Връзката между одонтогенните огнища и различни системни заболявания. Ролята на денталния специалист при диагностиката и лечението на огнищата

Огнищният проблем в медицината датира от дълбока древност, като в началото е разглеждан в общата медицина, но впоследствие започва да се свързва и с денталната медицина.

Съвременната медицина признава връзката между огнищната инфекция от зъбен и стоматогенен произход от една страна, и промяната в общата и локалната реактивност на организма от друга страна. В диагностиката се включват тестове за обща реактивност и тестове за локална реактивност в зъбно-челюстната област.

Денталният специалист, който извършва комплексна огнищна и алергологична диагностика, а впоследствие и оралната санация, работи в колаборация със специалисти от много медицински специалности и това е т.н. „огнищен тим” по Altmann. Изготвя се строго индивидуален санационен план. При клинично здрави пациенти, носители на огнища от зъбен произход, основна роля в лечението играе лекарят по дентална медицина, а при пациентите с изразено общо заболяване – специалистът, който лекува основното системно заболяване на пациента.

Огнищата или полетата на смущение от одонтогенен и стоматогенен произход водят до структурни промени в различни органи и системи на организма.

Огнища от зъбен произход могат да бъдат – девитализирани зъби, дори екзактно пролекувани; зъби с пулпити, периодонтити, пулпна гангрена; кисти от зъбен произход, зъби с дълбок кариес и намален виталитет.
Стоматогенни огнища – ретинирани и полуретинирани зъби, затруднен пробив на зъби, заболяване на пародонта, заболявания на устната лигавица, радикси, хронични остити, кисти и др.

Полета на смущение могат да бъдат предизвикани и от различните медикаменти и материали, използвани в стоматологичната практика, както и при неправилно лечение на кариес и усложненията му, пародонтит, стоматит и различни алергични състояния.

Огнищата могат да бъдат активни и латентни (потенциални). Активни са тези огнища, които са преодолели локалната реактивна бариера и са предизвикали повлияване в далечни органи или системи. Латентните са ограничени болестни изменения, които все още не са преодолели локалната реактивна бариера и поради това не е настъпило далечно смущение. Много пациенти са носители на латентни огнища, но дори една банална инфекция и понижаване на защитните сили може да отключи тяхната активност.

Заболявания, при които се търси огнищна инфекция от зъбен произход са: алопеция

( на коса, вежди, брада), уртикария, алергичен дерматит, едем на Квинке, хронична стафилококова инфекция, лихен рубер планус, левкоплакия, ревматоидни и реактивни артрити, бъбрчени заболявания от възпалителен произход – пиелонефрити и гломерулонефрити, сърдечно-съдови заболявания – хипертония, ритъмни нарушения

( при предстояща смяна на сърдечни клапи задължително се изключват огнища от зъбен произход), иридоциклити и увеити, тиреоидит на Хашимото, промени в кръвната картина, субфебрилна температура с неясен произход, главоболие, одонтогенен синуит, неврологични заболявания, автоимунни заболявания, мултиплена склероза и др. При пациенти с предстояща трансплантация и такива на хемодиализа задължително се извършва пълна санация в зъбно-челюстната област.

Санационният план включва:

-лечение на всички налични кариеси

-екзактно ендодонтско лечение на девитализираните зъби

-лечение на заболяванията на пародонта

-екстракция на всички зъби, неподлежащи на консервативно лечение

-контролни прегледи на 1, 6 и 12 месеца след санацията