Основни теми за предстоящата сесия на Европейския регионален комитет на Световната здравна организация
14.08
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Основни теми за предстоящата сесия на Европейския регионален комитет на Световната здравна организация

Основни теми за предстоящата сесия на Европейския регионален комитет на Световната здравна организация

Намаляване на преждевременната смъртност, увеличаване продължителността на живота и достъпът до здравни грижи са сред основните акценти.

63-та сесия на Европейския регионален комитет на Световната здравна организация (ЕРК на СЗО) ще се проведе от 16 – 19 септември 2013 г., Чешме (област Измир), Турция, съобщават от Министерството на здравеопазването. България ще участа със своя делегация, като съставът й ще бъде одобрен с решение на Министерски съвет. Европейският регионален комитет на Световната здравна организация (ЕРК на СЗО) е основният, вземащ решения орган на Регионалния офис на СЗО за Европа. Той включва представители на страните-членки от Европейския регион на СЗО (общо 53 държави). Заседава ежегодно през септември. В периода между сесиите действа дванадесетчленен Постоянен комитет на Регионалния комитет, в който от септември 2010 г. участва и Република България. По време на сесиите на Регионалния комитет страните-членки на организацията формулират регионалните политики, отправят препоръки и ръководят дейностите на Регионалния офис на СЗО за Европа, упражняват контрол над дейностите на Регионалния офис, а също така утвърждават бюджета за Европейския регион като компонент от общия бюджет на организацията.

Очаква се в работата на сесията да участват представители на високо ниво от 53-те страни-членки на Европейския регион на СЗО. Основните теми, които ще бъдат предмет на обсъждане, съгласно предварително определения дневен ред на сесията са:

1.  Политически и технически теми:

·  Изпълнение на Европейската стратегия „Здраве 2020” и предизвикателства;

·  Цели, индикатори и рамка за мониторинг на Стратегията „Здраве 2020”;

·  Регионална рамка за надзор и контрол на инвазивните видове комари и отново появяващи се вирусни заболявания в Европейския регион на СЗО;

·  Европейски план за действие в областта на психичното здраве 2014 – 2020 г.;

·  Доклад за напредъка по отношение елиминирането на морбили и рубеола и пакетът за ускорени действия за постигане на поставената цел за елиминиране на заболяванията до 2015 г.;

·  Резултати от проведените срещи на високо равнище и министерски конференции;

·  Процесът на реформа на СЗО – отражения върху Регионалния офис за Европа;

2.  Избор и номинации за органи и комитети на СЗО:

·  Номиниране на двама нови членове за Изпълнителния съвет на СЗО;

·  Избор на четирима нови членове на Постоянния комитет на Регионалния комитет (ПКРК);

·  Избор на четирима нови членове на Европейския министерски съвет по околна среда и здраве;

·  Избор на трима членове и трима заместници на Регионалната група за оценка на кандидатурите за поста Регионален директор на СЗО за Европа.

1.  Политически и технически теми

·  Цели, индикатори и рамка за мониторинг на Стратегията „Здраве 2020”

  Стратегията, приета по време на 62-та сесия на Европейския регионален комитет на СЗО (м. септември 2012 г., Малта) дава насоки по отношение три стратегически цели в областта на здравеопазването, насочени към следните шест области:

·  Намаляване на преждевременната смъртност;

·  Увеличаване продължителността на живота;

·  Намаляване на здравните неравенства в Европа;

·  Повишаване благосъстоянието на европейското население;

·  Постигане на универсален достъп до здравни грижи и право на здраве;

·  Определяне на национални цели.

Резолюция EUR/RC62/R4, с която бе приета стратегията „Здраве 2020” призовава напредъкът, който ще бъде постигнат по отношение изпълнението на предложените здравни цели да бъде мониториран като за целта се идентифицират подходящи индикатори, които да бъдат обсъдени от държавите-членки.

Регионалният офис на СЗО за Европа консултира с две експертни работни групи разработването на потенциални индикатори, предназначени за използване в процеса по мониторинг.

