Д-р Т. Андреевa: Няма да си позволя да допусна експеримент с лечебните заведения
12.06
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Д-р Т. Андреевa: Няма да си позволя да допусна експеримент с лечебните заведения

Д-р Т. Андреевa: Няма да си позволя да допусна експеримент с лечебните заведения

Интервю с д-р Таня Андреева, министър на здравеопазването, в предаването „Добро утро, България” по ТВ7.

Здравният министър, г-жа Таня Андреева е при нас. Добро утро, добре дошла.

Добро утро.

Много въпроси има към вас още от сутринта. Да започнем първо със съобщението на в. „Преса”, че са свършили направленията за изследвания и рентген. Кажете ни как ще решите този проблем и ако на някого му се наложи сега да отиде за изследвания, трябва ли да си плати?

Наложените лимити за направления за специалисти и специализирани изследвания се наложиха от НЗОК. Това не е в правомощията на министъра на здравеопазването. По всяка вероятност това се направи, защото има едно небалансирано разходване на средствата на предварително зададения бюджет за дейност, за медикаменти, за медицински изделия и т.н. Ние неведнъж сме заявявали, че това не е най-добрият механизъм за регулиране на дейността. Ясно е, че при ограничен ресурс не може да няма някакъв механизъм за регулация, но той не трябва да бъде лимитиращ, т.е. до толкова и оттам нататък всеки започва да се лута от пациентите и да се чуди какво да направи в последствие. Хората абсолютно имат правото да бъдат недоволни, защото техните осигуровки са в тази здравна каса и когато ти си платил за нещо, очакваш да го получиш в обема и в качеството, за които си платил.

При така създадената ситуация трябва ли да плащат обаче и какво може да се направи, за да се преодолее липсата на направления?

При така създадената ситуация не би трябвало да плащат, това е и незаконно.

Ще се намеси ли министерството сега в тази ситуация?

Министерството ще се намеси. Още днес аз ще извикам директора на здравната каса д-р Цеков, за да ми предложи решение, тъй като те са в неговите правомощия, как хората, които чакат, трябва максимално бързо да стигнат до съответните консултации и изследвания.

Без да плащат?

Без да плащат, разбира се. Техните права са ясни.

Като казахте д-р Цеков, само да ви питам, на два-три пъти беше сложена главата му на дръвника, смятате ли да настоявате за неговата смяна?

За неговата смяна вече настояват съсловни и пациентски организации.

Ще ги послушате ли?

Тъй като в този ред на мисли две неща са много важни – първо в момента непрозрачно се управляват парите от здравни осигуровки на хората в Националната здравноосигурителна каса.

Кой е виновен за това?

Виновни са тези, в чийто правомощия са – управителят на здравната каса преди всичко. Аз имах няколко срещи сред членове на Надзорния съвет на касата, които са силно притеснени от това, че Националната здравноосигурителна каса в последните три месеца може да не издържи да плаща нищо, защото бюджетите във всяко едно от перата, предварително дадените бюджети вече са в преразход. Ще ви дам един пример, ако за онкомедикаменти е планиран бюджет около 90 милиона, само към април месец вече са били изразходвани 75. До края на годината те се очаква да са 130-140 милиона.

Откъде ще се вземат тези пари?

И аз това питам. Обещанието на д-р Цеков е да се отвори резервът на касата, но в резерва на касата има лимитирани средства. Ако той обещава с тях да плати всяко нещо, което е надработено дейност, онкомедикаменти, консумативи, истината е, че в края на годината няма да има да се плаща изобщо средства. В този смисъл аз съм склонна да се съглася с моите колеги, че там се налагат промени и то с оглед спасяване на касата, а не толкова персонални.

Тоест готова сте да обсъдите варианта да бъде отстранен?

Да, готова съм в такъв разговор да вляза.

Ако не ви предложи решение или може би, ако ви предложи решение ще размислите?

Но вие знаете, че управителят на касата се избира и освобождава от Народното събрание.

