Д-р Джафер: Държавата да сложи лимит за броя на болниците в някои райони
23.07
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Д-р Джафер: Държавата да сложи лимит за броя на болниците в някои райони

Д-р Джафер: Държавата да сложи лимит за броя на болниците в някои райони

Председателят на здравната комисия в парламента ще държи в здравната стратегия специално да се запише, че ще искаме европейски средства за развитие на палиативни грижи, за хосписи.

Д-р Нигяр Джафер оглавява здравната комисия в парламента. Тя коментира пред "Стандарт" основните задачи пред политиката на правителството в областта на здравеопзването

- Д-р Джафер, какви са задачите пред здравната комисия?

- Пред здравната комисия има два вида предизвикателства - едните са следствие на нови обстоятелства, а другите са дългогодишни проблеми. Имаме искане от ЕС за прилагане на регламент за трансграничното обслужване на пациентите. Парадоксалното обаче е, че най-спешният ни ангажимент е изработването на Национална здравна стратегия. Един документ, който трябва да бъде много дoбре обмислен и широко обсъден, и ние трябва да го приемем буквално за десет дни. Защото без него здравеопазването в следващия програмен период на ЕС ще остане в ъгъла и ще се окаже като просяче, което търси средства оттук и там. Затова се налага да започваме отзад напред.

- Кои са основните приоритети в Стратегията?

- Основните идеи са осигуряване на достъп до качествено здравеопазване. Знам, че звучи банално, но все още в България говорим за липса на достъп до медицинска помощ в определени региони и това е сериозен проблем. Ще укрепим възможностите за достъп в малките населени места, ще създадем възможности за преодоляване на дисбаланса между извънболничната и болничната помощ и на други диспропорции. На първо място това е липсата на профилактика, на скрийнинг, на ранна диагностика. На второ място - навлизането на високотехнологични прийоми, на нови структури, на иновативни продукти, които предполагат все по-голяма консумация на финансов ресурс. У нас липсва и сферата на палиативните грижи, на хосписите, на долекуването, а при тези демографски фактори трябва да имаме адекватен отговор. Затова ще държа в здравната стратегия специално да се запише, че ще искаме европейски средства за развитие на палиативни грижи, за хосписи.

- Предвидени ли са стимули за джипита и аптеки в труднодостъпните райони?

- Да, тази тема е залегнала, но по-общо. Равнопоставеността в достъпа ще се подобри с възстановяването на методиката за субсидиране на общинските болници, която съществуваше до 2009 г. Тя се изгражда на базата на демографски показатели, заболеваемост, брой социално слаби хора. Но мислим и какво да се направи в тези райони за осигуряването на достъп до общопрактикуващи лекари и специалисти. Има идеи в тази посока, но те са повече в средносрочен план - например промяна в правилата за специализация и една цялостна концепция за Спешната помощ. Един от министрите на ГЕРБ се беше заел с концепция за развитие на Спешната помощ, надявам се да се надгражда над нея, защото не приемам всичко да се отрича. Знам, че се работи от екипа на МЗ и върху здравната карта. Няма нищо лошо да се използва и картата, която Анна-Мария Борисова започна да прави, но в нея има само констатации на положението. Аз мисля, че не е лошо, когато държавата каже: "На базата на тези данни в област Смолян или Добрич има недостиг на лечебни заведения и държавата ще ги подпомогне". Или да даде възможност на млади лекари, които са завършили при определени условия, да специализират облекчено, ако след това определен брой години работят в тези региони. Много е важно какво ще стане със здравната карта и дали тя трябва да има задължителен характер.

- Освен минимален задължителен праг трябва ли картата да има и максимален?

- Мнението ми е, че трябва да има такава намеса, защото сме свидетели на това, че определен тип лечебни заведения се появяват и то най-вече в София. Рано или късно някой трябва да въведе ред в това, защото е в интерес на обществото.

- Кой е по-удачният вариант - изобщо да не се дава разрешение за нова болница в районите с пренасищане или частните структури да не работят с касата?

- Позната ми е идеята да разделим лечебните заведения според тяхната собственост, но влизаме в пряка колизия с конституцията, според която собствеността е равнопоставена. Има примери, в които страни ограничават достъпа до публичен ресурс на частните лечебни заведения, но не мисля, че това е правилният подход. По-скоро държавата, давайки лиценз, трябва да преценява дали има нужда от новото лечебно заведение.

- Има ли нужда от промени в здравноосигурителния модел?

- Един от най-важните дебати е за здравноосигурителния модел и демонополизацията на касата. Аз съм обнадеждена от това, че дори и в средите на БСП, дори и отделни хора, които бяха абсолютно против демонополизацията, вече разбират, че това е един от основните варианти, за да се харчи по-ефективно ресурсът на касата. Нека си кажем истината - НЗОК сега е одържавена. За мен разговорът все повече е за справедливостта, а не за солидарността на модела. Защото все повече хора, които се осигуряват, си задават въпроса защо трябва да се осигурявам, когато ми се налага непрекъснато да си доплащам.

- Какви са вариантите за демонополизация - пълна или частична?

- Вариантите са два - основен пакет, покрит много добре и сериозно от осигуровките, и надграждащ пакет, за който трябваше да отидат тези два процента от вноските. Може да има вариант и на пълна конкуренция между няколко каси. В Германия има 100 каси и само 56 хил. неосигурени. А ние имаме над 1 милион неосигурени.

- При даване на част от пакета на друг стълб ще се наложи ли увеличаване на вноската?

- На този етап подобен въпрос не седи на дневен ред. Не е обсъждан вариант за увеличение и смятам, че не е удачно. След като си изясним какъв искаме да бъде здравноосигурителният модел, можем да обмислим и този въпрос. Нека не забравяме, че парите - над 1,4 млрд. лв. от здравни вноски в БНБ бяха там точно с идеята за реформа и въвеждане на надграждащ пакет.

Мария Чипилева, в. "Стандарт"


Реклама

Мнения