В резултат работните групи са разработили списък, съдържащ основни и допълнителни целеви показатели, които бяха консултирани със страните-членки чрез уеб базирани консултации, резултатите от които ще бъдат представени по време на 63-та сесия на Европейския регионален комитет на СЗО.

Република България оценява и подкрепя ключовата роля на СЗО в процеса на подобряване на здравето на гражданите и за съгласуване на глобалните и регионални здравни стратегии като важен фактор за бъдещия икономически просперитет на отделните страни и на Европейския регион като цяло.

Българската страна изцяло подкрепя предложения проект на документ и изразява увереност, че от една страна, документът ще допринесе за подобряване здравето и благополучието на населението. От друга страна, ще се допълнят и подкрепят националните здравни политики и статистики и ще се стимулира и подобри обмена на информация и ефективното сътрудничество между държавите-членки.

Считаме, че формулираните 6 основни цели на политическата рамка „Здраве 2020” и определените, подходящо подбрани количествени и качествени индикатори за измерване на тяхното постигане са адекватни на съвременните реалности. Те са в унисон с ценностите, принципите, целите на политиките „Здраве за всички” и „Здраве 2020” и се базират на направения критичен анализ, изводи и препоръки в Доклада за социалните детерминанти на здравето и различията в здравното състояние в Европейския регион на СЗО (2012 г.)

В същото време очертаните цели са предизвикателство пред отделните страни и изискват от тях предприемане на активни действия на национално ниво. За някои от индикаторите страната ни разполага с необходимите статистически данни, но за други от тях са необходими допълнителни методи и инструменти. В това отношение разчитаме на предоставяне на техническа подкрепа от СЗО и останалите държави-членки, обмена на информация и опит в търсене на пътища и оптимални решения.

Република България изцяло подкрепя проекта на резолюция към документа и предложенията към Регионалния директор на СЗО за Европа за хармонизиране на изискванията към предоставяните данни, постоянно подновяване на базата здравни данни, по-нататъшна разработка на методи за измерване постигането на целите, отчитане на прогреса и информиране на страните-членки.

Въз основа на Стратегията „Здраве 2020” на ниво Европейски регион, България изразява готовност за изпълнение на ангажиментите, залегнали в нея, както следва:

-  Предоставяне на данни от здравната информационна система и участие в събирането на данни за основните индикатори, представени в проектодокумента;

-  Предоставяне на данни по допълнителните индикатори за политиката „Здраве 2020”;

-  Активно международно сътрудничество за хармонизиране на политиките и здравните статистики.

·  Европейски план за действие в областта на психичното здраве 2014 – 2020 г.

Психичните разстройства представляват едни от основните проблеми в областта на общественото здравеопазване в Европейския регион на СЗО по отношение на тяхното разпространение, тежестта на заболяванията и свързаната с тях инвалидност. Ежегодно психичните разстройства засягат една трета от населението в европейски мащаб.

  Проектът на Европейски план за действие в областта на психичното здраве е разработен в съответствие с четирите приоритетни направления в новата Европейска стратегическа рамка за здраве и благосъстояние „Здраве 2020” и ще допринесе директно за нейното изпълнение.

В процеса на разработване на плана за действие са проведени консултации с държавите-членки и под ръководството на Постоянния комитет на Регионалния комитет на СЗО за Европа.

Предложеният проект на Европейски план за действие в областта на психичното здраве в настоящия си вид е изключително полезен за България поради факта, че предоставя възможност за дейности на национално ниво, свързани с изготвяне на национални планове за действие.

В проекта на План са застъпени няколко особено важни концепции:

На първо място са обхванати проблемите на достъпа на хората с психични разстройства до психично-здравна помощ. Акцентът вече не се поставя единствено върху психиатричното им лечение, а върху различните подходи за социална рехабилитация и интегриране в обществото. Въвеждането на този подход е особено важно, тъй като дава възможност психичната болест да се разглежда не само в смисъла на нейното медицинско значение, но и в социален план. Оттук концепцията за превенция на психичните разстройства и промоцията на психичното здраве става напълно разбираема, а действията в тази област стават практически възможни.

