Доц. Красимир Генов: Скоро няма да разгадаем докрай тайните на мозъка
Животът днес
Животът днес
Компания
Доц. Красимир Генов: Скоро няма да разгадаем докрай тайните на мозъка

Доц. Красимир Генов: Скоро няма да разгадаем докрай тайните на мозъка

Доц. д-р Красимир Генов е началник на Клиниката по неврология на ВМА. Има над 70 научни публикации, основно в областта на множествената склероза и мозъчносъдовата болест, една самостоятелна монография, автор e на учебници и учебни помагала.

С доц. Красимир Генов разговаря Галина Спасова

Доц. д-р Красимир Генов е началник на Клиниката по неврология на ВМА. Има над 70 научни публикации, основно в областта на множествената склероза и мозъчносъдовата болест, една самостоятелна монография, автор e на учебници и учебни помагала. Участва в международни проучвания по рисковите фактори на мозъчносъдовата болест, международни изпитвания на медикаменти за множествена склероза, епилепсия и мигрена и с доклади на многобройни международни симпозиуми. Има сертификат от Световната федерация по неврология за успешно участие в програмата за продължително медицинско обучение. Въпреки престижната си позиция на известен и много търсен специалист доц. Генов е рядко открит в общуването събеседник.

- Изглеждате щастлив с професията си човек, доц. Генов.

- Винаги съм искал да работя медицина, и то с голямо желание. Много ми е било хубаво да ходя на работа, да контактувам с пациентите и още от самото начало видях, че хората оценяват това, че винаги съм бил добронамерен, искал съм да помагам. Усещал съм връзката с пациентите. И винаги съм обръщал внимание не само на неврологичния, но и на цялостния статус на болния - тогава тръгвам към диагнозата.

- Модерната медицина обаче „раздробява” погледа към пациента по специалности и подспециалности.

- Да, и с напредъка на технологиите, на новия диагностичен подход все повече ще се специализираме и даже в голямата неврология сме се специализирали в отделни нозологични единици. Неврологията е изключително трудна дисциплина и фино трябва да познаваш цялата анатомия на мозъка. Не можеш да си общ лекар в неврологията. Големите имена в науката, тези, които се фокусират в един проблем, навлизат все по-дълбоко и дълбоко в него. За общата практика пак имаме някаква специализация към определени неврологични заболявания, където ние трябва да сме по-добри, да приемаме световния опит, защото винаги има новости. Непрекъснато трябва да четем, да се развиваме и не можем да стоим на едно ниво.

- И какви са наблюденията Ви по отношение на това постоянно професионално развитие?

- Положението като цяло е трагично. В нашите бази се обучават завършващите лекари от медицинския факултет на СУ. Освен това сме база за специализация по неврология и виждаме, че, взимайки специалност, голяма част от лекарите повече не продължават да се развиват. Непрекъснато правим курсове върху определен проблем, по който трябва да се задълбочим, а хората нямат това желание. Вижда се този спад. Като че ли преди имаше по-голям интерес към повишаване на квалификацията, но голяма част от медицината се комерсиализира. Гледаш да изкараш нещо от своя труд, но не бива да оставаш на едно ниво. Болните разбират това и търсят все по-високата квалификация.

- Ще има ли укротяване на комерсиализацията?

- За София бих казал, че има добри сигнали, но за провинцията не е така. Виждаме как вървят нещата в българската медицина, но аз мисля, че първо трябва да оправим програмата за специализация. Всеки, който завършва медицина, да има право да специализира това, което желае, което му е на сърце, което му е близко, към което той в рамките на тези 5 или 6 години се е ориентирал. Разбира се, много пъти ориентацията е грешна, но то за 2-3 години се вижда - ако нямаш интерес, не взимаш необходимите колоквиуми, не учиш допълнително.

- Много смела фантастика ли е разгадаването на все още неизвестните механизми в мозъка?

- В близките години няма да стане. Това е нашият компютър, нашата командна зала, с все още толкова много неизвестни и тъмни петна, които трябва да се разгадават. Познавателните функции на мозъка са изцяло свързани с действието на кората, а тя е изключително фина. Има толкова много места, които трябва да се проучват, толкова неща, които продължаваме да търсим. Примерно защо разпределението на вниманието, концентрацията зависят от точно определени зони, а не от други? Защо се появяват различни дегенеративни заболявания, и то в точно определени зони на мозъка - като Паркинсоновата болест? В последно време има многобройни проучвания, в които се установяват активните механизми за развитие на деменциите.

