Публикация

Холестеролът - телесният цимент


 Освен „лош” , той може да бъде и „добър”.

Най-устойчивият стереотип по отношение на холестерола е, че е вреден за здравето и причинява атеросклероза, инфаркт, инсулт.


Повече от 80% от холестерола се синтезира в собствения ни организъм. Въпреки това оставащите 20% са доста критична величина, затова присъствието им в менюто е необходимо условие за нормалното хранене. Холестеролът изпълнява ред много важни функции, а до момента не са открити негови заместители.

Той е необходим за синтеза на стероидите, към които спадат половите хормони (естрогени и андрогени), витамин D, както и хормоните от кората на надбъбречната жлеза (хидрокортизон, кортизол).

От холестерол се изгражда скелетът на всички клетъчни мембрани в нашия организъм. Може да се каже, че той е циментът, върху който се държим.

Без това вещество няма да мине и строителството на транспортните канали в клетките. Така че – колкото по-малко е  холестеролът, толкова по-лошо функционират клетките.

За храносмилането на мазните храни е необходима жлъчна киселина, която се синтезира в черния дроб от холестерол. В това дело участва до ¾ от целия холестерол.

Холестеролът е продукт изключително от животински произход. Той се съдържа в тлъстите меса, яйцата, маслото, скаридите, стридите, черният дроб и др. Шампион по съдържание на холестерол е мозъкът (6000 мг на 100 г), а антишампион е телешкото месо (само 80 мг).

Денонощната потребност от холестерол е около 350 мг. Именно толкова трябва да постъпи с храната, а останалото, както вече стана ясно, се синтезира от организма ни. Това е и препъникамъкът в теориите за здравословното гладуване и строгото вегетарианство.

Невъзможно е да замениш маслото с растително олио, месото – с гъби, а яйцата - с орехи. За съжаление природата не е предвидила холестерол в растителните продукти.


В края на краищата нивото на холестерола е само само един от предразполагащите фактори, но не и най-главният. Не е толкова важно количеството на постъпващия холестерол, а по-нататъшното му поведение при обмяната на веществата.

Особеностите на липидния обмен при хората са различни. Много от неговите нарушения се наследяват от поколение в поколение. Затова не бива да се твърди, че атеросклерозата заплашва всеки любител на бифтек с яйца.

За изследвания на холестерола до момента са присъдени тринайсет Нобелови премии. Учените са стигнали до извода, че холестеролът може да бъде „добър”, „лош” и „зъл”. Изследователите установяват, че хората с по-високо ниво на холестерола в кръвта, по-рядко боледуват от различни форми на старческо слабоумие, в това число и от болестта на Алцхаймер.

Холестеролът не се разтваря в плазмата на кръвта, затова са необходими специализирани белтъчини, които го транспортират. Комплексът „холестерол+транспортиращ го белтък” се нарича липопротеин. Те са три вида: с висока плътност – HDL, с ниска плътност – LDL и с много ниска плътност – VLDL.

Първите, които понякога наричат „добър холестерол”, нямат склонност да се утаяват. Те транспортират холестерола от клетките на различните органи в биохимичната лаборатория на организма – черния дроб. Там той се преработва до жлъчни киселини и се изхвърля от организма.

Вторите са главната транспортна форма на холестерола в организма. Те го пренасят в клетките, и в междуклетъчното пространство. LDL има склонност да се утаява и се счита за един от основните рискови фактори за развитието на атеросклероза, затова и го наричат „лош холестерол”.

Третите са обединили всички останали, които не са попаднали в първите две групи. Техните функции са да пренасят холестерола и триглицеридите от черния дроб в другите органи. Тях можем да ги наречем спокойно „зъл холестерол”, защото взимат най-активно участие в образуването на атеросклеротичните плаки.


Въпреки това знаем, че и за всичко добро трябва да има мярка. За всяка възраст съществуват рамки, в които би трябвало да се вмества съдържанието на холестерол в кръвта. Затова препоръчително е веднъж в годината човек да си направи изследване за нивото на холестерола.

Няма единомислие относно здравословните нива на холестерола в различните държави, но средните стойности се движат около 5,2 ммол/л.

 Ако нивото е по-високо, това е повод за безпокойство. Обърнете се към лекар.

" }-->

Коментари