Във фокуса - информацията, финансирането,стресът.

Когато става въпрос за стерилитет, първо трябва да се диагностицира причината и пациентът да се насочи към най-доброто звено за лечение. Много често пациентки, които на практика не страдат от безплодие, но в продължение на 5-6 месеца не са забременели, идват в специализирана клиника.

Това по-скоро може да им навреди, отколкото да им помогне. За да се сложи диагнозата стерилитет, трябва да минат 12 месеца, през които да не е настъпила бременност.

От друга страна, има двойки, при които много отдавна е ясна причината за стерилитета, знае се, че могат да получат помощ само в специализирано лечебно заведение и въпреки всичко се мотаят между лични лекари, гинеколози от ДКЦ-ата и в крайна сметка бавно, трудно и късно стигат до специализирано звено за лечение.

Друг много важен проблем, с който се сблъскваме, е финансовото обезпечаване на лечението в случаите, в които става въпрос за ин витро процедури.

Третият проблем е от чисто психологическо естество. Стерилитетът нарушава психическото и социалното здраве на семейството и на партньорите.

И затова е редно във всяка специализирана клиника пациентите след среща с лекаря и изясняване на медицинския проблем, да провеждат консултации с психолог, да се направят тестове за оценка на стреса, за преодоляването на проблема, за засилване на положителната емоция, докато се провежада лечението.

Европа и България – разликите в държавната грижа за стерилните двойки 

В Словения , която може да бъде сравнявана с България, се реимбурсират 7 цикъла. Ако жената роди едно дете чрез метода ин витро, има право на още 7 реимбурсирани цикъла при желание за втори опит.

Не бива да забравяме, че в Словения средната работна заплата е много по-висока от тази в България. Има страни, като скандинавските и Германия, където държавата заплаща по-малък брой опити.

Но пък за сметка на това реимбурсирането е пълно. Става въпрос за покриване не само на медикаментите, а и на самия курс на лечение, самата ин витро процедура.

Напоследък много се спекулира с процента на двойките в България, които се нуждаят от ин витро процедура, за да имат поколение. Проблемът се драматизира било умишлено, било несъзнателно. Тенденцията е, че в цяла Европа стерилитетът не се увеличава през последните 20 години. Бездетните двойки са между 10 и 20%.

Искам да подчертая, че не всяка стерилна двойка има нужда от ин витро.  Около 10-15% от тези двойки имат индикации за такова лечение.


Само радост ли е да родиш близнаци?

Много се говори и за това, че не трябва да продължава практиката с раждането на ин витро близнаци. Знае се, че по време на процедурата винаги се оплождат две яйцеклетки и затова се раждат все повече близнаци. Но това е изключително сложен проблем.

Една двойка, която дълги години не е имала дете, иска да имат близнаци, особено момче и момиче. Това обаче е една рискова бременност на първо място за майката. Двуплодната бременност е с свързана с риск от анемия, диабет, от повишаване на артериалното налягане, от аборт.

Когато плодовете станат жизнеспособни, когато преминат един килограм, започват рисковете за тях, най-вече от преждевремнно раждане, което се случва в повече от една трета от двуплодните бременности. Това са деца, които се раждат недоносени, с незрели системи, които престояват дълго време в отделенията за интензивно наблюдение.

В Съединените щати и в скандинавските страни има проведени проучвания, които правят изчисления на разходите да държавата за отглеждането на недоносените деца. И се оказва, че е по-рентабилно да се въведе със закон трансфер само на един ембрион. Много по-добре е държавата да реимбурсира втори, трети или четвърти опит, но едноплодна бременност. Около 30% от всички бременности ин витро са многоплодни.