Публикация

Ролята на здравните авторитети за увеличаване на ваксинационния обхват с противогрипни ваксини

Ежегодно 5%-15% от населението е засегнато от грип и предизвиква 3 до 5 млн. тежки случаи в световен мащаб и води до 250,000-500,000 смъртни случая


Резюме: Грипните епидемии водят до значителни последици по отношение на общественото и индивидуално здраве и до значителни разходи и загуби на икономиката. Противогрипните ваксини са основния инструмент на съвременната медицина за борба с грипа. Различни стратегии и политики за повишаване на ваксинационния обхват могат да бъдат използвани, както самостоятелно, така и в комбинация.Здравните авторитети в една държаваса здравните институции и регулаторни органи, здравните заведения, груповите и индивидуални практики, научните дружества и асоциации. Те трябва да създават препоръки, да провеждат активна комуникация преди и по време на грипната кампания чрез прес-конференции, прес съобщения, писма и инструкции, да поставят сезонни цели на здравни заведения и индивидуални практики, да мониторират ваксиналния обхват.

Адрес за кореспонденция: Андрей Галев, Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена към Военномедицинска академия , ул. ”Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София, тел. 922-55-52, е-mail: andrey_galev@abv.bg

Health authorities role in flu vaccination coverage expance


Summary: The annual flu epidemics have significant public and personal health consequences as well as economics expenses. The flu vaccines are the main tool in fighting disease spreading. Wide range of strategies and politics can be used alone or combined. Thestatehealthauthoritiesare health and regulatory institutions, hospitals, general practitioners, scientific organizations. They must create recommendation, conduct active communication before and during flu epidemics via press-conference, press-report, letter, and instructions, set hospitals and general practitioners seasonal goals, monitor vaccine coverage.

Address for correspondence: Andrey Galev PhD, Scientific Center For Military Epidemiology And Hygiene, 3, Georgy Sofiisky Blvd, 1606,Sofia, Bulgaria, Telephone (+3592) 9225552,е-mail: andrey_galev@abv.bg

По данни на СЗО, годишната грипна епидемия води до значителни последици по отношение на общественото здраве. Ежегодно 5%-15% от населението е засегнато от грип и предизвиква 3 до 5 млн. тежки случаи в световен мащаб и води до 250,000-500,000 смъртни случая[22]. В Съединените щати грипът и пневмонията са сред топ 10 причините за смърт[2], а ежегодно грипът води до около 20,000-40,000 смъртни случая и приблизително 300,000 хоспитализации[19]. В ЕС, 40,000-220,000 смъртни случая ежегодно се преписват на грипа, в зависимост от тежестта на грипната епидемия[7]. Тези данни кореспондират с 5,000-30,000 смъртни случая във Великобритания (1975-1990) [21] и 7,500 смъртни случая при възрастни над 75 годишна възраст във Франция. [5] Грипът предизвиква вторични инфекции при всички възрастови групи и обостряния на съществуващи хронични заболявания, като води до тежки усложнения и повишена болестност и смъртност[17].

Общите годишни разходи (разходи за болнично лечение и загуби от намалената производителност на труда и загубата на живот) в резултат на сезонния грип са между $1 - $6 млн на 100,000души (Франция, Германия и Съединените щати). Годишните непреки разходи представляват между 82% до 88% от общите разходи, свързани със сезонния грип в различни страни на западна Европа и Америка[15,16,18,25,27].

Противогрипните ваксини са основния инструмент на съвременната медицина за борба с грипа. Работата по разработването на ваксина против грип започва през 1947г., когато с цел избягване на военните и човешки загуби от грипната пандемия през 1918-1919г. правителството на САЩ поръчва производството на целоклетъчна противогрипна ваксина[26]. Първата инактивирана пречистена сплит ваксина е лицензирана във Франция през 1968г. [23]. Към 2011г. противогрипните ваксини са лицензирани в повече от 150 страни в света[9].

Макар да се спори относно ефективността на противогрипните ваксини и да се твърди, че вместо да предпазват от заболяване, те предизвикват такова редица мета-анализа доказват ефикасност от 63% (53-71%) до 80% (59-91%) за предотвратяване на лабораторно потвърдени случаи на грип. [3,12,24]не само при възрастовата група 18-64г., но и при лица над 65г. показват ефективност 58% (26-77%) ефективност при понижение на броя лабораторно доказани случаи на грип[10].

От много години редица независими и международни здравни организации настояват за противогрипна ваксинация. Техните изисквания с времето станаха все по-настоятелни. Препоръките на Световната здравна организация и Европейския съюз целят 75% ваксинационно покритие на лицата над 65 години [8,28], докато комитетът за имунизационни практики (ACIP) настоява за масова ваксинация на всички лица над 6-месечна възраст[1].

Различни стратегии и политики за повишаване на ваксинационния обхват могат да бъдат използвани, както самостоятелно, така и в комбинация. Те могат да бъдат разделени на четири самостоятелни групи: 1) активно управление на ежегодните ваксинационни кампании, което включва препоръка за ваксинация на лица над 65г.; препоръка за ваксинация на лица в диапазона 50-55г. или 60-64г.; поставяне на ежегодна национална цел за ваксинационен обхват, мониториране на обхвата на ваксинация; 2) влияние на лекарите върху имунизационния обхват, което включва цел за обхват на лекарите, финансов стимул за лекарите; 3) достъп до ваксини, което включва реимбурсация на ваксините (90-100%), писмо до пациентите; 4) комуникационни кампании, насочени към широката публика в радио и телевизия, печатни реклами, брошури в чакалните, уебсайт и прес-конференция за гражданите[4]. От тях най-голяма стойност и влияние върху повишаване на ваксинационния обхавт имат финансова инсентивизация на общопрактикуващите лекари, реимбурсация на ваксините в рамките на 90-100%, кампании за информация за гражданите[4]. Над 79% от пациентите са готови да се ваксинират, ако имунизацията е препоръчана от лекар[13,14]. В този смисъл мястото и ролята на лекарското съсловие като цяло и на личните лекари в частност придобива много голямо значение.

