Сексуалният контакт не е само физиологичен феномен, затова критериите кога е нормално да се започне полов живот не само медицински, но и етични и юридически. Има установена долна граница – 14-годишна възраст, под която се приема, че детето не е в състояние да разбира смисъла и значението на сексуалните отношения и да контролира поведението си. Проучванията показват, че младежите у нас започват първите си сексуални контакти между 16 и 18 години.

През последните десетилетия се отчита процес на все по-ранно сексуално съзряване на младите поколения, което води и до преждевременни сексуални контакти. Рисковете при тях са свързани не толкова с възрастта, колкото с индивидуалната способност на всеки младеж или девойка да поема отговорността, свързана с безопасното сексуално общуване. Това включва както използването на сигурни противозачатъчни средства, така и справянето с емоционалните предизвикателства на интимната близост. За съжаление, голяма част от родителите фокусират усилията си единствено върху това как да възпрат децата си от „ранни сексуални контакти” без да се опитат да ги подготвят за отговорни интимни отношения.

Идеята за „изхабяването” датира от времето, когато на човек се е гледало като на жива машина. Зад подобни абсурдни твърдения, широко разпространени преди няколко десетилетия, стои прикритият негативизъм към сексуалността, която по всякакъв начин е трябвало да се потиска. Научните проучвания показват, че автоеротичният опит или самозадоволяването е присъщо за преобладаващата част както и от двата пола. Не съществуват никакви доказателства, че самозадоволяването може да има някакви негативни последици. Точно обратното – установено е, че именно по този начин мъжете се научават да контролират еякулацията си, а жените опознават еротичните реакции.

Сексуалният контакт не е лекарство, което следва да се приема в определени дозировки. Абсурдността на този въпрос би се разбрала, ако сравним секса със смеха и поставим въпрос – каква честота и продължителност на смеха е здравословна в течение на един месец или седмица. Потребността от секс е индивидуална. Тя зависи и от момента, и от партньора. По-скоро човек би трябвало да се запита дали честотата и качеството на сексуалните му контакти отговаря на индивидуалната му потребност в момента, както и на потребностите на партньора, а не дали се вписва в някакви измислени и безсмислени нормативи. С интимните занимания обаче не бива и да се прекалява, за да не се стигне до т. нар. сексуална умора. Все пак, ако това се случи, има едно много добро средство, което тонизира и премахва изтощението. Нарича се Sargenor и без проблеми може да се намери в аптеките.

Пълноценното сексуално общуване предполага възможност мъжът да се контролира така, че да осигури достатъчно продължителен контакт. Това умение се придобива в индивидуалния опит и би могло да се улесни с помощта на някои медикаменти.

В умерена доза алкохолът има релаксиращ и съдоразширяващ ефект, който може да помогне за преодоляване на известни притеснения и така да засили сексуалното желание. По-високата доза алкохол може да забави еякулацията при мъжа и да затрудни достигането до оргазъм при жената. При още по-голяма доза обикновено се потиска ерекцията, а и поведението на човек става непредвидимо.

Множество изследвания установяват директна връзка между тютюнопушенето и по-ранното настъпване на съдови изменения, които водят до загуба на ерекция. При ексцесивно пушене никотинът може да предизвика и непосредствен спазъм на съдовете в половия член, което да затрудни ерекцията.

Най-напред следва да изясним какво точно разбираме под порнография. Тук критериите са доста размити и в крайна сметка се стига до чисто субективни оценки. Естествено е човек да проявява интерес към еротичните изображения и материали. Много сложен е въпросът дали това ще е единствената възможност за удовлетворяване на сексуалните потребности или не. Не съществуват никакви основания интересът към еротичните издания да се криминализира и да се смята за медицински проблем като се обяви за ненормален.