Именно, но все пак вие можете да предложите. Кажете ни, тъй като здравната каса очевидно и парите от нея са въпрос, който интересува всички наши зрители. Те досега бяха използвани по други направления не за здравеопазване, ще искате ли това да се промени? Над един милиард са днес съобщенията за пари, които от здравната каса са отишли за пенсии специално за тази година.

Проблемът в здравната каса е на входа и на изхода, т.е. в постъпленията. Те са за съжаление ограничени, голям брой хора не плащат своите здравни осигуровки и в момента имам информация, че Националната агенция по приходите е взела мерки това да се случва, защото не можем да искаме всичко да се разплаща, ако нямаме постъпления. Касата работи само със здравни осигуровки.

Другият проблем е с това как се контролират средствата, които се разходват и за какво се разходват. Освен че предишното правителство си позволи грубо всяка година да отклонява десетки милиони от касата от здравните осигуровки на хората за нещо друго, което е прецеден и то трябва да спре, това е закононарушение, защото никъде такива възможности не се допускат. Второто е изключително важно да се следи, да има контрол при разходването на средствата и не просто, когато някой заяви някаква свършена дейност или медикамент те да бъдат плащани, а да се проверява, първо, дали това наистина е така и, второ, дали лечението е качествено, дали има ефект от него. Защото по този начин се заявяват едни бройки медикаменти, касата ги плаща и не може по никакъв начин да контролира този разход в лечебните заведения, дали е целесъобразен, дали е в обемите, в които трябва да бъде.

Понеже говорихте за задълженията на болниците, колко болници ще бъдат закрити през тази година, имате ли представа, заради натрупани задължение и ще продължи ли тенденцията?

Аз се надявам, че няма да бъде закрита нито една болница. Основно страдащите болници са в малко населените места.

Ние сме ги показвали много пъти.

Където и без това е твърде затруднен достъпът на хората до медицинска дейност и това, което ние във вторник ще седнем да разпишем, следващият вторник, вече проведох серия от разговори, е да направим един списък на болници, които без подкрепата на държавата не биха могли да функционират по ред причини. Това са малки болници, те не могат да разгръщат големи обеми дейности заради липса на кадри и заради липса на съвременна апаратура.

Какво ще се случи с тези болници?

Хората, които са там, не са достатъчно платежоспособни, те не биха могли да си дофинансират лечението сами за дейности, които не са в обхвата на здравната каса.

Тогава и държавата не може да ги издържа, така че става малко „Параграф 22”.

Такъв механизъм е работил до 2009 г. Имало е списък на болници в труднодостъпни райони, които са в неравнопоставено положение с по-големите, ще има такъв списък и държавата ще субсидира тези болници по определени критерии. Истината е, че на тях им трябва много малко и голям брой от болниците, които прекратиха реално дейността си в последните 3-4 години, беше след спиране на субсидията за тях.

Тоест връщате субсидиите за малките болници в малките населени места?

Да.

А конкретно Белодробната болница в Пловдив и болницата в Девин, запознати ли сте с казуса?

Болницата в Девин, да, вчера разговаряхме с кмета на Девин и с настоящия директор на болницата.

Там предишното министерство, доколкото си спомням, много държеше да получи оригинални документи за собственост на сградата. Уточнихте ли го, можете ли да минете без тези оригинални документи и най-накрая да решите проблема.

Междувременно общината си е свършила работата, има оригинални документи. Истината е, че там хората имат нужда от помощ, не знам дали знаете, пред болницата в Девин има два ТИР-а, подобни лаборатории, лекари, които оказват медицинска помощ, очевидно има нужда. Разбира се, тя няма да бъде отворена в същия обем дейност, както е била преди това, ще има базисни специалности, които да могат да оказват първа помощ.

Кажете кога я отваряте?

Аз се надявам есента болницата вече да заработи.

Есента в Девин ще имат болница, обещавате.

Есента в Девин ще има болница.

Това е изключително важно за Западните Родопи.

Трудно достъпен район, с много.

Ние сме правили, сигурно поне 10 пъти репортажи оттам и както се казва знаем генезиса на проблема.