Важен аспект застъпен в проект на план за действие е доброто координиране и партньорство на различни институции по отношение на превенцията на психичните заболявания, лечението и рехабилитацията на лицата с психични разстройства. Описана е възможността за превенция на психични разстройства чрез интервенции по време на съзряване на цялостния психичен живот, които имат за цел предотвратяване на неблагополучията в този период.

Направена е сериозна оценка на глобалната ситуация по отношение на психичното здраве във всички негови аспекти и особено обвързаността му с общото благосъстояние на населението. В проекта на план за действие се подчертава повишената смъртност сред лицата с тежки психични разстройства, недостатъчния достъп до медицинско обслужване, както и високите нива на бедност, социално изключване и отнемане на граждански права. Самоубийството се изтъква като втора причина за смъртност сред младите хора в световен мащаб. Този факт е от особено важно значение за България поради данните за подмладяване на самоубийствата в страната през последните години.

В проекта на план за действие се подчертава необходимостта от пренасочване на средства от издръжката на остарелите институционални форми на обслужване като психиатрични болници от приютен тип към модерните форми на обслужване в общността. Тази препоръка е особено важна за България и ще послужи като сериозен аргумент в бъдещата реформа в болничната психиатрична помощ.

Структурата на плана включва една обща визия, която формулира накратко цялостната философия на действията в световен мащаб по отношение на психичното здраве; една глобална цел, описваща цялостния подход към постигане на глобалната визия и седем конкретни цели. Успоредно с това са описани принципи и подходи, които присъстват в набелязаните конкретни цели.

В България седемте набелязани цели са особено полезни, тъй като очертават насоки на реформата в страната и гарантират устойчивост на постигнатите резултати. Някои от конкретните действия напълно съвпадат със стартирали напоследък инициативи и конкретни стъпки в ключови области като например превенцията на самоубийствата, която е особено актуална в последно време.

Важна част от проекта на план са предложените резултати и конкретни действия, които дават конкретно измерение на предвидените мерки.

Изхождайки от собствения си опит, българската страна ще предложи към Цел 1 желаните резултати за устойчивост и реализация на съответната политика за психично здраве  да се обвърже с бюджетно подсигуряване и финансови отчети като източник за верификация на резултата. По този начин ще се избегне ситуацията понякога да има приети документи и стратегии и те да нямат реално приложение в практиката.

Българската страна ще даде положителна оценка и ще подкрепи проекта на Европейски план за действие в областта на психичното здраве 2014 – 2020 г. като счита, че съдържанието и реализацията на този документ ще допринесе съществено за предвижданите реформи в областта на психично-здравните услуги в България, както и за подобряване на психичното здраве на българските граждани.

·  Регионална рамка за надзор и контрол на инвазивните видове комари и отново появяващи се вирусни заболявания в Европейския регион на СЗО

Разпространението на азиатския тигров комар Aedesв Европейския регион на СЗО представлява нарастващ проблем, обусловен от процесите на глобализацията и нарасналото движение на хора и ресурси, продължаващата урбанизация и предизвикателствата, свързани с околната среда, в това число и изменението на климата. Aedesalbopictusи Aedesaegyptiсе явяват ефективни вектори на потенциално тежки и опасни заболявания като денга треска и чикунгуня треска. Туристите и емигрантите, идващи от ендемични за заболяванията страни служат като източник на инфекция за комарите, вече инвазирали Европа. По този начин има риск от по-нататъшно установяване или повторно въвеждане на тези инфекции в страни, в които такива не са били известни

Инвазията с Aedes albopictus в Европа бързо се разпространява и все повече застрашава Европейската общност. Той бързо се разпространява в държавите или региона, в които е нахлул, а оттам и в съседните територии.

Много по-редки са случаите на въвеждане на вируса на жълтата треска, който също може да бъде пренесен от комари от вида Aedes albopictus. В региони, в които са се установили или отново са се появили такива комари-преносители съществува реален риск от локално предаване на тези заболявания. Действително, в Европейския регион на СЗО е регистриран ръст на местно заразяване с денга треска и чикунгуня треска.

