Петър Галев разговаря с проф. Цекомир Воденичаров, съветник на здравния министър д-р Евгений Желев, за ролята на експертния съвет по здравна политика и мениджмънт към министъра на здравеопазването.


Проф. Воденичаров, каква ще е ролята на експертния съвет, който оглавявате?
Мисля, че създаването на съвета е много положителна стъпка, защото за първи път имаме експертен орган, който да се занимава с проблемите на здравната политика и мениджмънта. В крайна сметка нашата цел е да се подобрят показателите за общественото здраве. За съжаление в България средната продължителност на живота е значително по-ниска, в сравнение с другите държави в Европа, детската смъртност е значително по-висока, а по смъртност от сърдечно-съдови заболявания ние сме в челото на „класацията”. Не са добри показателите ни и при онкологичните заболявания. За обществото е важно тези факти да се променят, а нашата задача е да посочим правилните и ефективните начини това да се случи.

Нашето здравеопазване навлиза в пазарна ситуация. Ясно е, че добър лекар не е равнозначно на добър здравен мениджър. Готови ли са ръководителите на болници и на здравни фондове за пазарните предизвикателства?
Напълно сте прав. Здравният мениджмънт има много малко допирни точки с медицината. Изправени сме пред необходимостта да подготвим нова генерация от здравни мениджъри, които да съчетават логиката на медика с логиката на икономиста. Логиката на медика е логика на резултата – болният или е оздравял, или се е влошил, докато логиката на икономиста е свързана с ефективното превръщане на материалните ресурси. Трябва да съчетаем тези две логики и да ги внедрим във всекидневния мениджмънт на болниците. Голяма част от здравните мениджъри още доста трябва да се подготвят, за да са адекватни на новите условия.

Но в България още няма реална пазарна ситуация – нито една болница не е фалирала, независимо как се управлява. На края на годината държавата дотира дефицита и всичко започва от начало...
За да се създаде реален пазар на здравни услуги, съизмерим с европейските стандарти и възможности, трябва да сравняваме някои цифри с Европа. Там приватизацията на болничните легла е между 20 и 30 %, а в България е две на сто. Участието на здравноосигурителните фондове при разпределението на ресурсите също е между 20 и 30 %, а тук е 0.02 на сто. Виждате какъв път трябва да извървим...

Кога пациентите в България ще усетят реална положителна промяна в здравеопазването?
Надявам се, че определени положителни промени ще настъпят още през есента. Защото в момента Министерството на здравеопазването насочва вниманието си към организационните механизми, по които пациентът преминава от първичната помощ, през специализираната помощ и болничното лечение.

Министър Желев вече заяви, че ще иска допълнително финансиране за определени социалнозначими заболявания – сърдечно-съдови, онкологични, генетични при децата.
С това искане се прави опит да се преодолее едностранчивостта при финансирането на здравните услуги. Да не е само от НЗОК, а чрез целеви програми. Това означава, че пациентите и техните лични лекари няма да са изправени пред опасността в средата на месеца талоните за специалист да са свършили и те да чакат следващия месец. Защото може ли да чака лечението на едно прединфарктно състояние или на едно дете с особен хранителен режим заради генетичен дефект, например?

Нека да изясним какво точно ще спечели пациентът от навлизането на доброволните здравноосигурителни фондове?
На първо място доброволното здравно осигуряване означава стратегия на избора. Вие обмисляте и правите избор на базата на пълната информация – кои фондове какво предлагат. Фондовете, освен избор, носят и повече персонифицирана отговорност за вашето здраве. Повечето фондове ще имат координатори. Те ще се занимават персонално с пациента, ще го преведат през целия процес на диагностика, консултации и лечение. Това ще спести много време и нерви. Да не говорим, че пациентът ще може по-активно да взима решение за здравето си с помощта на консултанта от съответния фонд – дали да се оперира или не, какъв метод на лечение да се приложи и т.н.