- Дълги години изследователските Ви усилия са насочени към множествената склероза. Какво може медицината днес в борбата с нея?

- Това ми беше първата дисертация, повечето от публикациите ми са свързани с тази болест. Председател съм на комисията за скъпоструващо лечение на пациенти с множествена склероза. В последно време страшно много се увеличиха болните - тъй като изключително се подобри диагностичното равнище със съвременните апарати, с които вече доказваме много фини и малки зони, което преди въобще не беше възможно. Ние хващаме сега дегенеративни болести в много ранен стадий, в самото начало, защото сме разгадали голяма част от биохимията на тези заболявания. Но науката има страшно много какво да продължава да изследва. Някои мечти се осъществяват. Аз никога не съм си представял, че ще имаме перорална форма на медикамент за лечение на множествената склероза. Вече имаме такива. Само с една таблетка през деня пациентите остават в трайна ремисия. 80 на сто от болните са в млада възраст и искам наистина да могат да влязат в трайна ремисия и да могат да се осъществяват и професионално, и социално, и в семеен план.

- Какви са най-разпространените неврологични проблеми, които биха могли с битовото поведение да бъдат ограничени и дори избегнати?

- Основно дисковата болест. Тя се подмлади - на 18-19 години младежите вече имат болки в кръста и гърба. Защото цял ден седят пред компютъра в една принудителна поза, нарушава се статиката на гръбначния стълб. За да съществуваме, ние трябва да се движим, трябва да правим определени упражнения. Непрекъснато апелирам - трябва да се ходи от три до пет километра всеки ден, да се плува, младите хора да влязат във фитнес залите, да укрепят цялостно своята мускулатура. Не да помпат някакви мускули.

- Защо е толкова уязвим гръбнакът?

- Междудисковите пространства са амортисьорите на тялото. В една принудителна поза те са непрекъснато натоварени. Неправилната поза при спане, неподходящ матрак, възглавница... навързани са нещата. Освен това много млади хора имат плоскостъпие, това е другият проблем, който въобще се неглижира. За да възстановяваме проблемите в гръбначния стълб, трябва да тръгнем от изследванията за плоскостъпие. И като цяло - не можем да отделяме тазобедрена става, коленна става, кръст и т.н. То е единна система и винаги трябва да подхождаме комплексно към болките в гърба, в кръста, в шията. И навреме да се ходи при специалист и да се направи дългосрочна профилактична програма. Не може днес да те боли, да отидеш на лекар, той ти хвърля една рецепта и казва - оправяй се. Не, лекарството е временно, основно е двигателният режим, в какви условия ще е тялото през целия ден, като най-вредно е застояването пред компютъра. Другият бич за съвременното общество е затлъстяването – заради обездвижване и неправилното хранене със сандвичи, пици, сухи храни, недостатъчно течности. А литър и половина до два задължително трябва да приемаме. И не на последно място - прекаляването с алкохол също довежда до промяна на обмяната на веществата в организма.

- При мозъчно-съдовите болести какви са тенденциите?

- Отново насочвам към младата възраст, защото това, което навремето важеше за хора над 45-50 години, сега се наблюдава много по-рано. Защото рисковите фактори са налице още във възрастта около 20-25 години. Всичко се подмладява - затлъстяване, повишено кръвно налягане, диабет, увеличен холестерол, триглицериди. Фактор е и безразборната употреба на медикаменти. Млади момичета и жени използват хормонални препарати, което обърква хормоналния статус, оттам хемостазния профил и довежда до развитие на тромбози, на исхемични мозъчни инсулти в млада възраст. Затова непрекъснато обяснявам на младите хора – важна е профилактиката, движете се, спортувайте.

- От какво не се отказвате във всекидневието?

- Много е важно да си почивам, защото изключително много се изморявам. Един-два пъти седмично сме задължително със съпругата ми на театър, на концерт. Страшно много приятели имам от артистичните среди, следим кинопремиерите. Обичам да се връщам към по-старите български филми. В събота и неделя винаги пътуваме, обикаляме манастирите около София, предпочитаме Белчин баня, Сапарева баня, Говедарци, Мальовица. Обожавам планината. Трябва да си в съгласие със себе си, това е много важно. И да си такъв, какъвто си. Защото те напряга, когато в определена среда трябва да бъдеш „някакъв”. Аз съм винаги естествен. Тръгнеш ли да се приемаш насериозно, да си велик, тогава постепенно, постепенно се отдалечаваш от всякакви човешки ценности. И това в нашата професия е силно застъпено.

Мнения