С оглед на известната роля на този вид като ефективен вектор на денга, чикунгуня и други арбровируси в страни по целия свят, където е местен или е нахлул, бързото му разпространение в цяла Европа трябва да се разглежда като въпрос с голямо значение за общественото здраве. Нито една страна не е в безопасност от нахлуването на този вид поради способността му да колонизира територии в широка гама от климатични условия. За съжаление, забавянето на установяването на присъствието на вида възпрепятства ранния контрол на новите инвазии, докато обхватът им е ограничен.

Диагностиката на голяма част от арбровирусните инфекции също представлява определен проблем. Това са редки, екзотични за нашата страна инфекции, чиято лабораторна диагностика изисква определен запас от скъпоструващи реактиви и разработване, адаптиране и въвеждане на съвременни методи за серологична и молекулярна диагностика.

За съжаление в България не съществува изградена структура или организация за надзор и контрол над вноса и разпространението на инвазивни видове членестоноги с медицинско значение. Малкото налични специалисти по медицинска ентомология на национално ниво не са включени адекватно в такива дейности. Това до известна степен е обща слабост на държавите от Европейския регион, отразена и в разглеждания проект на Регионална рамка за надзор и контрол на инвазивните видове комари и отново появяващите се вирусни заболявания в Европейския регион на СЗО.

Проектът на предложената за обсъждане регионална рамка е разработен в резултат на поредица от експертни срещи с държавите-членки, организирани от Регионалния офис на СЗО за Европа с участието на Европейската асоциация за контрол на комарите (European Mosquito Control Association – EMCA) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (European Centre for Disease Prevention and Control – ECDC). В рамките на работните срещи активно участие взеха европейски специалисти в областта, които разработиха проект на указания за превенция и контрол на инвазивните видове комари, които са в основата на проекта на регионална рамка. Основната цел е повишаване на информираността и разбирането по отношение тази нарастваща заплаха, както и с оглед подкрепа на държавите-членки от Европейския регион за ранното разпознаване и навременното реагиране.

Представеният проектодокумент съдържа актуална информация за ситуацията по отношение разпространението на инвазивните видове комари в региона като особено внимание е отделено на комарите от вида Aedesи свързаните с тях денга треска и чикунгуня треска. Предложената Регионална рамкова програма за действие е подготвена в резултат на здравните заплахи, обусловени от разпространението на инвазивните комари от вида Aedes и отново появяващите се вирусни заболявания с особен акцент върху денга треска и чикунгуня треска.

Проектът на регионална рамка има за цел да подпомогне държавите-членки при изпълнението на дейности на национално ниво за бързо откриване и реагиране на разпространението на инвазивните видове комари и свързаните с тях заболявания. Проектопрограмата също така има за цел да създаде регионална платформа за координирани дейности, включително и трансгранични действия.

С предложената проекторезолюция се предлага на Европейския регионален комитет на СЗО да приеме проекта на Рамкова програма. Отправя се призив към държавите-членки, които са в повишен риск да използват Регионалната рамкова програма като ръководство при разработването на националните планове за действие. Предлага се на Регионалният директор на организацията да осъществи по-нататъшни дейности по развитие на партньорства и координация на оценката на риска от заболяванията и мерките за борба с преносителите в Европейския регион на СЗО.

Българската страна ще даде положителна оценка на проекта на Регионална рамка за надзор и контрол на инвазивните видове комари и отново появяващи се вирусни заболявания в Европейския регион на СЗО и ще подкрепи предложената проекторезолюция. Считаме за необходимо всички дейности, заложени в този проект на Регионална рамкова програма да бъдат включени и изпълнявани като неразделна част на една Национална програма по векторно-преносимите заболявания.

