Проф. Димитър Младенов, уролог, за лечението на жлезата и връзката й със сексуалната активност

Проф. Младенов, кои са най-често срещаните заболявания на простатната жлеза?

В по-младата възраст това са възпалителните заболявания – простатитите, а в по-напредналата възраст най-често срещаме доброкачествената простатна хиперплазия. Това е едно състояние, при което жлезата се уголемява и притиска пикочния канал, който минава през нея. При това заболяване се появяват и съответните оплаквания – чести позиви за уриниране, включително и през нощта, трудно уриниране с изтъняване на струята, понякога на капки, чувство, че пикочният мехур не се освобождава напълно след посещението в тоалетната и др.
Освен това сравнително често срещан е и ракът на простатната жлеза, който при ранно диагностициране и правилно лечение, може да се преодолее.

Колко често един мъж трябва да си прави профилактични прегледи ?

Всички мъже над 50 години трябва поне веднъж в годината да бъдат консултирани от уролог. По време на този преглед лекарят установява размерите на жлезата чрез опипване и чрез ехограф, евентуални промени в консистенцията, неравности по повърхността й и др. Трябва да се изследва и един специфичен маркер – простатно специфичен антиген (PCA), който се повишава при карцином, но и при редица други състояния. Нормата е от 0 до 4 нанограма на милилитър. При значително повишение на този маркер е добре да се направи биопсия на жлезата.

Сексуалната активност има ли отношение към състоянието на простатната жлеза?

Не може да се каже, че сексуалната активност има особено значение за развитието или предотвратяването на хиперплазията на простатната жлеза. Обикновено по-активните в сексуално отношение мъже са по-склонни към карцином на жлезата. Това се дължи на по-високите нива на тестостерон в организма им. Но това е теоретична постановка, не е доказано абсолютно. Отделно безразборните сексуални контакти са рисков фактор за развитието на полово предавани инфекции, като хламидиите например, които могат да причинят хронични възпаления на простатата.

Сякаш надделява мнението, че доброкачествената простатна хиперплазия трябва да се лекува с медикаменти, а не оперативно.
През последните години се появиха много качествени лекарства срещу това заболяване. Всички фармацевтични компании разработват нови и нови медикаменти, защото на 50-годишна възраст 50% от мъжете страдат от простатна хиперплазия, на 60 години – 60 процента, и т.н. В по-напредналата възраст практически всички мъже са засегнати от това заболяване.

Все пак решението дали простатната жлеза да се оперира, или да се лекува медикаментозно е строго индивидуално за всеки пациент и се взема от уролога след обстоен преглед, изследвания и преценка на различни фактори – възраст, общо състояние, очакван ефект върху качеството на живота при единия и при другия метод и т.н.

След хирургична операция на простатната жлеза запазва ли се възможността за сексуален живот?

Това зависи от много фактори – от възрастта, от общото състояние на организма, от хормоналната активност. По принцип след тази операция не се нарушава възможността за ерекция. Разбира се, ако мъжът е бил със запазена ерекция предоперативно. Понякога възниква проблем с оплодителната способност, защото се получава т.н. ретроградна еякулация – промяна в нормалния ход на семенната течност при еякулация, която попада в пикочния мехур. Но имайте пред вид, че обикновено се оперират по-възрастни мъже, които рядко очакват тепърва да създадат поколение.