Храните фалшификати носят риск от генни мутации
22.07
проф. Донка Байкова
проф. Донка Байкова
Лекар
Храните фалшификати носят риск от генни мутации

Храните фалшификати носят риск от генни мутации

Много от храните по магазините са имитации. Обикновено приличат на истински по цвят и вкус, но истината лъсва при лабораторен анализ

Храни от супермаркета

Много от храните по магазините са имитации. Обикновено приличат на истински по цвят и вкус, но стигне ли се до лабораторен анализ, става ясно колко са напреднали технологиите за създаване на всякакви фалшификати. Не става дума за елементарна измама, а за реална заплаха за здравето. Последиците може да не се проявят сега, а след години. Дори при следващото поколение. С какво се храним в действителност? 

Какви са рисковете за здравето на нацията? Какво можем да направим, за да избегнем вредните последици за себе си и близките си? Отговорите на тези въпроси потърсихме от доц. Донка Байкова, заместник-председател на Българското научно дружество по хранене и диететика. Интервюто е публикувано във в. "Животът днес". 

- Проф. Байкова, производителите на храни често изтъкват, че подобрителите, които използват, са разрешени за употреба в Европейския съюз. Това гарантира ли, че продуктите са безвредни?
- Проблемът не е само в това дали съставките на даден продукт са разрешени за употреба. Въпросът е в какви количества и в какво съотношение са. Важно е етикетът да отразява точно съдържанието на продукта.
Когато хората не знаят какво консумират, може да се получи предозиране на някоя от съставките и да се стигне до непоносимост, до алергични реакции, загуба на работоспособност.
При децата рисковете са обособено големи. При тях все още не са развити адаптационните механизми – те се изграждат в процеса на растежа.  При алергична криза може да се стигне и до анафилактичен шок. Не е все едно дали сиренето е произведено от млечен белтък или в него има палмово масло и животински протеини. И дали кренвиршите съдържат млечен белтък. Тези съставки имат различно действие върху организма.

- Проблемът опира и до етикирането на храните. Какво трябва да съдържа етикетът?
- Трябва да са отбелязани съставките, както и съдържанието на белтъци, мазнини и въглехидрати.
Когато вместо необходимата суровина според технологичните изисквания, производителите използват заместители, те добавят подобрители – ароматизатори, оцветители, набухватели..., за да докарат продукта на вкус. В някои случаи се използват десетки подобни добавки. Производителите са длъжни да отбелязват това на опаковката. По магазините може да сe види сирене със синкав оттенък. В опита си да избелят някоя от съставките производителите са прекалили, в резултат на което сиренето синее. Правят го дори реномирани фирми. Ако няма етикет, няма как да сме сигурни дали то не съдържа говежди протеини от шкембета, например.
Може съставките, които употребяват, да са разрешени, но ако в сиренето има палмово масло или животински мазнини, не могат да ни го продават като бяло саламурено сирене.
Ако в колбасите с вид на кренвирши има заместители вместо месо, те не трябва да се наричат „кренвирши”. 

Пълният текст на интервюто четете тук. 

Мнения