Резултати от проведените срещи на високо равнище и министерски конференции

Декларация от Виена по проблемите на храненето и незаразните заболявания в контекста на Стратегическата рамка „Здраве 2020”

На 4 – 5 юли 2013 г. във Виена, Австрия се проведе Европейска министерска конференция на СЗО по хранене и незаразни заболявания в контекста на Стратегическата рамка „Здраве 2020”. Това бе първата конференция, която постави за дискусия проблема хранене и незаразни заболявания в контекста на Стратегическата рамка „Здраве 2020”.

В рамките на конференцията бяха обсъдени възможностите на политиката в областта на здравеопазването за подкрепа на превенцията и контрола на хроничните незаразни болести, свързани с храненето. Въпреки, че съществува политически ангажимент и предприетите мерки доведоха до значими успехи в областта на храненето, все още се очертават някои тревожни тенденции като например увеличаване на затлъстяването в детска възраст и нарастване на честотата на хроничните неинфекциозни заболявания.

Кулминация на международния форум бе приемането на Виенска декларация по проблемите на храненето и незаразните заболявания в контекста на Стратегическата рамка „Здраве 2020”. Декларацията дава насоки и очертава стратегическата рамка за укрепване на политическата ангажираност и предприемане на решителни действия за справяне с общите проблеми като затлъстяване в детска възраст, прекомерна консумация на сол, наситени мазнини и захар, икономически политики и социални неравенства като същевременно признава разнообразният епидемиологичен и политически контекст, които съществуват в региона. Виенската декларация определя бъдещите приоритетни области на действие в Европейския регион: мултисекторно сътрудничество и включване на храненето в усилията за осъществяване на икономически ефективни действия за насърчаване на здравословното хранене и начин на живот и оценка на въздействието им върху профилактика на хроничните заболявания; намаляване въздействието на рисковите фактори за хроничните заболявания, особено нездравословно хранене и липса на физическа активност, недохранване чрез изграждане на подкрепяща среда; промоция на здравословно и балансирано хранене през всички етапи на живота; създаване на система за наблюдение, мониторинг, оценки на детерминанти и тенденции, изследване на хранителния статус на популационно ниво; укрепване и пренасочване на здравната система към промоция на здравословен начин на живот и поведение, здравословно хранене и физическа активност и гарантиране на достъп до услуги, насочени към основните предотвратими хронични незаразни болести като сърдечно-съдови, диабет, затлъстяване и злокачествени новообразувания.

С проекторезолюцията се предлага на държавите-членки от Европейския регион на СЗО да приемат Виенската декларация по проблемите на храненето и незаразните заболявания в контекста на Стратегическата рамка „Здраве 2020”.

България оценява високо необходимостта от мултисекторна хранителна политика и подкрепя сътрудничеството и съвместните дейности на правителствата, гражданското общество и международната общност за промоция на здравословно хранене и поддържане на оптимален хранителен статус през всички етапи от живота.

Българската страна споделя становището, че храненето и превенцията на хроничните неинфекциозни заболявания трябва да бъдат приоритет в националната здравна и хранителна политика и приема формулираните във Виенската декларация пет приоритетни области за действие.

Република България подкрепя разширяването на мултисекторното сътрудничество и включване на храненето в усилията за осъществяване на икономически ефективни действия за насърчаване на здравословното хранене и начин на живот и оценка на въздействието им върху профилактика на хроничните заболявания, включително чрез: увеличаване на наличността и достъпността на здравословни храни, на плодове и зеленчуци; укрепване на междусекторното сътрудничество и координация за подкрепа реформулиране на храните с цел намаляване съдържанието на  наситени мазнини, транс-мастни киселини, свободни захари и сол, за намаляване натиска на  маркетинга и рекламата на храни за деца; подобряване информираността на потребителите чрез етикетиране на храните и разработване на система на хранителни профили, както и чрез фискални мерки и субсидии; насърчаване и оценка на разходно-ефективни интервенции за подобряване на храненето и физическата активност, междусекторно сътрудничество за улесняване на здравословен избор на храни, като се отчита социално-икономическото неравенство; подобряване информираността на потребителите чрез промоция на здраве и здравно образование, особено при уязвими групи; насърчаване използването на социален маркетинг, нови технологии и медии за насърчаване на здравословен избор на храна и по-здравословен начин на живот; превенция на затлъстяването при децата чрез прилагане на ефективни програми на различни нива за насърчаване на здравословното хранене и физическа активност.

