Публикация
МЕНИНГОКОКОВИТЕ МЕНИНГИТИ: ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ЗНАЧЕНИЕ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА
Галев А. Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена, Военномедицинска академия, София
Резюме: Менингококовите менингити са инфекциозни заболявания, представляващи сериозна заплаха за живота и здравето на хората. Те се развиват внезапно и често завършват летално. При възстановилите се наблюдават сериозни трайни последици. В България основен проблем се явява високата смъртност от менингококов менингит. Основен инструмент за превенция на менингококовия менингит е ваксинацията. Наличните конюгирани квадривалентни ваксини в комбинация с одобрената в началото на годината от ЕС ваксина срещу менингококов менингит В откриват нови възможности в профилактиката на инвазивните менингококови заболявания в България.
Ключови думи: менингококов менингит, епидемиология, превенция, ваксинация
Адрес за кореспонденция:
гр. София – 1606, бул . „Св. Георги Софийски” №3, Военномедицинска академия, Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена
MENINGOCOCCAL MENINGITIS: EPIDEMIOLOGICAL SIGNIFICANCE AND PREVENTION OPPORTUNITIES
Galev А.
ScientificCenter for applied military epidemiology and hygiene, Military Medical Academy, Sofia
Summary:
Meningococcal meningitis is infectious disease that represents a serious threat for human health and life. It develops rapidly and the outcome is often lethal. The recovered patients suffer serious permanent sequels. The high mortality levels remain the main problem in Bulgaria. Vaccination is the major tool for meningococcal meningitis prevention. The available conjugated quadrivalent vaccines with combination with newly approved by the EU vaccine against N. meningitides group B unveil new opportunities for the invasive meningococcal infections in Bulgaria.
Key words: meningococcal meningitis, epidemiology, prevention, vaccination
Address for correspondence:Sofia - 1606, 3"St. Georgi Sofiisky " blvd, Military Medical Academy,ScientificCenter for military epidemiology and hygiene, col. Dr Andrey Galev, PhD
Бактериалните менингити са инфекциозни заболявания, представляващи сериозна заплаха за живота и здравето на хората. Те засягат предимно лица в детска възраст, възникват внезапно, развиват се бързо и често завършват летално. При 25 % от възстановилите се остават тежки последици, като трайни мозъчни увреждания, умствено изоставане, глухота и други [3,5,7,8].
Менингококовият менингит е сериозна, потенциално фатална бактериална инфекция, причинавяща възпаление на обвивките на главния и гръбначния мозък. Симптоматиката може да започне внезапно и да се развие септицемия. Причинява се от Грам-отрицателни диплококи (менигококи) -Neisseriameningitidis. Те се делят на типове (серогрупи), от които пет (A, B, C, W-135 и Y) са сред най-честите причинители на менингит. Менингококите са разпространяват при кашляне, кихане и при близък контакт. Заболяването се среща по целия свят под формата на спорадични случаи или епидемии. Това е единственият вид бактериален менингит, койно е в състояние да се разпространява епидемично [7].
Менингококовият менингит е спешно състояние и лечението трябва да започне възможно най-бързо. Ранните симптоми на менингита влючват повишена температура, силно главоболие, скованост на врата, обрив, повръщане и отпуснатост и могат да наподобяват симптомите на грип. Тъй като болестта се развива бързо, обикновено в рамките на 12 часа, трябва незабавно да се потърси медицинска помощ, ако са налице два или повече от тези симптоми. Трябва да се има предвид, че менингококовият менингит е свързан с риск от трайни увреждания и дори смърт, особено ако се развие септицемия [5]. Нелекуваните случаи на менингококов менингит и/или септицемия са фатални. Дори при адекватно лечение смъртността достига 10%.