Белодробната болница в Пловдив?

Белодробната болница в Пловдив в момента изяснявам казуса, донесоха ми доклад. Истината е, че там също има доста проблеми на местно ниво. Дори хората очакват тя да се влее в Университетската болница, затова обаче в момента не мога да ви дам готов отговор, тъй като Девин отдавна е разглеждан случай и там има много по-сериозна подготовка.

Там се говореше за опит да се открадне, употребявам тежка дума, земята.

Няма да се открадне, това мога да гарантирам със сигурност. Аз докато съм министър, колкото и дълго да е това, няма да си позволя да допусна експерименти с лечебни заведения, защото всичко това рефлектира върху моите колеги лекари и върху пациентите, така че от здравеопазването никой няма да краде, докато аз съм тук.

Ако искате да обсъдим още една тема, която много често се върти в нашето студио, тази за спешната помощ, защото там има също натрупани безброй проблеми, както се знае.

Изключително сериозни проблеми. Ние се срещнахме с колегите от Асоциацията на работещите в спешната помощ, не само лекари, а специалисти здравни грижи и фелдшери. Проблемът е още по-сериозен, отколкото аз си го представях преди това. Той е в няколко аспекта, най-сериозният от които е кадровият.

Имат много малко хора и взимат много малко пари, бързичко да го кажем.

Имат много малко хора, точно така. Проблемът там е и ние това нещо ще го направим също в максимално кратки срокове, в момента се оглежда Наредбата за специализации, техният основен проблем е, че не могат да специализират, защото шефовете на спешните центрове и филиали не пускат колегите, поради ограничения брой работещи в тях, но така се завърта един порочен кръг. Аз ще имам среща с всички директори на спешната помощ на центровете и филиалите, в които ако трябва оперативно ще им бъде спуснато, че тези хора трябва да специализират. Това ги демотивира.

Да, обаче когато специализират остават пак свободни работни места, докато са на тази специализация.

Те не отсъстват трайно от работното си място, става въпрос за курсове, за модули, които периодично минават през три или шест месеца в годината, но иначе ги губим напълно. Колега от Варна сподели, че при шест новоназначени в Спешния център само защото директорът на центъра не ги пуска да специализират в момента е един. Всеки човек има нужда да се реализира професионално, за лекарите това е изключително важно да имат специалност, която може да се каже, че са достатъчно компетентни и второто нещо е.

Как обаче ще им вдигнете доходите, това е много важно за тях, за да отговарят доходите им на обема и трудността на свършената работа?

Там също има начини това да се случи. Спешната помощ винаги е била грижа на Министерството на здравеопазването, в последните години това малко се промени, но в бъдеще отново ще бъде грижа, защото тези колеги нямат никакъв друг механизъм за допълнителни заплащания, нито от избор на екип, нито от частна практика. Така че там е безспорно, че трябва да се случи нещо, хубавото е, че и те проявяват разбиране, никой не притиска като време и конкретни стойности, но ще се върви постепенно в тази посока.

Много бързи въпроси и отговори, ще ви помоля, тъй като времето ни свършва. Трябва ли да има втора здравноосигурителна каса или още една, за да има конкуренция в сектора и питат хората като социалист или като капиталист ще действате?

В медицината такъв тип разделяне е малко странно, честно казано за мен, защото проблемите са ясни и те трябва да се решават и който и да е, ще трябва да ги решава. По отношение на другия ви въпрос.

Втора здравна каса. Идеята на зрителката беше, че ако човек внася повече пари в друга здравна каса, може да ползва по-добро лечение.

За мен проблемът е как ще се управляват парите на хората и тези, които разплащат медицинските дейности дали ще търсят качество. Може да има 100 здравни каси и те да не работят както трябва. У нас и в момента Законът за здравното осигуряване не забранява, да кажем, допълнителното здравно осигуряване, но аз като лекар ще ви кажа, проследявайки в годините тези фондове практически фалираха. Те първоначално предлагаха много добри условия, все повече и повече се свиват пакетите, които предлагат и сега мисля че са сведени само на ниво доболнична помощ, защото болничното лечение е скъпо.

