С промените в Закона за здравното осигуряване се връща договорното начало при определянето на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности

МОТИВИ

към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване

С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване се предлагат промени, необходими за реализиране на краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система, приети сРешение № 25 на Министерския съвет от 2014 г. Със същата цел се предлагат и изменения в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

С промените в Закона за здравното осигуряване се връща договорното начало при определянето на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и изпълнителните на медицинска помощ, както и по отношение на санкциите при неизпълнение на договорите. Тези отношения ще бъдат договаряни в националните рамкови договори (НРД).

Възстановяват сеи арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица, в случай на констатирани нарушения на НРД. Предлага се арбитражните комисии да се състоят от представители на съответната районна здравноосигурителна каса (РЗОК), на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, както и на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър - фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. По този начин се изпълнява мярка 3.11. от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система.

Предложението отчита ролята на съсловните организации в здравната система, поради което тяхното по – значително участие в процеса на взимане на решения и на контрол биха били целесъобразни за нейното оптимизиране.

С оглед изпълнение на мерки 1.1. и 1.7. от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система се въвежда общото правило, че от бюджета на НЗОК ще се заплащат само лекарствени продукти, за които са договорени отстъпки. По – конкретно, предложенията са следните:

- по отношение на лекарствените продукти за домашно лечение изискването за задължителни отстъпки ще касае тези с ново международно непатентно наименование;

- по отношение на лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания, приложими в условията на болничната помощ, отстъпките ще са задължителни по отношение на всички лекарствени продукти, като се въвежда и нов вид отстъпка, а именно възможност за предоставяне на отстъпки в натура.

Предлага се конкретният списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, да се утвърждава от Надзорния съвет на НЗОК, вместо с наредба на министъра на здравеопазването. С оглед формирането на здравната политика министърът на здравеопазването ще утвърждава с наредба критериите за включване на заболяванията в списъка, а оперативната дейност ще се извършва от НЗОК. Предлага се от компетентността на Надзорния съвет на НЗОК да бъде и определянето на периодичността на актуализация на списъка, вместо това да се разписва на законово ниво. По този начин ще се постигне по – голяма гъвкавост на процеса, както от гледна точка на нуждите на пациентите, така и с оглед на бюджета на НЗОК. Считаме, че настоящото предложение реализира мярка 1.6. от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система.

Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки за спазване на правилата за добра медицинска практика, правилата за добра фармацевтична практика, правилата за добра практика, на утвърдените медицински стандарти, на Закона за здравното осигуряване и на НРД. Те ще се осъществяват от РЗОК, Изпълнителна агенция „Медицински одит“, регионалните здравни инспекции и съсловните организации на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на магистър – фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, по предварителен ежегоден план, утвърден съвместно от НЗОК, „Изпълнителна агенция „Медицински одит“, съответните регионални здравни инспекции и съсловните организации. При констатиране на нарушения ще се налагат санкции от органа, на когото със закон са възложени съответните контролни правомощия. По този начин се създават нормативни механизми за прилагане на практика на мерки 3.5., 3.7., 3.9., 3.10 и 3.16. от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система. Считам, че съвместните действия на горепосочените институции и организации, ще доведат до повишаване на качеството на процесите по осъщестяване на контрол върху изпълнителите на медицинска помощ, заплащана от НЗОК.

За изпълнение на мярка 3.8. от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система се създава разпоредба, съгласно която в информационната система на НЗОК се създава и поддържа регистър на специалистите, работещи в лечебни заведения в изпълнение на договори с НЗОК.

Предлага се в договорите между НЗОК и лечебните заведения за болнична помощ, комплексните онкологични центрове, центровете за кожно – венерически заболявания, центровете за психично здраве и диализните центрове да се договаря обем на медицинските дейности в рамките на общите обеми, договорени в НРД, а медицинските дейности, извършени над договорения обем, да се заплащат на по – ниски цени, които да се определят в НРД.

С оглед създаване на по – добро планиране при разходването на бюджета на НЗОК се предлага РЗОК да не може да сключва договори с лечебни заведения, които в законоустановените срокове не са подали заявления за сключване на договори.

С промените в Закона за лечебните заведения се изпълнява мярка 3.1. от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система.

Предлагат се промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.

Променят се изискванията за съдържанието на областните здравни карти. От една страна те представляват „снимка“ на моментното състояние на видовете медицинска помощ, която се осъществява в областта, като съдържат видовете лечебни заведения, броят лекари по специалности, броят болнични легла по видове и по нива на компетентност. От друга страна, на областните здравни комисии се дава възможност да участват в процеса на планиране на броя болнични легла, като извършат анализ на съотношението между общия брой болнични легла, определен по методика, изработена от Националния център за обществено здраве и анализи и утвърдена от министъра на здравеопазването и съществуващия брой легла по видове и нива на компетентност на болничните структури в здравните райони и тяхното разпределение. Въз основа на този анализ областната комисия ще изразява мотивирано становище относно конкретните потребности от болнични легла в областта, като тези потребности не могат да надхвърлят с повече от 10 на сто общия брой болнични легла, определен по реда на методиката.

