Публикация

Проблеми с паметта и концентрацията – обективни критерии за оценка, лечение и проследяване

Проблеми с паметта и концентрацията – обективни критерии за оценка, лечение и проследяване

Забравяте ли често дати, факти, събития, къде сте оставили ключовете си или какво сте закусили сутринта?


Ако това се случва при вас, вероятно имате спад в концентрацията и нарушения в паметта. Те се дължат не само на напредването на възрастта. Могат да се случат както при по-възрастни хора, така и при по-млади, но и при деца. Някои от най-типичните причини за лоша памет са:

1.Депресия - когато човек е депресиран, това оказва влияние върху концентрацията и върху това да си припомня стари случки, събития, дати, факти, които са се случили скоро. Депресията може да бъде отключена при различни стресови ситуации, загуба на близък човек и т.н. От друга страна, отрицателни емоции като разсеяност, тревожност, страх също могат да бъдат причина за невъзможност да се концентрираме добре.

2.Липсата на сън - сънят е важен, за да възстановите тялото. В нашия мозък се създават няколко вида мозъчни вълни. Едни от тях се създават по време на сън. Точно тези са отговорни за съхраняване на спомените в мозъка ви. Тези мозъчни вълни също прехвърлят спомените на префронталния кортекс, който е част от мозъка, съхраняващ дълготрайни спомени. Когато не спите достатъчно, вашите спомени не са в състояние да се движат към префронталния кортекс, а това води до забравяне и загуба на краткосрочната памет. Ето защо човек се нуждае от поне осем часа сън на нощ.

3.Недостигна витамин (витамин B1) - тиамин е важно хранително вещество, което е необходимо за метаболизма. То спомага храната да се превръща в енергия. Витамин B1 е отговорен за нормалното функциониране на нервната система. Според различни учени големи количества от него се намират в мозъка и спомагат за производството на невротрансмитери, които влияят на настроението, паметта, движението и мисълта. Не бива да се допуска дефицит на този витамин, защото липсата му може да е причина за появата на синдром на Вернике – Корсаков, който е вид неврологично разстройство, което води до краткосрочна и дългосрочна загуба на паметта.

4.Употреба на някои медикаменти или употреба на наркотици - има някои медикаменти, които се приемат за разрешаване на даден здравословен проблем. Те съдържат вещества, които могат да повлияят на концентрацията и паметта. Употребата дори на най-леките наркотици може да доведе до сериозни физически и психологически проблеми. Употребата на наркотични средства може да причини спад в паметта, тъй като тези вещества влияят на хипокампуса или частта от мозъка, която отговаря за когнитивните функции. В резултат на товапаметтаотслабва и се влошава.

5.Честа употреба на алкохол - много научни изследвания са доказали, че честата употреба на алкохол може да доведе до множество здравословни и психични проблеми, включително и до увреждане на паметта. Хората, които често посягат към чашката, са определяни като разсеяни, неспособни да запомнят даден обем от информация или да се сетят за определени събития и факти.

6.От самотата се оглупява, предупреждават учени. Причината е, че единаците водят затворен живот, ограничават социалните си дейности и мозъчните им клетки започват да остаряват по-бързо. Проучвания сочат, че разведените мъже са по-застрашени да развият деменция от женените. Неслучайно хората казват: "Трябва да има с кого да се скараш вкъщи".

7.Мит е, че компютърните игри и телевизията стимулират мозъка. Затова пък свиренето на музикален инструмент се харесва на мозъчните клетките. Танцуването също запазва тяхната младост. Според различни проучвания румбата е танцът, който най-много протектира мозъчната дейност. Физическите упражнения също са много важни. "Отдавна е известно, че чаша червено вино на ден също има протектираща роля." Според изследвания най-добрата система за хранене е т.нар. средиземноморска диета, която включва зеленчуци, плодове, вино и риба.

8. Високият образователен ценз също е сред протективните фактори, но не дава пълна гаранция. Разболяват се и хора с няколко дипломи, както и такива с много обществени ангажименти, като покойния държавен глава на САЩ Роналд Рейгън, който страдаше от болестта на Алцхаймер, или френския експрезидент Жак Ширак, който е също с диагноза деменция.

9. Основните рискови фактори за стареенето на мозъка са възрастта след 65 г., високото кръвно, лошият холестерол и диабетът. Метаболитният синдром, който включва няколко рискови фактора плюс наднормено тегло, също "разболява" мозъка.

10.Лошата самооценка за здравето е сериозен повод за притеснение, защото има вероятност да се дължи на затруднена мозъчна дейност. "Когато някой започне да се оправдава, че "краката не го държат", възможно е това да се дължи на неувереност в организацията на задачи, които изискват придвижване по необичаен маршрут." Повечето случаи на деменция се откриват в късен стадий, когато стопирането на болестта е невъзможно.

Средностатистическият индивид забравя около 1460 пъти годишно, показват резултатите от проучване, направено във Великобритания сред 2000 души. Обикновено хората пропускат да запомнят четири факта, предмета или събития дневно - например излизат от къщи без портфейл или телефон или забравят да размразят хранителни продукти. Хората често не запомнят името на новопредставен им човек. В забързаното всекидневие хората често „изключват” за важни срещи, съобщения или имейли. Двете неща, които човек най-често забравя, са защо е влязъл в определена стая и къде е
оставил ключовете си. Мъжете са склонни най-често да „изключват” кога са рождените дни на партньорките им, както и датите на различни годишнини. Един на 20 представители на силния пол дори е пропускал погребение заради разсеяност. Жените, от друга страна, имат славата на по-паметливата половинка в една връзка. