равни интервали от време в постепенно увеличаваща се доза.

По този начин се намалява алергичната чувствителност на организма към причинителите. В последно време подобни намаляващи алергията продукти се предлагат от различни фирми и за сублингвално (подезично) приложение като по-удобни. Периодът на лечение е продължителен - от 3 до 5 години и е особено подходящ при малки деца. Ефективността на метода е от 50 до 90%.

За лечение и потискане проявите на алергичните реакции се използват няколко основни групи фармакологични препарати като антихистамини, бета-2 симпатикомиметици, кортикостероиди, адреналин и други.

" }-->

Коментари