Тоест да не се надяват хората на подобно развитие?

И е въпрос на изключително знание и можене да се управляват тези пари и те, ако може и да се умножават. Когато се работи с лимитирани средства, е трудно чудеса да се постигат, за съжаление.

Проблем за онкоболните е това, че на всеки три месеца трябва да ходят, за да им се списват рецепти и също така, че ТЕЛК-комисиите на шест месеца взимат своите решения за отпускане на група.

Там също ще има известна промяна.

Кажете конкретно, моля ви.

Когато човек е с дадено заболяване онкологично, всички знаем, че това не се лекува и не е необходимо този период да бъде толкова къс, може терапията да бъде изписвана и за една година. Ако се налага промяна в терапията, тогава те ще посещават по-често своите лекари, за да бъде адаптирана терапията.

Тоест ще премахнете трите месеца и ще го направите на доста по-голям период?

Да, може би шест месеца или една година, в зависимост от заболяването.

ТЕЛК-комисиите как ще работят те? Трябва ли на шест месеца да се взимат решения за това кой коя група е?

Това в момента нормативно е регламентирано, аз мисля, че засега това е добър вариант на работа. Контролът и от друга страна наблюдението на пациентите, които се водят с определена степен на трудоспособност, по-добре се контролира така, това е моето лично мнение.

Солидарният модел доста засяга хората, иска им се парите, които единият член от семейството дава за здравни осигуровки, да покриват липсата на пари, които другият член от семейството не дава. Как можете да решите този проблем и изобщо възможно ли е да има такава солидарна система?

Аз мисля, че в нашите условия, а и по света тя не работи толкова добре. У нас също съществува солидарен модел на здравно осигуряване.

Но не в семейството.

Не в семейството, да той е за всички, но така или иначе от лечебните заведения никога не е върнат здравнонеосигурен. Разбира се, той остава и натоварва бюджета на лечебното заведение, в което е лекуван, но в нашата страна две неща са безспорни – първото е, че срещата със специалист може да стане и в деня, в който пациентът пожелае. На Запад знаете, че се чака с месеци понякога, и второто е, че няма върнат пациент, както гледаме по филмите. Ако не е здравноосигурен в социалните болници да го връщат, в България няма върнат пациент. Той винаги е обгрижен.

Ако трябва болнично лечение, обаче трябва да си платиш осигуровките. Спешната помощ ни е безплатна, това си го признавам аз, така е.

Смятам, че това е справедливо, защото някои хора плащат всеки месец, а на други им се налага да платят само когато попаднат в болница.

Аз само с думата „обгрижен” не съм съвсем съгласен, защото някой път знаете това обгрижване как минава, но да не влизаме в това.

Изключение има във всяка система, аз не казвам, че здравеопазването е.

Те някъде, за съжаление са практика, аз съм последният човек, който ще обвинява лекарите. Много пъти сме спорили тук и аз съм се опитвал да ги защитавам. Кажете ми за този кастинг за зам.-министри, който тече в момента, както го кръщават нашите колеги в информационните агенции. Кои ще ви бъдат заместници?

Кастинг, много странно звучи.

Шеговито са го написали, но заради върволицата хора във всички министерства.

Разбира се, ресорите, които те ще вземат, са изключително тежки. Това е ресор „Лекарства”, европрограми и проекти, които изключително много са изостанали през последните две години. Ние сме накрая на този програмен период и буквално до края на годината имаме да усвояваме десетки милиони, нещо което не е свършено в предходните 2-3 години.

Колко ще бъдат вашите заместници един или двама?

Вероятно трима ще бъдат.

Споменават се конкретни имена Бойко Пенков, както и Чавдар Славов.

Аз все още не знам кои ще са конкретните имена. Може би днес ще имам среща с председателите на двете групи и на БСП и на ДПС, все пак, за да…

И вашите ли ще бъдат на този принцип – един издигнат от БСП, един от ДПС и един неправителствен?