За да бъде осъществена една успешна ваксинационна политика тя следва ясно и недвусмислено да дефинира целите за ваксинационния обхват; да осигурява ежегодно мониториране и анализ на ваксинационния обхват; да регламентира провеждане на ежегодни ваксинационни кампании, да стимулира информираността на гражданите относно тежестта на заболяването, безопасността и ползата от ваксините; да подчертава критичната роля на лекарите, чрез специфично обучение, знание за опасностите, които носи грипа и осигуряване на финансови стимули. За повишаване на ваксинационния обхват най-голямо значение има безплатния достъп до ваксините[6,20]., но няма пряка зависимост икономическото развитие на държавата и ваксинационния обхват на населението.

Здравните авторитети в една държава са здравните институции и регулаторни органи, здравните заведения, груповите и индивидуални практики, научните дружества и асоциации. Те трябва да създават препоръки, да провеждат активна комуникация преди и по време на грипната кампания чрез прес-конференции, прес съобщения, писма и инструкции, да поставят сезонни цели на здравни заведения и индивидуални практики, да мониторират ваксиналния обхват – кой на колко пациента кога и какви противогрипни ваксини е поставил.

Библиография:

1. ACIP. Prevention and Control of Influenza with Vaccines Recommendations of the Advisory Committee on Immunization Practices (ACIP), 2010. MMWR, August 6, 2010; 59(rr08):1-62

2. Anderson RN, Smith BL. Deaths: leading causes for 2001. Natl Vital Stat Rep. Nov 7 2003;52(9):1-85

3. Beyer WEP. Heterogeneity of case definitions used in vaccine effectiveness studies—and its impact on meta-analysis. Vaccine. 2006:6602–6604.

4. Blank PR, Schwenkglenks M, Szucs TD. The impact of European vaccination policies on seasonal influenza vaccination coverage rates in the elderly

5. Carrat F. L'impact sanitaire et économique de la grippe. Virologie. 2002;6:S97-S104.

6. Demicheli V, Jefferson T, Rivetti D, et al. Prevention and early treatment of influenza in healthy adults. Vaccine 2000;18:957-1030.

7. European Centre for Disease Prevention and Control. Seasonal Human Influenza and Vaccination - Fact sheet. 2008.

8. EPHA. Council recommendation of 22 December 2009 on seasonal influenza vaccination

9. FukudaF, LevandowskiRA, BridgesCB, andCoxNJ. Inactivated Influenza Vaccines. In: Plotkin SA and Orenstein WA Eds. Vaccines, 4th ed. Philadelphia (PA): WB Saunders Co Ed; 2004, p. 339-70.

10. Govaert TM, Thijs CT, Masurel N, Sprenger MJ, Dinant GJ, Knottnerus JA. The efficacy of influenza vaccination in elderly individuals. A randomized double-blind placebo-controlled trial. JAMA. 1994;272:1661–1665

11. http://ecdc.europa.eu/pdf/071203_seasonal_influenza_vaccination.pdf. Accessed on June 8, 2008.

12. Jefferson TO, Rivetti D, Di Pietrantonj C, Rivetti A, Demicheli V. Vaccines for preventing influenza in healthy adults. Cochrane database of systematic reviews. 2007;CD001269(2).

13. Johnson, AmJMed. 2008;121:S28-S35

14. JZMPhoenixHealthcarePractice. 2006 Nationalconsumerimmunizationstudy. June, 2007

15. KressinBW, HallauerJF. Deutsches Ärzteblatt 1999; 96: B275–B276

16. Levy E. Pharmacoeconomics 1996; 9: 62–66.

17. Meier CR, Napalkov PN, Wegmuller Y, Jefferson T, Jick H. Population-based study on incidence, risk factors, clinical complications and drug utilisation associated with influenza in the United Kingdom. Eur J Clin Microbiol Infect Dis. Nov 2000;19(11):834-842

18. Molinari NM. Vaccine 2007; 25: 5086–5096

19. Neuzil KM. Influenza: New Insights Into an Old Disease. Curr Infect Dis Rep. Jun 2000;2(3):224-230.

20. Nichol KL. Cost-benefit analysis of a strategy to vaccinate healthy working adults against influenza. Arch Intern Med 2001;161:749-59

21. Nicholson KG. Impact of influenza and respiratory syncytial virus on mortality in England and Wales from January 1975 to December 1990. Epidemiol Infect. Feb 1996;116(1):51-63.

22. Ryan J, Zoellner Y, Gradl B, Palache B, Medema J. Establishing the health and economic impact of influenza vaccination within the European Union 25 countries. Vaccine. Nov 17 2006;24(47-48):6812-6822

23. Sanofi Pasteur. Sanofi Pasteur, Leading provider of seasonal influenza vaccines. Fact Sheet.

24. Villari P, Manzoli L, Boccia A. Methodological quality of studies and patient age as major sources of variation in efficacy estimates of influenza vaccination in healthy adults: a meta-analysis. Vaccine. 2004:3475–3486.

25. Weycker D, et al. Vaccine 2005;23:1284–1293

26. Widemer J. Spirit of Swiftwater. Lightspeed communications, Bartonsville, PA,Ed. 1997

27. World Health Organization. Wkly Epidemiol Rec 2005; 33: 279–287.

28. World Health Organization. Wkly Epidemiol Rec 2005; 33: 277–288. 

" }-->

Коментари