Ето защо се диагностицира и лекува двойката, а не само жената.

Демографията
България е една от страните със значителен отрицателен прираст на населението. От една страна това се дължи на намалена раждаемост и увеличена смъртност, а от друга - на миграционните процеси. По показателя „прираст” сме на последно място в Европа и на едно от последните в света, т.е. ние сме една изчезваща нация.

Немалка част от тези процеси са резултат и на застаряването на населението, ниската плодовидост (едва 1.2 - 1.3 деца на една жена) и разбира се поради значителния брой безплодни двойки в България. По груба оценка те са около 250 000 хиляди, но нищо чудно и да са достигнали 270 000. По този въпрос не са правени сериозни проучвания.

Има и друго, промениха се жизнените приоритети на младите хора - вече идеята да се задомят и да имат деца на 22-23-годишна възраст не изглежда примамлива и в много случаи се изчаква до края на третата декада от живота. Това само по себе си създава сериозни проблеми както за забременяване, така и за износване на бременността.

Не трябва да забравяме и поне 50-60-те хиляди аборта „по желание” всяка година; 1% от тях да родят - това са 500-600 деца, т.е. колкото всички, които създаваме с асистирана репродукция в България годишно.

Безплодието

Основните причини за безплодие могат да бъдат разпределени в четири големи групи:
. влошени качества на семенната течност при мъжа;
. липса или неадекватна овулация при жената;
. непроходимост на маточните тръби;
. други - миома на матката; вродени аномалии; генетични, имунологични и други проблеми.

При мъжете семенната течност може да бъде с влошени параметри (намален брой и концентрация на сперматозоидите - олигоспермия, намалена подвижност - астеноспермия, влошена морфология - тератоспермия) поради редица причини: прекаран паротит (заушка) в училищна възраст, разширени вени (варикоцеле) на тестиса, травма, прекарани възпалителни процеси на тестисите и епидидима, крипторхизъм, професионални вредности - топлина, йонизираща радиация, химикали и др., както и поради злоупотреба с алкохол, тютюневи изделия и някои наркотици (особено кокаин).

Така или иначе, мъжкият фактор е причина за безплодие в поне 50% от случаите, т.е. инфертилитетът не е „женско заболяване”.

Ето защо ние диагностицираме и лекуваме двойката, а не само жената. В около 30% от случаите има причини и при двамата партньори. При мъжете лечението е симптоматично и с малък ефект, водещи са различните видове асистирана репродукция - вътрематочни инсеминация с обработена („обогатена”) сперма; ин витро оплождането и най-вече т.нар. ICSI (интраовоцитно инжектиране на сперматозоиди).

При жените липсата на овулация (ановулация) може да се дължи на редица ендокринни нарушения, но най-често се сблъскваме с един от три вида нарушения:
. ановулация поради недостиг на хипофизни хормони (ниско FSH и LH)
. ановулация поради поликистоза на яйчника
. ановулация поради изчерпване на яйчниковия резерв.
Много чести при жената обаче са възпалителните увреждания на маточните тръби - поради прекарана бактериална или хламидиална инфекция в малкия таз или поради ендометриоза. В по-редки случаи тръбите биват оперативно отстранени при извънматочна бременност или при друга тазова патология. В тези случаи единствен метод на избор е методът ин витро.

Ин витро оплождането

Ин витрото е метод за оплождане на яйцеклетките на жената извън нейното тяло и връщането на получените ембриони в матката. Методът се състои от пет етапа:
. хормонална стимулация
. пункция на фоликули и вземане на яйцеклетки
. оплождане ин витро (в тесен, лабораторен смисъл на думата) ,
. ембриотрансфер
. поддръжка на втората (лутеалната) фаза на цикъла.

Обикновено цялата процедура трае около два месеца от момента на стартиране подготовката за хормонална стимулация до получаване на отрицателен или положителен резултат от теста за бременност. Успеваемостта на метода в света е средно около 17-18%, в България обичайно е около 20-21%, в някои страни достига и до 25%, а отделни центрове по асистирана репродукция докладват и до 45-48%, но при добре селектирани групи пациенти, т.е. само при перспективни двойки.

 Процедурата е доста натоварваща в хормонален, психологически и финансов аспект. Самото вземане на яйцеклетки не е болезнено и може да се извърши както с локална анестезия, така и с краткотрайна венозна. Ако ин витрото не е успешно от първия път, може да се опита пак, но не се препоръчва да се правят повече от 6 опита, а най-краткия интервал между тях трябва да е около 2 месеца.

Безплодните двойки

Всички двойки, които искат да имат дете и опитват повече от 1,5 - 2 години, а бебето не идва, би трябвало да се обърнат към специалист по репродуктивна медицина. У нас вече има много подготвени колеги в поне 20-тина центрове по асистирана репродукция във Варна, Пловдив, Плевен и най-вече в София. Информацията в Интернет също не е малко.

Впрочем тази информация следва да се чете доста критично, понеже част от нея се пише от пациенти, които не са професионалисти в областта, а друга част - от PR-агенции и са просто реклама на отделни центрове или лекари.

Донорството

Всички жени, които искат да забременеят, а нямат партньор, могат да бъдат оплодени със семенна течност от анонимен (за тях), но проверен дарител. Законът и наредбите са доста строги и категорични по отношение на донорството, така че пациентите няма от какво да се притесняват.

По-голям проблем са дарителите на яйцеклетки, но това е една друга и доста обширна тема. Все пак, една жена с изчерпан яйчников резерв или с отстранени яйчници може да забременее, ако друга жена - анонимен дарител или нейна кръвна роднина й дари яйцеклетки, които се оплождат ин витро и се връщат в подготвената с хормони матка при една успеваемост от около 25-30% (забележете, по-висока от нормалното ин витро).

Не трябва да се забравя, че донорството е алтруистична дейност и не може да бъде ползвано за комерсиални цели - т.е. слуховете за продажба на яйцеклетки са твърде и неправилно преувеличени.