Еризипелът, наричан още червен вятър, е инфекциозна заразна болест, причинена от стрептококи.

Заразата прониква по контактен път при нарушаване целостта на кожата или лигавицата. Става дума за типична инфекция от рана. По-лесно възприемчиви са новородените деца (входна врата е пъпната рана) и лица с намалена съпротива (боледуващи от диабет, бъбреци, разширени вени, сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза и др.).

 Инкубационният период трае от няколко часа до 3 седмици.

Симптомите са:
- втрисане и рязко покачване на телесната температура до 39 - 40 градуса С
- отпадналост, главоболие, понякога с повръщане
- на засегнатите места се появяват ярко червени плаки с лъскава, изпъната и силно болезнена кожа
- характерна особеност е рязкото отграничаване на околната здрава кожа
- в по-тежките случаи върху плаките могат да се появят мехурчета, изпълнени с кръвениста течност, с подуване на околните лимфни възли
- особено опасна е локализацията в горната част на лицето, поради възможността за разпространение на инфекцията по лимфен и кръвен път в менингите и мозъка.

Лечението на еризипела е консервативно - локално и общо. Прилагат се антибиотици (главно от пеницилиновите групи). Локално се използват антисептични средства - унгвенти, разтвори, пудри и мазила.

Много рядко се прибягва до хирургична обработка на допълнително инфектирани еризипелни рани.

Профилактиката се състои в поддържане на висока лична хигиена и саниране на налични бактериални и гъбичкови инфекции на кожата, антисептична обработка на налични раневи увреждания на кожата.

Преболедуването не създава имунитет. Заболяването не хронифицира, но нерядко се наблюдават  рецидиви на червен вятър.