- Проф. Кантарджиев, има ли опасност да тръгнат зарази след наводненията в Мизия и Бяла Слатина?- Обикновено, когато има много вода, епидемии няма, дори да има трупове на животни в нея. Епидемиите са по-възможни в сухо време. Опасността обаче може да дойде от замърсяване на водоизточниците и водохранилищата в резултат на проливните дъждове. След наводненията, каквито имахме, питейната вода във водопроводите не е годна за пиене, поне за известно време. От там може да тръгнат дизентерия и тиф. Кога водата може да бъде употребявана отново могат да кажат здравните власти, които лабораторно следят състоянието й на място. Затова хората в наводнените селища не бива да я употребяват, преди да е съобщено официално, че тя е безопасна. Гражданите трябва да имат предвид тази опасност, да дезинфекцират дори и най-малката раничка и да не я оставят без марля и лепенка. Във водата попадат микроби, които преминават в човешкия организъм през кожата и причиняват редица заболявания. Първото, което се случва, е загнояване на раните, та били те и най-малки. Тази инфекция се причинява от микроорганизми, наречени вибриони.Затова хората не бива да се връщат по домовете си и да започват да ги разчистват, преди те да са били дезинфекцирани.Допъл­ни­телно урината на плъховете, излезли от канализацията в резултат на наводненията, замърсява водата. Така човек може да се зарази с лептоспироза. Тя се лекува с антибиотици и се изразява във висока температура и симптоми, наподобяващи летните настинки. Един­ственото място, където се поставя със сигурност, или се отхвърля тази диагноза, е Националният център за заразни и паразитни болести.- Как човек може да се ориентира дали симптомите му са в резултат на лептоспироза или на остро респираторно заболяване?- Тежката форма на лептоспирозата е пожълтяване и запушване на бъбреците. Не е необходимо човек сам да си поставя диагнозата, а да отиде на лекар. Общо­практикуващите лекари би трябвало да умеят да различават някои специфични особености, заради които да изпращат проби от пациентите в нашия институт за серумно изследване.- Напоследък хората се безпокоят, че в оживения туристически сезон, какъвто е летният, с пътуванията може да се пренесе и у нас опасният вирус ебола. Застрашели ли сме от тази смъртоносна зараза?- Националният център за заразни и паразитни болести разполага с единствената в България лаборатория, която може да прави изследвания за ебола. Месеци преди да възникне проблемът с този вирус в Африка, ние изготвихме диагностичните методи за откриването му. Въпреки че центърът върши почти всичката работа по отношение на превенцията и диагностиката на заразните и паразитните заболявания, продължаваме да бъдем изолирани от здравната система като цяло. Неотдавна ни лишиха от възможността да участваме в конкурса за научни изследвания, а без научни изследвания няма да можем да диагностицираме нищо, включително и опасната ебола. Без достатъчно финансиране има опасност да оставим българския народ без надеждна диагностика. Недопустимо е за научни изследвания да се лансират само БАН и Селскостопанската академия. В същото време Националният център за заразни и паразитни болести е този, който носи отговорност за здравето на хората, тъй като сме създадени именно за да диагностицираме. Преди това обаче трябва да сме направили съответните проучвания на една или друга зараза. Без средства, това не може да се осъществи. Парите за реактиви, например, както и за заплатите на хората, бяха орязани драстично. Затова нашите специалисти започнаха да напускат и да отиват на работа в болниците, които са търговски дружества и могат да им дадат по-високи възнаграждения.От началото на годината досега напуснаха ръководителите на три референтни лаборатории – на тази по ентеровируси, която открива детския паралич и енцефалити, на тази по пневмококи и стафилококи, също много важна, третата е тази за производството на реактиви за откриване на опасни инфекции. Колегите отидоха да работят в лечебни заведения, където заплатите им са шест пъти по-високи. Аз не ги обвинявам, че напуснаха, но недопустимо е държавата да не осигурява средства за проучването на заразите – нещо, което е от изключителна важност и има отношение дори към националната ни сигурност.