Публикация

Медицинските грешки често са системен проблем, но трябва да се отчитат

Медицинските грешки често са системен проблем, но трябва да се отчитат

Страхът от съществуващата култура на обвинение е причина сега всеки да отрича до последно съществуващи грешки на различните нива в здравната помощ.


Автор доц. Златица Петрова

През последното десетилетие въпросът с качеството на здравните услуги все повече се свързва с допускането на медицински грешки или нежелани сериозни инциденти, които се явяват основна причина за поставяне на пациента в риск по време на неговото лечение. Нерядко той или неговите близки започват да водят дела след това. Създадената през 2010 г. агенция за медицински одит е бе натоварена с контрол на медицинската помощ, на нейното качество и ефективност, на спазването на медицинските стандарти, както и медицинската целесъобразност на прилаганите методи за диагноза и лечение.Комисиите по професионална етика на БЛС пък се занимават както с нарушенията на етичния кодекс във  взаимоотношенията лекар-лекар, лекар - пациент. Те разглеждат и много жалби, свързани с качеството на оказаната медицинска услуга.

Допускането на медицински грешки се дължи по-скоро на слабости и пропуски в системата (неспазване на нормативни изизсквания, липса на правила за поведение, несъответствие с изискванията на медицинските стандарти и т.н.), отколкото на невнимание, незнание или небрежност от страна на лекаря. Затова са необходими мерки, които да стимулират промени и подобрения в организацията и управлението на медицинското обслужване. Това трябва да доведе до подобряване на качеството на здравните услуги и безопасността на пациентите, както и до редуциране на медицинските грешки. Според експерти, една от основните причини за допускане на медицински грешки е липсата на тяхното отчитане поради наличие на "култура на обвинение".

Безопасността на пациента в лечебното заведение не може да бъде подобрена, ако медицинските грешки и нежеланите сериозни ефекти не се отчитат от лекаря, медицинската сестра или друг член на персонала в рамките на лечебното заведение. В някои страни такива експерти се наричат – риск-мениджъри. Процесът на отчитане на медицинските грешки трябва да е основа за тяхното изучаване и откриване на основната причина за допускането им. Само така те няма да се повтарят в бъдеще. Въвеждането на система за отчитане е основна предпоставка за гарантиране на безопасността на лечението, защото тя позволява :

·  да се извърши анализ за откриване на основната причина, довела до допускане на медицинските грешки и нежеланите ефекти;

·  да се говори открито между специалистите за това;

·  да се извлекат съответните поуки, така че да се предотврати повторното им допускане в бъдеще;

·  да се разпространяват опита и добрите практики сред другите медицински специалисти.

Въвеждането на такава система предполага също промяна в организационната култура – културата на обвинение да бъде заменена с култура на доверие и откритост за идентифициране на проблемите, свързани с безопасността на пациента. Тази система трябва да осигури данните, необходими да се поучим от грешките, и да създаде условия за разпространение на придобития опит на всички нива в дадено лечебно заведение или сред медицинската общност. Тази система трябва да осигурява още обратна връзка с изпълнителите на медицинска помощ чрез публикуване на резултати, доклади и примери за наличие на добри практики.

Ето и примерни дефиниции (след проучване на литературата и практиката): 

Медицинска грешка – Неизпълнение и/или неправилно изпълнение на планирани действия и/или нормативни изисквания или приложение на грешен план за постигане на целта. Допускането на медицинска грешка се дължи по–скоро на слабости и пропуски в системата (неспазване на нормативни изисквания, липса на правила за поведение, несъответствие с медицинските стандарти) отколкото на невнимание, незнание или небрежност от страна на лекаря.

Лекарска грешка – Професионално неправилно действие или бездействие или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия на работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, но са могли да бъдат предотвратени.

Докато първата дефиниция представя като основна причина за допускането на грешки наличие на слабости и пропуски в управлението, липса или неспазване на правила за поведение или нормативни изисквания, то във втората дефиниция отговорността се персонализира и касае поведението на определено лице. Разграничаването на двете понятия е от важно значение за бъдещите действия, които се очаква да бъдат предприети по отношение на допуснатата грешка. Препоръчително е да се разработи и Класификация на сериозните събития, които изискват незабавна реакция за действие.

 

Лекарски грешки

Персонален подход

- кой е виновен

- култура на обвинение

- страх от наказание

- персонално наказание

- лоша комуникация м/у персонала

- вина и страх  от разговор с пациента

- възможност за повтаряне на грешката

- запазен или нарастващ риск от грешки

Извод:

Персоналната вина не отстранява,

а задълбочава проблема.

Медицински  грешки

Системен подход

- какво и защо се е случило

- култура на доверие

- открит разговор,и анализ на причината

- поука от допуснатата грешка

- добра комуникация между персонала

- открит разговор и обяснение на пациента

- помалка вероятност от подобна грешка

- проучване и разпространяване на ДМП

- снижен риск от допускане на грешки

Извод:

Подобренията в системата повишават безопасността за пациента.

Коментари