С новата методика инвазивната кардиология се връща 10 г. назад

В България бяха постигнати значими успехи в областта на инвазивната кардиология благодарение на ентусиазма на някои специалисти. Един от тях например е проф. Юлия Джоргова, която е сред пионерите в областта на инвазивната кардиология. За съжаление отбелязваме все голям дефицит за модерните методи на лечение, който ще се задълбочава сновата методика за медицинските изделия, която НЗОК прие от 1 юли 2014 г.

Защо се стигна дотук? Всичко започна с опит за оптимизиране на разходите на касата с формалното наше участие като консултанти. Представихме становища въз основата на научни факти, такаче да бъде оптимизирано използването на импланти в областта на новите и авангардни методики, които в наши дни се развиват с невероятни темпове. За съжаление бяха взети предвид едва около 10% от нашите препоръки. С просто око се вижда че има съществена редукция на сумите, които се реимбурсират. Още преди година дадохме научна обосновка кое и как трябва да се реимбурсира. За съжаление сега НЗОК е възприела становището, че ще покрива само най-ниския продукт от конкретната рубрика. Ясно е, че ако става дума за стентове и те са китайски, индийски и американски, печелят тези, които са най-евтини. НЗОК елиминира фактите, че има научни факти, които говорят в полза на избора на стентове с по-добро качество.

С новата методика инвазивната кардиология се връща 10 г. назад, докато други страни в Западна и Централна Европа вървят с бързи стъпки напред. Например към Европейското дружество по кардиология, на което Българското дружество е асоцииран член, има няколко регистъра. В няколко от тях ние не можем да присъстваме, защото тези процедури не се покриват от здравната каса у нас. Това е регистърът за имплантиране на кардио-вертер дефибрилатор. Поради липсата на реимбурсация у нас се поставят едва около 10 на година. Друг регистър е този за перкутанно имплантиране на аортна клапа, което в други страни се прилага рутинно. В Чехия се реимбурсират по 400 перкутанни клапи годишно. Ендопротезирането на аортата е животоспасяващо при състояния като дисекация на аортата. В България тази процедура също не е реимбурсирана. Резорбируемите стентове са много популярни в Европа. В страни като Полша, Чехия, Белгия около 30% от стентовете, които се имплантират, са точно такива. В България за съжаление по новата методика те не се реимбурсират изобщо. Други съвременни методи, от които според НЗОК трябва да се откажем, са емболизация и койлинг на съдови малформации. Като ендоваскуларното лечение те са златен стандарт, а не откритото оперативно лечение. За съжаление пациенти, които се нуждаят от такава интервенция, няма да я получат, а ще бъдат оперирани по откритите способи, които са по-рискови. По силата на новите правила ще бъдем принудени да имплантираме стентове с по-ниско качество, които не са се доказали. Това ще доведе до повече рехоспитализации, повече интервенции и в крайна сметка – повече открити операции.

Ситуацията има и етичен момент – българските инвазивни кардиолози работят по високи стандарти, участват в конгреси, проучвания за прилагане на най-новите методики, но не могат да ги предлагат на пациентите си. Имаме способността и квалификацията да прилагаме тези методики, но не можем да го правим! Такова лечение трябва или да се покрива със собствени средства на болницата, или да се заплаща от пациента.

Един от големите проблеми е резултат от това, че здравната реформа не беше довършена. Сега имаме някакъв странен хибрид между социалистическо здравеопазване и здравно-осигурителна система. Вторият елемент не е довършен, не е поставен на пазарни принципи.

Кризата в здравеопазването ще излезе извън контрол, ако спешно не се направи истинска реформа, която да доведе до контрол на качеството. Трябва да има контрол за използване на инвазивните методики чрез експертна група. Те да се прилагат само за пациенти, които имат нужда, а не за изследване на пациенти, за които е ясно, че са здрави хора. Говори се, преразходът на средствата на касата е заради прекалено използване на инвазивните методики. До известна степен това е вярно – отчитат се свръххоспитализации на пациенти, които реално нямат нужда. В някои болници продължават да приемат пациенти, чиито здравен статус не се променя по никакъв начин, а касата по договор е задължена да плаща това. Вмест обаче те като нарушители да бъдат санкционирани, се пристъпва към лимитиране на високотехнологичните процедури, които спасяват човешки живот! Става дума за първична ангиопластика при остър миокарден инфаркт, за ендопротезиране на аортата или стентиране със стентове с лекарство 4-то поколение.

Ако системата бъде оптимизирана чрез истинска реална реформа, това ще бъде само в полза на пациентите. Съхранявене на здравето на хората и модернизиране на лечението са наша крайна цел. Още повече , че със застаряването на населението сърдечно-съдовите заболявания ще имат всее по-голяма тежест. Трябва да има добро желание и политическа воля! Да има приемственост – ръководствата на министерство и каса трябва да продължават с инициативи, които са в правилната посока и в интерес на хората и страната. А не както сега да спират и да почват всичко от нулата.