Алергичният ринит е най-често срещаното алергично заболяване. В Европа от него страда между 17 до 29 на сто от населението, а в България средно 18,2 на сто. В градовете алергиите са най-често срещани и засягат около 25% от хората.

Типичните симптоми на алергичния ринит са:

• хрема;
  
• запушен нос;
  
• сърбеж;
  
• кихане. 

Те се получават в резултат от излагането на носната лигавица на алергени. Много често тези симптоми са съпроводени и със зачервяване на очите и тогава говорим за алергичен риноконюнктивит. Не са рядкост и някои неспецифични, придружаващи симптоми:

• умора;
  
• раздразнителност;
  
• нарушения в съня;
  
• трудно справяне с ежедневните ангажименти.

Макар неразположението от алергичната хрема да е твърде неприятно, хората често подценяват симптомите и не търсят лекарска помощ, а това влошава качеството на техния живот.

Влажното пролетно време е идеално за хората, страдащи от поленова алергия. Полените са силно хигроскопични и поглъщат влагата, от което натежават, утаяват се и престават да бъдат алергени.

Месец май е най-тежкият период за хората с полиноза. Причината е в интензивния цъфтеж на житните треви, чийто полен е силно алергизиращ. Той образува плътен въздушен фон, защото в нашата страна се срещат стотици видове, те са повсеместно разпространени и по-голямата част от тях цъфтят през май. Много често хората обвиняват за своите алергични оплаквания носещите се във въздуха пухчета от тополите. В действителност това са семената на тополите и те дразнят чисто механично почти всички хора, но не предизвикват алергия.

Същевременно през втората половина на май и юни има разпространение на дървесни полени от дъб, конски кестен, смърч, започва цъфтежът и на иглолистните и някои други видове тревисти видове като живовляк, киселец, лапад или козя брада.

Хората, които страдат от сезонни алергични оплаквания, задължително трябва да потърсят добър алерголог, за да установят кой алерген е най-опасен за тях. Така ще могат да планират периодите на активност в своята професия, както и периодите за почивка. Целта е да се осигури по-добро качество на живот, да се намалят отсъствията от работа и от училище, посещенията при лекар, хоспитализациите и като цяло да се оптимизират финансовите ресурси.

Мерките, които препоръчват алерголозите са:

• ограничаване на контакта с актуалния за всеки пациент алерген;
• избор на най-подходящото медикаментозно лечение;
• специфична имунотерапия (когато това е възможно).

За да се ограничи контактът с алергена, трябва да се затварят прозорците и да се проветрява след дъжд. Когато периодът е сух и няма валежи, проветряването трябва да става най-късно до 12 часа през ноща, защото обикновено разпрашването на най-големия поток от полени става след полунощ. Трябва да се избягват излети сред природата, когато има сериозен цъфтеж. Задължително да се използват слънчеви очила с добър филтър. След прибиране у дома да се изплакват очите, а косата да се изтрива с влажна кърпа, или направо да се вземе душ. Ако семейството има домашно куче, след разходка козината на животното трябва да се изчетка и изтрие с влажна кърпа.

Важен е изборът на медикаментозното лечение. Лекарството трябва да е ефикасно, безопасно, да е удобно за прием и – което не е маловажно – цената да е достъпна за пациента. Тъй като основният медиатор, който дразни и предизвиква симптоми при алергичния ринит, е хистаминът, най-голямата група лекарства, които бихме могли да използваме, са антихистамините.