- Има ли опасност да останете в скоро време без реактиви, да се окажете в положение да не можете да правите диагностика?- След като ни отрязват от научни изследвания, намалят ни парите за реактиви, а хората бягат заради ниските заплати, всеки може да си даде сметка за сериозността на положението. Това че не допускаме досега епидемии, не означава, че ще можем да го правим до безкрай. Редно е държавата да обърне внимание не само на болниците. Основната задача на Министерството на здравеопазването трябва да е превенцията и профилактиката, а не само лечението по клинични пътеки и НЗОК.- Как се осъществява превенцията срещу навлизането на опасни зарази в останалите страни от Европейския съюз?- Чрез строг контрол на въздушните граници. Не се допускат хора с висока температура и кръвоизливи. Проблемът ебола в момента малко се хиперболизира, тъй като с нея човек може да се зарази само от кръв или друга телесна течност на болен или умиращ от нея.Сегашната епидемия в Африка доби страховит характер, тъй като от ебола се разболяха вече 60 лекари. От страх останалите медици отказват да лекуват пациентите, от които са се инфектирали техните колеги. САЩ прибра заразените си лекари, за да поддържа живота им със специални препарати и грижи, тъй като заразата не е лечима.Към момента няма пряка опасност тя да влезе в нашата страна, тъй като нямаме директни полети от Африка, а пътниците от там, преминаващите през европейските летища, вече са проверени. Софийското летище разполага с термокамера, която също работи. Тя беше сложена преди четири години, за да се следи за пътници със свински грип, тогава държавата плати за нея 100 хил. евро.- В резултат на влажното и топло лято се навъдиха твърде много кърлежи, комари. Има ли опасност да пламнем от Марсилска треска?- Има опасност не само от Марсилска треска, но и от Лаймска болест, особено като се има предвид колко много са бездомните кучета, разнасящи кърлежи. Преди броени дни имахме особено тежък случай на Кримска конгохеморагична треска в Пловдив, броят на заразените от началото на сезона до сега се увеличава.Не бива да се забравя и опасността от полово предаваните болести, особено през лятото, когато поведението на хората става по-освободено. Те са основната причина за безплодие при младите хора. Това се знае отдавна, но превенцията на венерическите и другите инфекции, предавани чрез секс, остава на заден план за здравните власти.- Защо?- Защото не изискват много пари. Ако дейностите по превенцията и профилактиката бяха добре подплатени финансово, щеше да има огромен интерес към тях. Сега например се говори, че 20% от бебетата в България се раждат недоносени. Същевременно, не се пояснява достатъчно, че в 85 на сто от случаите за тази недоносеност са виновни инфекциите, особено при бременните. Ако тези инфекции се откриваха навреме и се лекуваха, нямаше да се налага да се купуват ковьози, скъпа техника и да се раждат толкова много недоносени деца.- Намеквате, че някой има интерес да получава комисиони, та макар и свързани с такова сериозно нещо като живота и здравето на дете?- Думата „комисиони” не съм споделял, но май това ги интересува. Подобен е и случаят с репродуктивната медицина: Дайте да правим изкуствено осеменяване, т.е. „ин витро”, а не да работим върху превенцията на полово предаваните болести, от които страдат впоследствие жените и техните деца. И това е така, защото там са паричките.

ВИЗИТКА:

Завършил е Медицинска академия в София (сега Ме­­ди­цин­ски университет) през1981г., специализирал е микробиология, клинична имунология и епидемиология на инфекциозните болестиИма магистърска степен по здравен мениджмънтОт 1981 до 1982 г. е лекар в БеловоОт 1982 г. е научен сътрудник в Катедра военна епидемиология и хигиена на Военно-медицинска академияОт 1988 г. досега работи в Националния център за заразни и паразитни болести, в момента е негов директорПроф. Тодор Кантарджиев е национален консултант по микробиология

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

06.08.2014

http://www.monitor.bg/article?id=438507