България подкрепя намаляване въздействието на рисковите фактори за хроничните заболявания, особено нездравословно хранене и физическа неактивност, недохранване и микронутриентни дефицити чрез изграждане на подкрепяща среда включително чрез: преодоляване на неравенствата във всички социални групи и подкрепа на уязвимите групи за осигуряване на здравословно хранене и активен живот в период на ограничени ресурси; превенция и контрол на свързаните с храненето хронични заболявания чрез подкрепа на човешкия капитал, на икономиката и насърчаване на устойчиво развитие и опазване на околната среда.

България подкрепя промоция на здравословно и балансирано хранене през всички етапи на живота, отчитайки факта, че децата, бременните жени, хората с увреждания, възрастните и лицата с недохранване са особено уязвими, включително чрез осигуряване на адекватно хранене преди зачеване, през цялата бременност и кърмене, ранното детство, юношеството и в зряла възраст; разработване, мониториране и оценка на политики за хранене и физическа активност в зависимост от пола.

България подкрепя създаване на система за наблюдение, мониторинг, оценка на детерминанти и тенденции, изследване на хранителния статус на популационно ниво, особено при деца и тяхната ключовата роля за укрепване и регулиране на хранителната политика за постигане целите на стратегическата рамка „Здраве 2020“.

Българската страна подкрепя засилване и пренасочване на здравната система към промоция на здравословен начин на живот и поведение, здравословно хранене и физическа активност и гарантиране на достъп до услуги насочени към основните предотвратими хронични незаразни болести като сърдечно-съдови, диабет, затлъстяване и злокачествени новообразувания чрез осигуряване на подходящи и достатъчни човешки ресурси за провеждане на базирани на доказателства интервенции, консултации и грижи; укрепване на управлението на здравната система за подобряване на храненето и физическата дейност, особено чрез ангажиране на първичната здравна помощ.

Имайки предвид важността на храненето в превенцията на хроничните неинфекциозни заболявания, България напълно убедено подкрепя приемането на Виенска декларация по хранене и незаразни заболявания в контекста на Стратегическата рамка „Здраве 2020” и ще подкрепи предложената проекторезолюция.

Среща на високо равнище на тема „Здравните системи във времена на световна икономическа криза: актуален поглед върху състоянието в Европейския регион на СЗО”, 17 – 18 април 2013 г., Осло, Норвегия

Основна цел на срещата бе да се направи преглед на отражението на икономическата криза върху здравеопазването и здравните системи в региона, да се обсъдят различните политически решения, да се обменят практики и поуки, както и да се очертаят възможностите и начините, които биха позволили на държавите да се подготвят по-добре в бъдеще. В рамките на срещата бяха представени най-нови данни и актуална информация по отношение въздействието на икономическата и финансовата криза върху здравните системи. Бяха представени резултатите от проведено от Европейската обсерватория за здравни системи и политики проучване, които категорично сочат, че публичните разходи за здравеопазване са намалели в редица държави-членки от 2008 г. насам. 

Общото виждане е, че дори и в тези условия средствата за здравеопазване не трябва да намаляват, а да се търсят начини за тяхното запазване на същите нива, справедливо разпределение и повишаване на ефективността, защото това е инвестиция в човешкия потенциал.

Регионалният директор на СЗО за Европа подчерта, че е от особена важност във времена на икономическа криза е финансирането на здравните системи да бъде защитено, тъй като здравните потребности е възможно бързо да нараснат. В този смисъл осигуряването на достъп до здравни услуги е основна част от по-широката система за социална сигурност. В тази връзка е и призивът на Регионалния директор към всички правителства в региона: ако е необходимо да се съкратят разходите за здравеопазването, то следва да бъде в разумни рамки, а не цялостно и с особен акцент върху уязвимите групи от населението, за да се гарантира универсален достъп до здравни услуги. Това е и в основата на Стратегическата рамка за здраве и благосъстояние на СЗО „Здраве 2020”. Наличните данни показват, че неподходящите съкращения на разходите в сектора на здравеопазването могат да влошат ситуацията. Същевременно здравният сектор е необходимо да направи всичко възможно, за да се сведе до минимум разхищението на разходи и да се гарантира, че наличните ресурси са насочени към услуги с доказана стойност.