Като част от областната здравна карта, областните комисии ще изразяват и становище за необходимостта от преструктуриране на лечебни заведения за болнична помощ в областта или за предприемане на други мерки по създаване, закриване или оптимизиране на лечебни заведения, както и становище за необходимостта от създаване на условия за предоставяне на конкретен вид грижи в областта – палиативни, интегрирани здравно-социални грижи в домашна среда или други, предвидени в нормативен акт.

С Националната здравна карта се предвижда да бъдат идентифицирани областите с излишък и с недостиг от лекари и лекари по дентална медицина в извънболничната медицинска помощ и броят легла по видове и по нива на компетентност на болничните структури и да се извърши тяхното планиране, а също и планиране на лечебните заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение.

Предвидено е Националната здравна карта да съдържа всички областни здравни карти, конкретните потребности от лекари и болнични легла по видове и нива на компетентност, графично изображение на съществуващите лечебни заведения по видове, както и анализ на състоянието в областите, изразен и чрез отделни графични изображения за сравнението на отделните елементи: съществуващ и необходим брой лекари; съществуващ и необходим брой болнични легла по видове и по нива на компетентност; съществуващите и необходимите лечебни заведения, в които се прилагат високотехнологични методи за диагностика и лечение.

Предложеният подход ще доведе до оптимизиране на механизмите за планиране на медицинските дейности на териториален принцип, съобразно нуждите на националната система на здравеопазване.

Предвижда се също така създаването на лечебни заведения за болнична помощ да става след предварително съгласие на министъра на здравеопазването, давано още на ниво инвестиционно намерение, след оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта. Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения за болнична помощ ще се издава само след получено предварително съгласие от министъра на здравеопазването. Това би представлявал още един механизъм за по – добро планиране на ресурсите за оказване на медицинска помощ съобразно нуждите на националната система на здравеопазване.

Предлага се лечебните заведения за болнична помощ, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, тъканните банки и лечебните заведения за извънболнична помощ, в които се извършват дейности по асистирана репродукция, да подлежат на задължителна акредитация. За останалите видове лечебни заведения акредитацията ще бъде задължителна, само ако лечебното заведение иска да провежда обучение на студенти и специализанти.

С въвеждането на задължителна акредитация на посочените лечебни заведения се цели повишаване на качеството на предоставяните здравни услуги и информиране на медицинските специалисти и гражданите за организацията на дейността в лечебното заведение, наличието на необходимото оборудване и квалификация на персонала, базовите възможности за обучение на студенти и специализанти, както и спазването на стандартите за качество на медицинските услуги.

С промените в Закона за здравето се изпълнява мярка 3.13 от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система. Създава се законовата база за изграждането и поддържането от министъра на здравеопазването на Национална здравна информационна система и въвеждането на електронна здравна карта за пациента.

Целта на информационната система е събирането, предаването, обработката и съхранението на информация за здравното състояние на населението чрез създаване и поддържане на електронно здравно досие на всеки гражданин. Подаването на информацията от лечебните и здравни заведения за създаването и поддържането на електронните здравни досиета на гражданите ще се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

Предвижда се Националният център по обществено здраве и анализи да издава електронни здравни карти на всички български граждани, граждани на държава членка на Европейския съюз, пребиваващи продължително или постоянно в Република България и на чужденците, пребиваващи постоянно или дългосрочно на територията на страната, както и да създава и поддържа регистър на издадените карти. Предлага се съдържанието на електронната здравна карта и реда за ползването й, както и условията и редът на създаване, водене и поддържане на данни от регистъра да се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

С промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се изпълнява мярка 3.15. от краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система като се закрива Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Функциите по ценообразуването на лекарствените продукти и определянето на Позитивния лекарствен списък преминават към комисия, която ще се състои от представители на Министерството на здравеопазването, НЗОК и съсловните организации на лекарите, лекарите по дентална медицина и магистър – фармацевтите, определени с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на здравеопазването. Участието на повече институции и организации при вземането на решения относно ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти ще доведе до по – голяма прозрачност при реализирането на тези идейности.

Работата на комисията ще се обезпечава от дирекция в специализираната администрация на Министерството на здравеопазването.

Функциите на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти по осъществяване на контрол върху продажбата на лекарствени продукти ще се поемат от регионалните здравни инспекции, които реализират държавната здравна политика на територията на съответната административна област.

Функциите на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти по утвърждаване на фармако – терапевтични ръководства, съдържащи критериите за оценка на ефикасността на прилагана терапия, както и препоръките за алгоритми за лечение с лекарствени продукти, ще се поемат от Изпълнителната агенция по лекарствата, която разполага с експертен и организационен потенциал по отношение на лекарствените продукти.

Гореописаните предложения въвеждат необходимите законови промени за изпълнение на краткосрочните мерки за оптимизиране функционирането и подобрение на контрола на здравната система.

Приемането на законопроекта има за цел подобряване на функционирането, финансирането и контрола на здравната система. В резултат от приемането му се очаква създаване на законодателна рамка, изпълнението на която ще доведе до оптимизиране на системата на здравеопазването чрез въвеждане на по – ясни правила за планиране на разпределението на лечебните заведения и на механизми за разходване на публичните средства за здравеопазване, по - ефективен контрол върху медицинската дейност, по – широко участие на съсловните организации в процесите по договаряне на условията за извършване на медицинска помощ, заплащана от НЗОК и по контролиране на здравната система.