Откъс от книгата "Сготви си така, че да се подмладиш" на проф. д-р Маркус Метка и Томас Валкенщайнер.

Трудно е да си представим с какво са се изхранвали европейците преди откриването на Америка. Познаваме доматите, картофите и всички тиквeни растения благодарение на народи като ацтеките, маите и инките. Те отглеждали многобройни сортове от различни видове и са се славели с агрономическите си познания. Откриването на Америка донесло в Европа не само чистото злато и полезните изкопаеми, но и ново меню за европееца. То било богато на антиейджинг продукти като домати, картофи и тикви.

Здравословна и засищаща храна

Хранителната енергията на тиквата, както при пъпеша, се крие в обвивката, която съдържа антиоксиданти. Ако се замислим, тези плодове са изложени на постоянни промени на полето – от яркото слънце през деня до студа през нощта, и все пак се запазват. При това колкото по-екстремни са условията на виреене, толкова повече защитни вещества произвежда растението и толкова по-позитивно въздействие има върху здравето на човека. Тези вещества са полезни не само за храненето, но и от гледна точка на други области на антиейджинг философията. Например в козметиката.
Веществата, които се съдържат в пъпеша например, във Франция се преработват и се добавят в кремове. Тиквата пък е съставена най-вече от вода, богата е на ензима супероксид дисмутаза (антиоксидант), витамини, фолиева киселина, калий, калций и баластни вещества.

100 г тиква съдържат 27 калории

Освен това наличният бета-каротин е защитна субстанция за клетката, защото притежава антиоксидантни свойства. Тиквата стимулира хормона на растежа и обмяната на веществата. Положителното влияние върху съдовете се отразява най-вече на мозъка, който се снабдява по-добре с хранителни вещества и кислород. Тиквата е много богата и на витамин В, който повлиява производството на сексуални хормони. Затова се твърди, че австрийците, които консумират много тиква, са особено сексуално активни.

В други части на света тиквата също е дала своя принос към човешкото здраве. В съветската епоха въз основа на една статистика за рак на простата било установено, че за разлика от други страни, в голяма част от Балканския полуостров, мъжете с тумор на простата били много по-малко. Съветските учени открили, че това се дължало на факта, че обикновено мъжете в тези страни имали обичай да носят в джобовете си и да похапват тиквени семки, които изглежда намалявали риска от рак.