Публикация

В търсене на хапчето против стареене


За да се избегнат евентуални разочарования, продуктите и програмите против остаряване на кожата трябва да се оценяват възможно най-реалистично. Постигането на видими резултати обикновено изисква повече време. И това е съвсем естествено, защото бръчките, които са се образували в продължение на години, не могат да изчезнат за няколко седмици.
Тъй като винаги младежкият вид се счита за предпоставка за успех, фармацевтичните изследвания, насочени към откриването на хапчето срещу стареене, са много интензивни. Истинският пробив все още не е постигнат, но вече съществуват някои твърде обещаващи вещества:

Мелатонинът и хапчето на младостта

Мелатонинът е хормон, който се отделя от епифизата. Тази разположена под хипофизата жлеза е описана още от древния гръцки лекар Галенус. Тъй като има форма на шишарка, по-късно е наречена пинеална жлеза (pinus = бор).

Един от най-изтъкнатите изследователи на мелатонина, от когото е създадено т.нар. „хапче на младостта”, е професор М.Нордио от клиниката „Умберто I” в Рим. В неговия обстоен труд, посветен на тази хормон, се описват редица полезни ефекти: активизиране на паметта, регулиране на храносмилателните процеси и предотвратяване на затлъстяването; мощно антиоксидантно действие и блокиране на свободните радикали, а оттам и забавяне на процесите на стареене; антистресово действие; укрепване на имунната система; положително въздействие при сезонните депресии и т.н. От особено значение за организма е свойството на мелатонина да регулира вътрешния биологичен часовник (ритъма сън-будуване), поради което препаратите, които го съдържат, често се приемат от екипажите на самолетите за трансокеански полети като “антидот” срещу ефектите на т.нар джет лаг (разстройство на денонощните биоритми при прелитане през часовите пояси).

Според статистиката САЩ са на първо място в света по консумация на хранителни добавки с мелатонин. Засега все още не съществува обаче продължителен клиничен опит с това средство, а като странични ефекти понякога се посочват отпадналост и лека депресия. Заинтригувани от тези данни, Уилям Прайър и Джузепе Скуадрито от университета в Лиузиана (САЩ) са провели специални опити върху лабораторни животни и тъканни култури. Те установили, че при свързването на два от най-често образуващите се в организма свободни радикала (на карбонатите и на азотния диоксид) с мелатонина възникват две съединения, наподобяващи естествените невромедиатори на мозъка, чиито функции обаче са неизвестни. Те могат да влияят върху човешкото поведение, като променят настроението, без да е известно точно в каква посока, твърдят учените. Поради това при приемането на мелатонин се изисква особена предпазливост и консултация с лекар, тъй като се отнася за вещество, което може тотално да обърка собствения хормонален баланс.

Хормонът на растежа

Изследователите от цял свят все по-категорично твърдят, че истинският извор на младостта е хипофизната жлеза. Именно в нея се произвежда хормонът на растежа, за който се счита, че е в състояние да изглажда бръчките, да укрепва имунната система и да предотвратява появата на ракови клетки. Днес вече е известно, че след 20-годишна възраст количеството на синтезирания растежен хормон намалява с 14 % на всеки десет години. Това води не само до понижаване на еластичността на кожата и втвърдяване на артериите, но и до много други промени, свързани с процесите на стареене.

За да ограничат последствията от това явление, редица фармацевтични компании понастоящем са се ангажирали с разработването на специфични химични съединения, които активно да въздействат върху хипофизата и да я стимулират да синтезира по-големи количества растежен хормон. Те се наричат секретогени и някои от тях вече са изпробвани и върху хора. Д-р Роналд Клау, президент на Американската академия за лекарствени средства, забавящи стареенето, ентусиазирано споделя личните си впечатления от тяхното действие. Той твърди, че препаратите, които изкуствено повишават нивата на хормона на растежа, водят до подобряване на здравословното състояние във физически, психически и сексуален аспект.

Независимо от това, не бива да се забравя, че хормонът на растежа може да предизвика и някои странични ефекти: задръжка на течност в тъканите, диабет, прекомерен растеж на костите на вътрешните органи.

Съмненията около ДХЕА

Твърди се, че ДХЕА (дехидроепиандростерон) повишава либидото, потушава стреса, подобрява настроението, усилва имунната система и изглажда бръчките.
Дехидроепиандростеронът е хормон, който служи като изходна субстанция за синтезата на андростендиод и оттам на тестостерон. Количеството му с напредването на възрастта значително намалява в организма. Доказано е, че приемането му при мъже за период от 28 дни в дневна доза 16000 мг води до понижаване на нивото на липидите и „лошия” холестерол в кръвния серум и до увеличаване на мускулната маса.

Редно е да се има предвид, че все още не разполагаме със системни и продължителни клинични изследвания. Съществуват обаче съмнения, че при жените ДХЕА може да повиши вероятността от появата на рак на гърдата, а при мъжете – на простатната жлеза. Понякога може да доведе и до неприятни странични ефекти, като например повишена агресивност и внезапен растеж на ръцете и краката. Дозирането е проблематично и поради това непременно трябва да се извършва под лекарски контрол.

" }-->

Коментари