От първи септември 2014 г. страната може практически да остане без здравеопазване

С д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз, разговаря Петър Галев

- Д-р Райчинов, защо Българският лекарски съюз поиска среща с премиера, финансовия министър и председателите на всички парламентарни групи?

- Защото, докато политиците се боричкат кой и как ще управлява, какви точно избори да правим, държавата се движи надолу, цялото обществено пространство е залято с информации за политически интриги, акции и удари под кръста и няма нито дума, че от първи септември 2014 г. страната може практически да остане без здравеопазване.

- Защо?

- Този дефицит от 400 милиона лева, а вероятно и повече, заплашва здравеопазването с фалит и спиране на дейността. Отсега е ясно, че от началото на септември в НЗОК няма да има средства, с които да се заплаща дейността.

- Но управляващите постоянно твърдят, че няма да се допусне такъв срив!

- Както го твърдят, така не се предприемат никакви мерки. Имахме поет ангажимент от страна на министър Андреева, от страна на шефа на надзора д-р Пенков, че ще се преразгледа постановление 94, но до момента сме получили само едно писмо, с което искат наши представители за създаване на работна група за промяна на въпросното постановление. Този документ регламентира начина и обема на плащанията в здравеопазването. Надявам се скоро да имаме окончателния доклад, който да съдържа точния размер на финансовия дефицит. Имаме и уверение от страна на надзора на касата, че ще се пристъпи към искане за актуализация на бюджета на НЗОК. Но на фона на това, което се случва в страната, всички тези мерки започват безкрайно да закъсняват. Ако нямаме действащ парламент, никакви законови мерки не могат да бъдат предприети.

- През изминалата една година имаше ли поне минимално придвижване в позитивна посока на здравната система?

- Не! Сбъднаха се всички най-лоши прогнози на лекарския съюз – за дефицита, за тежката криза, в която се намира здравеопазването, и че най-потърпевши от всичко това ще са именно пациентите. Продължават хаосът и неяснотата относно финансирането на болниците, огромните им задължения, за които също нищо не се говори и които продължават да нарастват. Нищо не се предприема и сме на път окончателно да ликвидираме здравеопазването в страната. От септември единственият вариант ще остане директно плащане от страна на пациентите. Това означава отпадане на солидарния принцип и на обществения ангажимент към здравето на хората. Който има пари, ще може да се лекува, а който няма... И освен това болниците няма как да оцелеят като структури без плащанията от НЗОК.

- И за личните лекари ли няма да има пари от касата?

- Ами те всичките пари свършват. Дори и да има някакви останали средства за доболничната помощ, и те ще са с тежки рестрикции.

- Най-вероятно и този път положението ще се закърпи аварийно, но това няма да е трайно решение за стабилност, а още по-малко за развитие...

- От пет години насам предлагаме модел за изход от ситуацията. Не знам за този период колко здравни министри се изредиха, но винаги се намесва някой финансов министър, който спира всички тези стъпки. Наблюдаваме единствено палиативни мерки – когато стане пожар, да се загаси на повърхността, но той се разгаря в дълбочина още повече. И сега сме изправени пред спиране на цялата система на здравеопазване. Оказва се, че никой политик, без значение на партия и цвят, не иска да чуе българските лекари в желанието им да работят нормално в помощ на пациентите. Дори темата за здравето и живота на нацията не може да ги отрезви и обедини. Това едва ли е само мое или на колегите ми разочарование, сигурно е на целия ни народ.

- Всяко ново управление се оправдава с наследството на предходното.

- И за кого е полезно това? Омръзна ни да слушаме, че те, предните, не направиха нищо, ама и ние не можем да направим. Здравеопазването е от значение за българските политици единствено в деня на изборите, и то не по същество, а като средство за привличане на поредния гласоподавател. И на другия ден не ги интересува нито здравеопазването, нито самият гласоподавател. В момента не виждам да предстои нещо по-различно. Какво от това, че пак ще ни свикват пред урните?

- И все пак, къде виждате изхода в дългосрочен план? Да останат ли здравните вноски, или да минем на бюджетно финансиране, да има ли клинични пътеки?

- Независимо каква система се избере, ако не се гарантира системното постъпване на средства, ще сме във вечна криза. В момента здравните вноски се събират трудно, а ако минем на бюджетно финансиране, парите ще идват от данъците. Но и при тях събираемостта не е кой знае колко добра. За момента осигурителният модел е сякаш най-добрият, въпросът е кой как го изпълнява. Непрекъснато се говори за здравнонеосигурените. От тях няколкостотин хиляди имат възможност да плащат вноски, но просто не го правят. И до момента държавата не намери механизъм да ги принуди. Отделно около един милион души са по света и не плащат. Друг е въпросът, когато си идват, ползват ли медицинска помощ и по какъв начин. Често предпочитат да си платят в брой. Остават 300–400 хиляди реално бедни, които са във фактическа невъзможност да си плащат. Те трябва да бъдат грижа на държавата.

- Защо твърдите, че държавата е най-големият нарушител в здравноосигурителната система?

- Защото тя си е определила привилегията за определени големи групи от хора да плаща половината вноска. По каква логика, защото в нея е и хлябът, и ножът ли? При това става дума за децата, учениците, безработните и редица други, на които обикновено често се налага медицинска помощ. Ама с какви средства това става, достатъчни ли са тези минимални вноски, това никого не го интересува. Защото ние не можем да лекуваме едно дете наполовина заради двойно по-ниската му вноска. До момента нямаме отговор на многократните ни официални запитвания за кои категории хора, които осигурява, точно колко плаща държавата. Сумата е една и съща и стои така от години въпреки промени в пенсии, заплати и редица други плащания. Излиза, че държавата лъже. Тогава как да искаме от гражданина да си плаща редовно вноските, при условие че държавата иска да се измъква от задълженията си? Няма държава в ЕС с такъв нисък публичен разход за здраве.

- Подкрепяте ли идеята държавните служители да си плащат сами здравните вноски?

- Естествено, че я подкрепям. Нека държавни служители, съдии, военни, полицаи да плащат осигуровките си, както и останалите работещи. При това върху реалните суми, защото се съмнявам, че в момента е така. Това обаче не трябва да е за сметка на сегашните им заплати. Те трябва да бъдат актуализирани с размера на вноската. Хората не бива да бъдат ощетени за това, че държавата до момента е спала!

- Какво ще предприемете в близките дни?

- Много е вероятно да призовем лекарите към общ протест поне за един ден, за да се види какво ни чака от септември. До момента в много кризисни моменти системата е издържала единствено благодарение на всеотдайността на българските лекари. Но нека никой да не се опитва да злоупотребява с това чувство за човешка и професионална отговорност. Нека да видим какви политици и как ще управляват държава без здравеопазване.