Публикация

Пробиотиците – храна и лекарство


В началото на 20 век руският учен и нобелов лауреат Иля Мечников, който работи във френския институт „Пастьор”, прави изследвания, за да търси причините за стареенето на организма. Едно от предположенията му е, че освен всички други фактори, състаряването се ускорява от автоинтоксикация (самоотравяне) вследствие на токсични продукти, отделяни в дебелото черво на човека. Вредните вещества (феноли, амоняк) се получават, когато една от нормално населяващите дебелото черво бактерии – клостридия, разгражда белтъците, постъпили с храната. Мечников започва да търси начин да противодейства на този процес.

Той проучва защо в някои държави, сред които и България, има хора, доживяващи дълбока старост в добра физическа и умствена кондиция. От разговорите с дълголетници сътрудниците на Мечников разбират, че основно място в хранителните навици на тези хора заема киселото мляко. По това време вече била известна причината прясното мляко да се превръща в кисело. Това става чрез една бактерия, широко известна днес по целия свят - „лактобацилус булгарикус”. Руският професор доказал, че попадайки в чревния тракт, лактобацилите намаляват киселинността на средата. Това препятства развитието на клостридията и други бактерии, отделящи вредни за организма вещества.

Така учените открили, че има и бактерии, които носят полза на организма. След лактобацила били открити и други полезни бактерии, напр. от рода „бифидус”.
Скоро след тези открития киселото мляко било

предписвано на пациенти като лечебна и подмладяваща храна

През 1953 г. полезните бактерии били наречени с общото наименование пробиотици – т.е. „за живота”. Според актуалното определение на Световната здравна организация това са „живи микроорганизми, които, приемани в адекватни дози, допринасят за здравето”.

Част от хората си задават въпроса не може ли просто да приемат кисело мляко, вместо пробиотици на таблетки или в сиропи. Проблемът е, че за да постъпи в организма значително количество от полезните бактерии, трябва да се изяде сериозно количество мляко, което практически е доста трудно. Освен това при индустриалното производство на кисели млека, те не съдържат целия спектър от пробиотици, нито съдържанието е в адекватни количества.


Днес пробиотици се предписват и от лекарите и от диетолозите при различни заболявания и хранителни разстройства, както и за общо укрепване на организма.
Известно е, че при прием на широкоспектърни антибиотици, те унищожават не само вредните, но и полезните бактерии в организма. Това състояние е известно като дисбактериоза и може да протече с различни симптоми – диария, спазми и подуване на корема. Тогава се налага да се приемат пробиотици, за да се възстанови равновесието в храносмилателни тракт. Добре е приемът им да започне заедно с антибиотика, а не след като вече човек има оплаквания.

Пробиотиците се свързват и с повишаване на локалния имунитет. Препоръчват се при гъбични инфекции на храносмилателната система и женската полова система (тогава се прилагат локално под формата на свещички). Приемът на пробиотици може да е полезен при алергии, хронични отравяния, остри диарии, работа във вредна среда, злоупотреба с алкохол, стрес. Помагат и при хронично запечен стомах, хронична умора, непълноценно хранене.

Учените проучват и ефектите на пробиотиците върху намаляването на холестерола, регулирането на кръвното налягане, предпазването от заболявания на дебелото черво (включително рак), по-добрата усвояемост на минералите в организма.


" }-->

Коментари