Риск мениджъри в лечебните заведения да следят за качеството
28.08
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Риск мениджъри в лечебните заведения да следят за качеството

Риск мениджъри в лечебните заведения да следят за качеството

Необходими са законодателни промени, които да стимулират спазването на медицинските стандарти и анализа на грешките.

Автор доц. Златица Петрова

Допускането на медицинска грешка е възможно и при най–добрия специалист, както и в най-доброто  лечебно заведение. Целта на признаването им не е да се отправят обвинения и наказания, а да се извлекат поуки и предотврати повторението им, да се върви от нарастващо неодобрение към непрекъснато подобрение на процесите в даденото лечебно заведение. Ако този процес се организира правилно, това ще рефлектира върху цялата система на здравеопазване. Прилагането на системен подход  в анализа на  грешките има за цел отстраняване на основната причина, довела до появата им. Вниманието ще бъде насочено не към търсене на „кой е виновен“, а „какво и защо това се е случило“.

Получаването на сигнал или по-скоро отчитането на сериозно събитие предполага лечебното заведение да извърши  проверка/медицинска експертиза, чрез която да се установи основната причина, довела до него. Да се изясни дали са допуснати нарушения на утвърдените правила за добра медицинска практика или липсват такива (медицинска грешка), или сериозното събитие е в резултат на проявена небрежност или незнание на лекаря (лекарска грешка). Анализът на данните и откриването на причината за грешката ще позволи да се предприемат съответните мерки за нейното отстраняване, за да не се допускат в бъдеще отново същите грешки. Следователно, целта е намаляване нивото на допускане на грешки и подобряване на безопасността на пациентите, а не само отстраняване на констатираната грешка. 

За решаването на тези и други основни проблеми на здравната ни система е крайно необходима публична дискусия, резултатите от която би подпомогнала здравните политици за приемане на адекватни решения за стабилизирането и развитието  на здравеопазването в България. Нейните стратегически цели са:

1. Създаване на законодателна рамка за:

·  управление на качеството на медицинската помощ;

·  законодателни промени, свързани с професионални ангажименти на БЛС за предварителна оценка на установяване и анализиране на медицински грешки и неблагополучия, довели до смърт;

·  създаване  на комисия/ съвет на БЛС, съвместно с агенция "Медицински одит" (ИАМО), представители на пациентски организации за предварителна професионална оценка на настъпили в диагностично лечебния процес на неблагоприятни събития, професионална некомпетентност или небрежност, касаещо събития с обществена значимост свързани с летален изход или вреда на пациенти;

·  предложение за промяна в НПК за т.н „оправдан медицински риск”.

2. Мониторинг върху дейността на лечебните заведения, добрата медицинска практика и професионалната квалификация на медицинските специалисти.

Медицинското съсловие може да съдейства за доразвиване и спазване на изискванията на стандарти в здравеопазването и индикатори за оценка на качеството, като адаптира и прилага международния опит в тази област, за създаването на база данни  в областта на качеството в здравеопазването. То трябва да стимулира въвеждане в лечебните заведения на съвременни техники за оценка и подобряване на качеството на дейността. Те включват система за отчитане на медицинските грешки и нежеланите сериозни инциденти в лечебните заведения. 

Ето предложение за структури, които подпомагат организацията за реализиране на концепцията за "Медицински одит":

1.  Централна комисия по професионална етика;

2.  Регионални структури по професионална етика;

3.  Създаване на т. н риск мениджъри към лечебните заведения - те водят системата за регистрация на медицинските грешки;

4.  Комисия (борд) съвет, състояща се от представители на БЛС, пациентски организации, ИАМО - за преценка дали едно събитие представлява медицинска, лекарска грешка, небрежност или медицински риск.

Експертните становища, поискани от БЛС, КПЕ, РКПЕ, могат да се финансират от държавата, търговските дружества, членски внос на съсловните организации, такси при поискани одити от професионално съсловните организации, от застраховките за медицински риск  и др. Това е въпрос на обсъждане и законодателни промени. Реализацията на тези цели  ще осигури ефективна  дейност на  комисиите по професионална етика, възможност за отстояване на авторитета на съсловната организация в обществото и по-ефективна защита на членовете на  БЛС.

Реклама

Мнения