Менингококите от серогрупи А, В и С причиняват преобладаващият брой случаи по света и са отговорни за повечето отделни случаи и епидемии в Европа, Северна и Южна Америка. В Субсахарна Африка - зона, простираща се през целия континент между Сенегал и Етиопия и наречана Африкански „менингитен пояс” през сухия сезон (октомври - юни) често се развиват епидемии от менингит, причинен от менигококи група А [3]. Менингитите, причинени от мемингококи от групи Y и W-135 са все още сравнително редки, но напоследък зачестяват случаите, причинени от група Y в САЩ и Канада, както и епидемиите от щамове W-135 в Саудитска Арабия и Субсахарска Африка [3,9].
Налице е зависимост между климатичните особености и развитието на епидемични взривове от менингококов менингит – в страните с умерен климат епидемиите се развиват през зимата и пролетта, докато в страните с тропически климат през сухия сезон. Пътуванията и миграцията на хора улесняват циркулацията на болестотворните щамове в и между държавите. През 2000 и 2001 г. стотици поклонници в Мека, Саудитска Арабия са били инфектирани с N. meningitidis W-135 и при завръщането си са са внесли този щам в родните си страни. Пътуващи в рискови или ендемични региони и хора, прекарващи дълго време там, бебета, малки деца и тийнейджъри между 15 и 19 години са с повишен риск от заразяване. Независимо от възможността всеки индивид да влезе в контакт с менингококи някои социални фактори - активно и пасивно тютюнопушене, често посещаване на барове и прекомерна консумация на алкохол повишават риска от заболяване. С повишен риск от инфекция са и пациенти с белодробни заболявания, с нарушен имунитет, както и лица в тесен контакт с болни от менингит [6].
В България бактериалните менингити с причинители N. meningitidis, S. pneumoniae и H. Influenzae тип b (Hib) в в продължение на години са сред приоритетните здравни проблеми, ангажиращи както медицинската, така и широката общественост. Причина е не толкова с нивото на заболяемост в страната, колкото със засягането на детските и младежки възрастови групи и с устойчиво високия леталитет. Значителен напредък в посока осигуряване на възможност за ефективна профилактика и контрол на бактериалните менингити (както и на другите инвазивни заболявания), причинявани от S. pneumoniae и Hib, е постигнат през 2010 г., когато в Националния имунизационен календар на България е включена имунизация срещу тези инфекции на децата в кърмаческа възраст. През 2011 г., само една година след започването на масовата имунизация с конюгирани ваксини срещу S. pneumoniae и Hib, във възрастовата група на децата до 1-годишна възраст за първи път от десет години няма нито един регистриран случай на менингит, причинен от S. pneumoniae. През 2011 г. не са регистрирани и случаи с Hib менингит в детската възраст. По отношение на другия основен етиологичен агент на бактериалните менингити у нас, N.meningitidis, досега не са прилагани масови профилактични мерки [1].
Възможностите за превенция на менингококовия менингит не са неизчерпаеми. В основата си те включват добра лична хигиена и избягване на близкия контакт с много хора. За предпазване от заболяване по време на епидемичен взрив може да се обсъди и прилагането на екстрена профилактика, но единственото реално, достъпно и ефективно средство за профилактика е ваксинацията.
Според последните промени в действащата в България наредба за имунизациите (Наредба №15, ДВ, бр. 77 от 2012, в сила от 9.10.2012) имунизация срещу менингококови инфекции с конюгирана ваксина срещу серогрупи A, C, W-135 и Y на лица на възраст на и над 12 месеца се препоръчва при заминаване за страни, намиращи се в Африканския "менингитен пояс", за страни, за които има данни за настояща или предишна епидемична активност, за Мека, Саудитска Арабия, по време на годишното поклонничество, за страни, в които има изискване за имунизация с менингококова ваксина за студенти, на които предстои обучение и при възникване на епидемични взривове, причинени от менингококи от серогрупа А, С, W-135 или Y. Заминаващите трябва да притежават свидетелство за имунизация срещу менингококов менингит, издадено преди не повече от 3 години и не по-малко от 10 дни преди пристигането в страната [2].
