Как мозъкът контролира стреса и как той се отразява на здравето ни и постиженията на генетичните проучвания са два от основните акценти на стартиралия на 10 септември 2014 г. в София 16-и Европейски конкрес по невроендокринология

Как мозъкът контролира стреса и как той се отразява на здравето ни и постиженията на генетичните проучвания са два от основните акценти на стартиралия на 10 септември 2014 г. в София 16-и Европейски конкрес по невроендокринология. Той се организира от Европейската асоциация по ендокринология ENEA. "Една от новостите, които ще бъдат представени на нашата конференция е начинът, по който ще можем да наблюдаваме хормоните. 

До момента ние оценяваме ефекта от лечението, като измерваме нивото им в кръвта и слюнката. Сега ще представим друг подход – мониторирането им чрез скенер, функционален ЯМР. Един от основните проблеми за лекарите е да се създадат ясни указания с какви точно инструменти да се извършва изследването и контрола на хормоните", каза проф. Алберто Перейра от Университета в Лайден, Холандия (на снимката вдясно). 

В близко бъдеще ще се получава по-пълна и добра картина за състоянието на пациентите, като се използва комбинация от нивото на хормоните в кръвта и слюнката, като се прилагат въпросници, които оценяват доброто качество на живот на самите пациенти. Функционалната образна диагностика на мозъка ще допълва картината. Втората новост на Конгреса ще бъде представянето на нови генни мутации, които се обясняват появяването на редки заболявания на хипофизата – краниофарингиомите. 

През последните години лечението на пациентите с такива тумори коренно се промени, заяви проф. Аннамария Колао от Италия (на снимката вляво), която по време на Конгреса ще бъде избрана за нов председател на ENEA. Тя ще замени на поста проф. Гюнтер Щала от Института "Макс Планк" в Германия (на снимката долу). "Днес разполагаме с много повече лекарства, които можем да приложим. Някои лекарства атакуват туморите периферно – въздействат върху рецепторите. Това са същите лекарства, които използваме при акромегалията – соматостатин аналозите. През последните години се появи друг медикамент – пазиреотид. Той е универсален, действа върху повече рецептори в сравнение със старите аналози. Това са група лекарства, които влизат в самата клетка и спират пролиферацията. Наред с тази голяма група лекарства, има и други медикаменти, които се използват по принцип в онкологията – те спират пролиферацията, разрастването на тумора. 

Използваме лекарства, които се прилагат за лечение на рака на белия дроб, гърдата и дебелото черво. Целта е да спрем факторите на растежа на туморните клетки", поясни проф. Колао. 

Специалистите вече знаят, че си струва да полагат усилия да лекуват метастазите в черния дроб локално. По този начин се осигурява по-добро качество на живот и се удължава преживяемостта на пациентите. Днес след поставянето на диагноза за невроендокринен тумор те живеят средно 15 г., докато преди години им оставали средно 5 г.