Публикация

Възстановяване на болни от инсулт с ерготерапия


Интервю на Петър Галев с доц. д-р Тройчо Троев от ВМА София за приложението на авангардния немски метод за рехабилитация и отношението на българите към физиотерапията.

Доц. Троев, осъзнаха ли през последните години лекарите и пациентите в България ролята на физиотерапията за поддържане и възстановяване на здравето?
Американците са изчислили, че всеки цент, вложен в рехабилитация, се възвръща 30 пъти, а те са хора, които умеят да си правят сметката. Доста години у нас физиотерапията се неглижираше и от пациентите, и в част от медицинската общност.

За радост, този етап вече е минал, поне за големите лечебни заведения. Във Военномедицинската академия имаме една от най-добрите в Европа клиники по физиотерапия – и като професионалисти, и като оборудване. Физикалната медицина е интердисциплинарна специалност. Ние сме в тесни контакти с неврологията, с ревматологията, травматологията, кардиологията, пулмологията.

Лечението на социално-значими заболявания е невъзможно без тясното сътрудничество на лекаря от съответната специалност и физиотерапевта. Защото целта е не само пациентът да е жив, но след напускането на болницата, в максимална степен да е пълноценен във всекидневието си – в работата и у дома.

В развитите държави целта е да се запази здравето максимално дълго, а болестите да се откриват и лекуват във възможно най-ранния момент.
Дори през миналата година мотото на Световната здравна организация беше „Да запазим здравето на здравите хора”. Това е много по-ефективно и от социална и от икономическа гледна точка. Така работят в Германия, Франция, Холандия и в други държави.


Ние, за съжаление, все още не сме достигнали това равнище. Все още се занимаваме със заболявания в напреднал, дори в краен стадий. Тогава лечението не може да бъде така ефективно.


Кои модели от напредналите държави смятате да приложите във Вашата клиника?

Ние вече сме въвели немската система за рехабилитация след инсулт. Знаете, че това е много разпространено заболяване в България, което често води до трайна инвалидност. Ние работим с пациентите по т.н. групов метод с ерготерапевти, което дава отлични резултати. Ерготерапията, най-общо казано, е лечение чрез работа. Групата е от 6 до 8 души с еднакво заболяване и с подобен функционален капацитет.

Цялата група насърчава всеки един от болните да се справи с дадено упражнение. А тези упражнения са насочени към създаване на капацитет за конкретни битови дейности – обличане, миене, хранене и т.н. Това е особено важно за самочувствието на един човек – да не е зависим за елементарното си обслужване. В групата се обсъждат и проблемите на тази пациенти, те стават приятели помежду си и със своите терапевти, т.е. ние постигаме и психологическо укрепване след заболяването. Пациентите заявяват, че преди тази терапия никой не се е отнасял с такова разбиране към тях.

Защо в България винаги намираме време и пари да си оправяме колите или да отидем на ресторант, но все не ни остава време да обърнем внимание на здравето си?
За съжаление повечето хора у нас са немарливи към здравето си, обръщат си внимание едва, когато тялото „катастрофира”. Човек, докато е млад, не мисли за болести и здравословни проблеми, но винаги има „първи път”.

Но не трябва да забравяме, че понякога първият път е фатален, особено при сърдечно-съдовите заболявания, които могат да се развиват „подмолно”. А има елементарни неща, които могат да ни отдалечат от проблемите: повече движение, поддържане на нормално тегло, прием на поне 400 – 500 грама на ден сурови плодове и зеленчуци, почивката в събота и неделя да е свързана с излет в планината, с колективни игри, със спорт.

Но в България май не са много местата за спорт, които да са масово достъпни?
Това ми е голяма болка като човек и като специалист. Не само, че тези спортни центрове ги няма, но се унищожават и наличните. Например под въпрос е бъдещето на стадион „Раковски” в центъра на София. Какво пречи да го направим център на здравето и на масовия спорт? Там има място за всичко – за футбол, за баскетбол, за плуване, за тичане и т.н. Дано властите да осъзнаят необходимостта от запазването на стадиона като спортен терен за хората.

" }-->

Коментари