Дроздстой Стоянов е президент на Организационния комитет на 16--та Международна конференция по философия, психиатрия и психология, която ще се проведе на Златни пясъци от 26 до 29 юни 2014 г.

Дроздстой Стоянов бе обявен в края на 2013 година за професор, с което се превърна в най-младия учен с подобно признание на 33 години. Кръстен е на двамата си родители- майката Дрозда Писева и бащата Стоян Стоянов, известни наши професори по психиатрия.

Още от най-ранна възраст е определян като „дете чудо” и „гений” - завършва едновременно три средни образования - руския дипломатически лицей, английската гимназия "Томас Джеферсън" и средно общообразователно училище. Неговата академична кариера започва едва на 14 години, когато представя първия си научен доклад, който е отличен с почетна диплома от Международния интелект клуб. Завършва средно образование на 15 години и става първият ни 16-годишен студент. На 21 години завършва с отличие Медицинския университет - София, и веднага е зачислен като докторант вПловдивския Медицински университет. Защитава дисертационен труд за доктор по медицина на 26 години.

Разговаряме с него като президент на Организационния комитет на 16^--та Международна конференция по философия, психиатрия и психология, която ще се проведе на Златни пясъци от 26 до 29 юни 2014 г.

-Проф. Стоянов, каква е основната тема, на която е подчинена 16-та Международна конференция по философия, психиатрия и психология?

-Спряхме се на „Невронаука, логика, психично развитие“. Решихме да представим на преден план невронауката, тъй като тази тема не е била акцент от 2007 г. насам в рамките на Световната мрежа по философия и психиатрия. Тя е свързана с напредъка в методите за изучаване на мозъка чрез функционални ядрено-магнитни резонанси. В последните години сме в състояние да идентифицираме биологичните механизми, обуславящи психичните разстройства и така да изясняваме природата на душевните заболявания.

-Логиката се разбира многостранно: от една страна като междукултурно разнообразие на логики, приложени към психопатологията на всекидневието, а от друга страна както логика на диагностичното мислене при психологичните и психиатричните професионални описания.

-Психичното развитие се представя като нормално и абнормно, психологично и психопатологично и е свързано с невронауката и с идентифицирането на психичното заболяване като нарушение на невроразвитието.

-Сред важните теми, които ще се дискутират на конференцията, са развитието на децата и изграждането на човешката личност.

-Учени от кои страни ще участват на форума?

-Очакваме изявени учени от цял свят – Швейцария, Норвегия, САЩ, АР, Англия, Италия, Австралия и др. В научната програма са включени доклади на колеги от Израел, Нова Зеландия, Канада, Иран, от Балканския регион. Това е традиционно международно събитие на общността, което се провежда 16-и път и винаги е привличало изключително известни изследователи. Тази година сред тях са проф. Верди Ван Стаден от Университета в Претория, проф. Дерек Болтън от Кралския колеж в Лондон, Джовани Стангелини, дм от Университета „Габриеле Д‘Анунцио“ в Италия, проф. Клод Робърт Клонинджър, директор на Центъра за благополучие към Медицински факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, САЩ и др.

-Какви са вашите впечатления – увеличават ли се психическите разстройства в съвременното българско общество?

-Статистиката на психичните заболявания у нас е компрометирана, тъй като системата на психично-здравно обслужване се намира в криза. В момента може да се каже, че качеството на психичната помощ е плачевно и се нуждае от по-голямо политическо внимание - психично-здравната система се нуждае от реформа. В момента се закриват болнични легла, а липсва извънболнично обслужване, декларира се необходимост от неговото изграждане, а реално то не съществува.

-С какви случаи се сблъсквате най-често във вашата практика като лекар?

-Като клиницист най-често лекувам пациенти с деменция и усложнения с психично поведенчески разстройства. Заради застаряването на популацията в световен мащаб те стават много трудни и проблемни за овладяване.

-В амбулаторната си работа се срещам с пациенти с гранични разстройства – панически, тревожни, депресивни, които се лекуват главно с психотерапия. Напоследък консултирам и семейства, които са в много сериозна криза на ценностите.