Данните показват, че психичното здраве е силно чувствително към икономическия спад, което от своя страна довежда както до увеличаване на вероятността от психични разстройства, така и до забавяне на възстановителния процес. Като пример бе посочено, че в ЕС самоубийствата при хора под 65-годишна възраст са се увеличили от 2007 г. насам, което е в противоречие с предишната тенденция. Безработицата и страхът от безработица са основни фактори, които оказват влияние.

Това е доказателство за значението не само за защита, но и за укрепване на превантивните услуги, търсенето на които се увеличава по време на икономическа криза. По-същия начин, защитата на бедните и уязвимите групи от населението от финансовите рискове за достъп до здравни услуги във времена, когато нуждата да използват такива услуги се увеличава е от решаващо значение, за да се избегне по-нататъшно обедняване.

Освен това, понижаването на доходите на домакинствата води до нездравословно поведение, като например тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, въпреки че редица държави отчитат намаляване на подобни рискови навици като цяло.

Фактите сочат, че в целия Европейски регион на СЗО, правителствата полагат големи усилия, за да се справят с бюджетните съкращения и да гарантират достъпа до здравни услуги посредством намаляване на разходите.

В представения за обсъждане от Европейския регионален комитет на СЗО проектодокумент се съдържат основните изводи от провелата се в Осло среща. В резултат на проведените дискусии в Осло са формулирани 12 препоръки по отношение ответните действия на здравните системи, които се съдържат в заключителния документ на срещата. Проектодокументът се представя за утвърждаване от държавите-членки по време на сесията на Регионалния комитет на СЗО за Европа.

С предложената проекторезолюция се одобрява заключителният документ от срещата в Осло като държавите-членки се призовават да отчетат съдържащите се в документа изводи и препоръки и, по целесъобразност да ги прилагат при формирането на ответните действия в отговор на продължаващата финансова и икономическа криза. 

Българската страна ще даде положителна оценка на заключителния документ и ще подкрепи предложената към него проекторезолюция. България счита, че трябва да се гарантира, че мерките за намаляване на разходите в сектора на здравеопазването за редица от държавите-членки в Европейския регион на СЗО няма да доведат до увеличаване на социалните неравенства по отношение на здравето. Възможността да се даде приоритет на най-уязвимите групи от обществото следва да бъде водещ принцип в тези трудни за икономиката времена. В този смисъл е обнадеждаващ фактът, че в много държави се предприемат конкретни мерки за защита на уязвимите групи, така че те да не бъдат засегнати в значителна степен от увеличените потребителски такси, които се въвеждат. През следващите години, независимо от кризата, всички европейски държави трябва да вземат трудни решения, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на здравните системи.

2.  Избор и номинации за органи и комитети на СЗО

В съответствие с т. 6 от предварителния дневен ред „Издигане на кандидатури и избор на членове” и на основание правила 14.2.2 и 14.3 от Процедурните правила на ЕРК, на Регионалния комитет ще бъде предложено:

·  да номинира двама нови членове за Изпълнителния съвет на СЗО;

·  да избере четирима нови членове на Постоянния комитет на Регионалния комитет (ПКРК);

·  да избере четирима нови членове на Европейския министерски съвет по околна среда и здраве;

·  да избере трима членове и трима заместници на Регионалната група за оценка на кандидатурите за поста Регионален директор на СЗО за Европа.