Не мисля, по-скоро това, което правим, предлага се, аз също съм предлагала хора, които смятам, че ще свършат работа. Сядаме, разглеждаме всички кандидатури и от тях отсяваме тези, които са най-добрите и най-компромисните, и този който ще свърши най-добра работа.

Кой ще има последната дума, обаче?

Надявам се аз.

Друг много важен въпрос на финала, само ми позволете. Как ще бъдат намалени цените на лекарствата, имате ли подобен механизъм, предвиждате ли намаляване на ДДС за лекарствата, например?

Започвам отзад напред. ДДС за лекарства засега не се предвижда да бъде намален, това обаче е дискусия, която се води в Министерството на финансите, в Министерството на икономиката, там се разглеждат различни механизми. Колегите имат своите аргументи против това.

Що се отнася до цените на лекарствата, тук искам малко да разделя цените на лекарствата и цените на лекарствата. Има много медикаменти, които са с ниски цени, дори това създава проблем, тъй като фирмите дистрибутори ги изнасят, за да могат да реализират по-големи печалби в страни извън България, но тук по-скоро вашият въпрос аз го разбирам със скъпоструващите медикаменти и с онкомедикаментите, тъй като там много често има медикаменти, т.нар. „оригинали”, които винаги са много скъпи.

Политиката ни ще бъде да се опитаме да въвеждаме на пазара генерици, т.е. по-евтини медикаменти аналози на оригиналите, които реално имат същия ефект при лечението.

Продължавате практиката на предишното правителство, те имаха същата идея?

Да, само че нищо не са направили, защото за със скъпоструващите медикаменти, аз и преди малко ви казах, бюджетите двойно се надвишават. Така че не е необходимо само заявление да има и да се работи в тази посока, защото между впрочем едно от нещата, които силно затруднява, аз и с това започнах, работата на здравната каса е точно медикаментите, цените на лекарствата. Там преразходът обикновено е много голям, това и назад в годините се е случвало по същия начин.

Генерици, вместо скъпоструващи медикаменти, практиката е започнала преди.

И генерици, защото има скъпоструващи, които не могат да бъдат заменени при определени заболявания, трябва точно те да бъдат използвани.

За другите лекарства обаче, с оглед на това, че ТВ7 направи едно разследване неотдавна, в което показа, че едно и също лекарство не от скъпоструващите в България и в Гърция се продава на двойно по-ниска цена.

Така е.

Този проблем как ще го решите?

Това касае и други институции новосъздадения - Национален съвет по цени и реимбурсация, който за съжаление не е подопечен на Министерството на здравеопазването, там председателят се назначава от премиера. Премиерът е информиран за всичко това и аз истински се надявам, че в най-скоро време, тъй като и на него много неща в момента му предстои да решава много важни и много пожари да гаси, аз се надявам, че той ще извика председателя и ще има много сериозен разговор в тази посока.

Скоро да очакваме решение на този проблем в тази посока?

Надявам се, аз вече съм сигнализирала за това и очаквам подкрепа и от другите пряко свързани с цените на медикаментите институции.

И последно да ви питам, как ще спрете теча на българските лекари в чужбина, защото това изключително много притеснява цялото съсловие?

Трудно. Аз се срещах с млади колеги новозавършващи от Асоциацията на студентите медици в България. Те посочиха два основни проблема – първият е със започване на работа, който е изключително важен, и свързаното с това започване на специализация, а вторият е заплащането. Безспорно финансовият мотив е много важен, но както всеки млад човек, те имат нужда от реализация. Те казват: не мога да отида да работя, да кажем в Рудозем, след като в големите градове ще се докоснат до новаторството, до медицинска апаратура по-добра, така че ние по-скоро трябва да вървим в посока да развиваме и по-малките болници, това, за което стана въпрос и по-рано. По привлекателни са за младите хора.

Благодарим ви много, че бяхте при нас и бяхте откровена, ще ви чакаме отново тук в студиото.

Благодаря и аз.

Мнения