Публикация

Когато разширените вени се превърнат в проблем


Петър Галев разговаря с д-р Георги Стефанов, съдов хирург в УБ „Св.Марина, Варна, за оперативната намеса и консервативното лечение на разширени вени.

Д-р Стефанов, кога разширените вени се лекуват с медикаменти и кога чрез операция?
Консервативното лечение се прилага когато няма разрушаване на венозните клапи, когато не е засегната голямата подкожна вена в областта на бедрото, когато са засегнати множество малко подкожни вени. Лекарства се предписват, когато пациентите се оплакват от болки, тежест, нощни крампи. Освен таблетки, консервативното лечение включва и инжекционната склеротерапия, при която специални вещества се вкарват в отделни сегменти на вената.

Помагат ли различни природни методи при венозна недостатъчност?
Разбира се! Много положително влияе морелечението. За него не са необходими някакви особени условия – просто човек трябва по-рано сутрин и в по-късния следобед да прави морски бани, независимо дали плува или просто ходи по плитката част на крайбрежието. Морските вълни действат като тангентор, а морската водата съдържа редица вещества, влияещи благоприятно за укрепването на вените, особено през лятото, когато това заболяване по дефиниция се обостря.

Кога се налага операция при разширени вени?
Когато магистралната подкожна вена на бедрото е силно деформирана, се налага тя да бъде премахната. Това е най-честата операция, която може да се прилага и при доста възрастни хора, съобразно с общото състояние на организма им – основно сърдечен и белодробен статус. Има и някои методи, които стоят между консервативното и оперативното лечение – радиофреквентната и лазерната аблация на вените. Това е своеобразно въздействие върху венозните съдове, при което се очаква стените им да се свият и да не причиняват проблеми на пациента. Но не всеки пациент е подходящ за аблация, това се преценява от съответния съдов хирург.

При премахването на голямата вена как се осъществява нормалното кръвообращение?
Организмът има много компенсаторни възможности. При премахването на повърхностни, макар и големи вени, техните функции се поемат от дълбоката венозна система. Ако вече има заболяване на дълбоките вени, например тромбоза, не се прави такава операция. Затова е задължително преди операция да се извършат подробни изследвания на венозната система на крайника с доплер или по-рядко с контрастно вещество.

При какви състояния, свързани с вените има риск от белодробна емболия?
При тромбоза на дълбоките вени, особено в областта на таза. В тези случаи задължително се прилагат антикоагуланти – вещества, разграждащи тромбите в кръвоносните съдове.

Има ли пациенти, които имат проблеми с дълбоките вени, без да имат видими промени в повърхностните вени?
Заболяванията на венозната система са комплексни. Липсата на разширени подкожни вени не изключва увреждане на дълбоките вени. Но операции върху дълбоките вени на практика не се правят. Такива методи са описани чисто теоретично. В практиката при увреждания на дълбоките вени се прилагат венопротектори, както и компресивни превръзки. А при опасност от тромбози, както вече споменах, се налага профилактика с антикоагуланти.

Коментари