Водещи специалисти прогнозират усложнения при пациенти със съдови заболявания. В същото време болници връзвали бюджета с ненужни коронарографии

Новата методика за заплащане на медицинските изделия връща България 10 г. назад в инвазивната кардиология, след като от 1 юли се ограничава финансирането на импланти и стентове. В някои случаи животът на пациентите може да се окаже застрашен. Със сигурност ще има доста усложнения. Това стана ясно от пресконференция на водещи специалисти в тази област. Вместо да работим със стентове 4-то поколение, както е в Европа, трябва да използваме тези от първо поколение, изтъкна проф. Юлия Джоргова от болница „Св. Екатерина”. По думите й лекарите са принудени да работят в разрез със съвестта си и познанията си като специалисти. „Вече има стентове, които се разтварят и резорбират от организма. Не става дума да се слагат на всеки от най-скъпите консумативи, а само на тези, които наистина имат нужда от тях. Сега обаче болниците са изправени пред дилемата – да покриват тези разходи от собствените си бюджети, или да искат тези пари от пациента”, разказа доц. Иво Петров от Сити Клиник. Кардиолозите дали своите становища в НЗОК, но там взели предвид само около 10% от съветите им.

Касата плаща предимно за евтини китайски и индийски изделия, за които няма научни доказателства как точно действат на пациента дългосрочно. Ако на болния се сложи евтин стент вместо този, от който той наистина има нужда, има реален риск да се стигне до рестеноза, повторно постъпване в болница за редилатация (разширяване на съда) и в крайна сметка може да се наложи открита хирургична операция. Сега за стент с лекарство НЗОК дава до 980 лв., а биоразградимите стентове са около 3000 евро, посоци доц. Петров. 

Изявленията на специалистите идват на фона на очертаващия се дефицит от близо 500 млн. лв. в бюджета на здравната каса. Със сегашните средства може да се постигне по-правилно изразходване, посочиха специалистите. В страната имало болници с клиники по инвазивна кардиология, където 50-70% от преминалите пациенти нямали показания за коронарография. В Полша например в такива случаи здравните фондове не плащат нищо. У нас обаче дори нямало никакви санкции. Разумно ще е да се заплаща до 30% от стойността на клиничната пътека, ако се докаже, че пациентът не е бил показан за такава диагностика или лечение. Докато се плаща на килограм, т.е. на брой преминали пациенти, а не за реално свършена работа, нещата ще са така, прогнозира доц. Диана Трендафилова.