Ваксините, индуциращи имунен отговор към капсулните полизахариди, осигуряват ефективна, специфична за съответните серогрупи защита срещу инвазивните менингококови инфекции. Конюгираните менингококови ваксини, при които капсулните полизахариди са качени върху белтъчен носител, например тетаничен токсоид, заместиха чисто полизахаридните менингококови ваксини. Причината за това е създаването на по-дълготраен имунитет от страна на конюгираните ваксини поради съдържанието на белтъчен носител, който индуцира имунната памет и позволява тези ваксини да бъдат използвани и при малки деца. От друга страна СЗО препоръчва използването на конюгирани менингококови ваксини вместо полизахаридните ваксини. Първите конюгирани менингококови ваксини са се появили през 90-те години и са защитавали само срещу серогрупа С менингококи. Сега вече са налице ваксини и срещу серогрупи А, С, W135 и Y. Създаването на ваксини срещу серогрупа В менингококи бе голямо предизвикателство, защото полизахаридната капсула на микроорганизма структурно наподобява адхезионните молекули в емрионалния мозък, което води до имунен толеранс. Тази причина изисква съвсем различен подход на създаване на менингококова ваксина срещу серотип В [4].
През януари 2013 г. от Европейската агенция по лекарствата издаде разрешение за употреба и на конюгирана моновалентна ваксина срещу менингококи група В [10].
От месец април 2012г в България е разрешена за използване и квадривалентната конюгирана ваксина Nimenrix (GSK). Тя е показана за активна имунизация срещу заболявания, причинявани от Neisseria meningitidis групи A, C, W-135 и Y, при лица на възраст на и над 12 месеца. В комбинация с разрешената за използване в Европа Bexsero (Novartis/Sandoz) – ваксина срещу Neisseria meningitidis група B тя открива нови възможности в профилактиката на инвазивните менингококови заболявания в България.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Кожухарова М., А. Курчатова, Т. Георгиева, Менингококови инфекции – епидемиологично значение и възможности за профилактика и контрол, Topmedica, 01, 2013, 10-13
2. Наредба на мз № 15 от 12 май 2005 г. за имунизациите в Република България Обн. ДВ. бр.45от 31 Май 2005г.,изм. ДВ. бр.82от 10 Октомври 2006г.,изм. ДВ. бр.5от 18 Януари 2007г.,изм. ДВ. бр.106от 14 Декември 2007г.,изм. ДВ. бр.57от 24 Юли 2009г.,изм. и доп. ДВ. бр.77от 9 Октомври 2012г.)
3. Harrison L. Epidemiological Profile of Meningococcal Disease in the United States. Clin. Infect.Dis. 2010; 50(Suppl 2):S37-S44).
4. KrizP., H. Wieffer, K. Holl, M. Rosenlund, S. BudhiaandA. Vyse, Changing epidemiology of meningococcal disease in Europe from the mid-20th to the early 21st Century, ExpertRev. Vaccines, 10, 2011, N 10, 1477-1486
5. RosensteinNE, PerkinsBA, StephensDS, etal. Meningococcaldisease. 2001, NEnglJMed 344:1378-88,
6. UKNationalTravelHealthNetworkandCentremeningitisinformationsheet. Availableat: http://www.nathnac.org/travel/factsheets/meningococcal.htm
7. World Health Organization. Control of epidemic meningococcal disease. WHO practical guidelines. 2nd ed.Geneva: World Health Organization, 1998. WHO/EMC/ BAC/98.3:1,
8. World Health Organization. Standardized treatment of bacterial meningitis in Africa epidemic and non epidemic situations, 2007. Epidemic and Pandemic Alert andResponse.URL:http://www.who.int/csr/resources/publications/meningitis/WHO_CDS_EPR_2007_3.pdf,
9. World Health Organization. International Travel and Health 2007. Chapter 5 – Infectious diseases of potential risk for travellers, pages 71-72 and Chapter 6 – Vaccine-preventable diseases and vaccines, pages 117-119
Коментари