Номиниране на двама кандидата за Изпълнителния съвет (ИС) на СЗО

Изпълнителният съвет на СЗО ръководи дейността на организацията в периода между сесиите на Общото събрание (Световна здравна асамблея – СЗА). Състои се от 34 души с необходимата професионална квалификация, номинирани от 34 страни-членки и избрани от СЗА. Те изпълняват своите функции в лично качество. Асамблеята избира страните-членки, които имат право да посочат свой представител за участие в Съвета, отчитайки равнопоставеното географско разпределение и, при условие че не по-малко от три от тези страни-членки са избрани от Регионалните комитети. Срокът, за който се избират членовете на Изпълнителния съвет е 3 години. Сред основните функции на Изпълнителния съвет са: прилагане на решенията и политиките на СЗА; играе ролята на изпълнителен орган на СЗА; изпълнява всякакви други функции, възложени му от СЗА; да съветва СЗА по въпроси, отнесени към нея посредством ИС, а също и по въпроси, които са му приписани от конвенции, споразумения и предписания; да представя съвети или предложения до СЗА по собствена инициатива; да подготвя дневния ред за срещите на СЗА; да представя на СЗА за разглеждане и одобрение обща работна програма, която покрива определен период; да проучва всички въпроси в рамките на своята компетентност и др.

Европейският регион разполага с 8 места в Изпълнителния съвет на СЗО, които от м. май 2013 г. се заемат от представители на Албания, Андора, Азербайджан, Белгия, Хърватия, Литва, Швейцария и Узбекистан.

Две места ще се освободят през м. май 2014 г., когато изтича мандатът на представителите на Швейцария и Узбекистан.

В Регионалния офис на СЗО за Европа са постъпили номинации от Казахстан, Киргизстан, Руската федерация, Швеция и Обединеното кралство.

Политиката на СЗО е постигане на консенсус по отношение на кандидатурите. Заявките на страните, оттеглили своите кандидатури в името на консенсуса, се вземат под внимание за следващата година.

Избор на четирима члена на Постоянния комитет на Регионалния комитет (ПКРК)

Постоянният комитет е подкомитет на Регионалния комитет и се състои от представители на страните-членки, съответно избрани от Регионалния комитет и от заместник изпълнителния председател на Регионалния комитет по силата на заеманата от него длъжност. Постоянният комитет работи за и представлява Регионалния комитет и осигурява изпълнението и прилагането на решенията и политиките на Регионалния комитет. Постоянният комитет съветва Регионалния комитет по въпроси, отнесени към него и отправя съвети и препоръки към Регионалния директор, както и когато е уместно между сесиите на Регионалния комитет. Постоянният комитет докладва пред Регионалния комитет за своята работа. Постоянният комитет се състои от 12 члена, избирани за срок от 3 години.

Република България е представена в ПКРК от м. септември 2010 г., когато на проведените в рамките на 60-та сесия на ЕРК на СЗО избори бе избрана българската кандидатура с мандат до м. септември 2014 г.

През м. септември 2013 г., по време на 63-та сесия на ЕРК изтича срокът на пълномощията на членовете на ПКРК от Хърватия, Полша, Турция и Обединеното кралство. Регионалният комитет следва да избере на тяхно място нови четирима члена, всеки с тригодишен мандат, считано от м. септември 2013 г. до м. септември 2016 г.

Продължава срокът на пълномощия на останалите шест члена на ПКРК, представители на Австрия, Белгия, България, Финландия, Израел, Малта, Република Молдова и Руската федерация. 

Армения, Беларус, Естония, Франция, Грузия, Латвия, Португалия и Бивша югославска република Македония са представили свои кандидатури за посочените четири места в ПКРК.

Избор на четирима нови членове на Европейския министерски съвет по околна среда и здраве

С приемането на документа Процесът околна среда и здраве в Европа (2010 – 2016): институционална рамка, участниците в Петата министерска конференция по околна среда и здраве, която се проведе в Парма, Италия през м. март 2010 г., взеха решение да бъде създаден Европейски министерски съвет по околна среда и здраве (European Environment and Health Ministerial Board (EHMB).

EHMB изпълнява ролята на политическото лице и основната движеща

Реклама

Мнения