Публикация

Чистата околната среда дарява здраве и дълголетие


Човекът е само една незначителна част от биосферата и определен вид на органичния живот. Разумът обаче го е отделил от животинския свят и му е дал огромно преимущество.

 В продължение на векове хората са се стремили не да се приспособят към околната среда, а да я направят удобна за своето съществуване. Чак сега осъзнават, че дейността им оказва влияние върху нея, а влошеното състояние на биосферата е опасно за всички живи същества.

Специалистите твърдят, че 85% от заболяванията на съвременния хомо сапиенс са свързани с неблагоприятните условия на околната среда, възникнали по негова вина. Всестранното изучаване на човека и неговите взаимоотношения със заобикалящия го свят доведоха до разбирането, че здравето не е само отсъствие на болест, но и физическо, психично и социално благополучие. Здравето е капитал, даден ни и от природата по рождение, и от условията, в които живеем.    

Най-новият и модерен клон на медицината, занимаващ се със забавянето на стареенето - антиейджингът, разглежда околната среда като един от своите пет основни стълба.

 

„Почти всеки е наясно, че независимо от начина си на живот, човек се сблъсква всекидневно с неминуемия шум, прах и стрес.” - заяви проф. д-р Маркус Метка, един от водещите специалисти по антиейджинг в Австрия и Европа.

 Според него, спасението за хомо сапиенса е в повечето сън, отказването от никотина и разходките на свеж въздух сред зелените площи, каквито има във всички големи градове. В противен случай подценяването на проблемите с околната среда един ден се заплащат, и то с най-ценното, с което природата ни е дарила – здравето.

Всяка година човекът извлича от земните недра около 200 млрд. тона полезни изкопаеми, изгаря повече от 9 млрд. тона топливо, разпръсква по полетата до 3 млрд. тона пестициди и т. н. Особено остър стана проблемът със замърсяването на околната среда с антропогенни токсини (химически съединения, попаднали в заобикалящия ни свят вследствие на човешката дейност). Всяка година въздухът на планетата „се обогатява” с 25,5 млрд. тона окиси на въглерода и 65 млрд. тона – на азота. Източниците отдавна са известни – промишлените предприятия, автотранспортът, ядрените изпитания, прекалената употреба на изкуствени торове и др. Изчислено е, че още през 1973 г. фреоните са разрушили 1% от озоновия слой, а през 2050 г. този процент ще бъде 10.

 

Последиците са ясни – масови ракови заболявания на кожата, забавена фотосинтеза, гибел на цели растителни видове и в крайна сметка – унищожаване на живия свят.  През последните десетилетия в много региони на Земята външната среда по токсична и радиолъчева активност стана съвсем различна от тази, в която се е извършила еволюцията на органичния свят. Всъщност  човешкият род като че ли се е телепортирал на друга, по-свирепа планета,  

само външно приличаща на Земята. А вътрешните ни системи, които ни помагат да се адаптираме, се оказаха беззащитни пред все по-новите видове биологична агресия. Трагедията на екологията се оказа трагедия на собствения ни организъм.

" }-->

Коментари