Качеството е свързано с постигането на разумна цена на медицинските дейности.

Автор е доц. Златица Петрова, доскоро изпълнителен директор на агенция "Медицински одит". 

Една от най-важните цели на реформата в здравеопазването е да се предоставят на населението достатъчни медицински услуги с възможности за по-голям избор и с по-добро качество. В същото време се гони разумна цена и максимално нисък медицински риск. Тези цели не изключват осигуряване на адекватно заплащане на извършваната  диагностично-лечебна дейност, като правилата за добра медицинска практика се спазват в максимална степен. Какво е реалното състояние по тези въпроси в момента?

1. С НРД и приложенията към него се гарантират на населението минималният необходим пакет от здравни услуги.

2. Приети са Национални стандарти и алгоритми (КП), целящи постигане на необходимото ниво на качество.

3. “Разумната цена“ обаче  не се постигна, защото на практика не се остойности медицинския продукт, а цената му се формира на база гласуван бюджет при рестриктивни, лимитирани бюджетни рамки.

4. Заложената стъпка за растеж  на здравните вноски до 12% и финансирането на дейности от МЗ не се постигна в адекватен обем, дори голяма част от дейностите, които би следвало да бъдат държавна политика (като ваксините, ин витро процедурите и др.) преминаха на заплащане от НЗОК.

5. Заплащането на медицинския труд като част от общата стойност на медицинския продукт не бе постигна дори на минималната цена, определена от БЛС.

6. Разходите за  апаратура и обзавеждане, съгласно изискванията на стандартите, допълнително създадоха условие за финансови рестрикции за здравните заведения.

7. Недостатъчното заплащане наложи допълнително натоварване на недостатъчния брой лекари.

8. Очаква се остър дефицит на кадри, особенно в области и общини извън университетските градове, на фона на засилената емиграция и миграция на медицински специалисти.

Тези още много нереализирани стъпки в реформата  доведаха  до нарастваща неудвлетвореност както сред пациентите, така и сред медицинското съсловие. Създадаха се предпоставки за влошаване на качеството на медицинската дейност и нарастващо недоверие към здравната система и медицинската помощ, подклаждано и от прибързани, некомпетентни, целящи “създаване на новина“ публикации. Всичко това определя две от насоките, в които следва да се разгърне съсловната дейност:

1. Последователни действия за реално остойностяване на медицинския продукт и на дяла на медицинския труд в него. Цел - достойно заплащане, и съхраняване на медицинските кадри и възможности за кариерно развитие.

2. Изграждане на система която ще гарантира прогресивно нарастване на качеството на медицинския продукт и снижаване на медицинския риск. Цел: Гарантирани права на пациента, възстановено и съхранено доверие и уважение в системата лекар - пациент-общество, максимална защита на лекари и пациенти от медицински грешки.

Доколкото решаването на първата насока зависи от съвместната работа с  много други институции-финансови структури, НЗОК, Парламент, реализирането на второто направление е изцяло в ръцете на две структури - БЛС и  МЗ, които в интерес на лекари и пациенти могат да постигнат консенсус.

Какви са етапите за постигане на тази втора цел?

1.  Изграждане на система за оценка на  медицинския риск и мониторинг на медицинските грешки.

2.  Изграждане на структури за регистрация, анализ оценка и предотвратяване на  възможни медицински грешки.

  - вменяване на функции и правомощия на  КПЕ

  - предложение пред  МЗ за конструиране на болнични сруктури за вътрешен одит.

 До неотдавна качеството на здравните грижи се възприемаше като зависимост от професионалното изграждане на медицинските кадри. Това качество, свързано с личностите, се допълва впоследствие с качеството на структурите след появата на критерии, позволяващи оценката на единството личности-структури. Акцентира се на факта, че пациентите са въведени в този процес на глобална оценка на качеството чрез удовлетворяването на техните нужди. Професионалното изграждане  и качеството на здравните структури обаче се оказа недостатъчно за качеството и безопасността на пациентите.

Анализът на постъпващите жалби  и сигнали в различни институции и БЛС показва, че те почти поравно както от здравни структури с високо ниво но оборудване и квалифицирани кадри, така и от звена с по-ниска степен на компетентност съобразно Медицинските стандарти. През различните периоди международните здравните институции поставят различни акценти върху елементите на качеството: период на осигуряване на свободен достъп до здравни грижи, период на повишаване на ефективността на общественото здравеопазване и медицинската дейност, за да се достигне до препоръките на Съвета на Европа.

Не на последно място трябва да се разглежда безопасността на пациента като елемент от здравните политики, свързани с подобряването на качеството. Всяка страна в системата на здравеопазването трябва да разработи последователна и детайлна политика за безопасността на пациента, а също и всяка страна да стимулира развитието на система за отчитане на медицинските грешки.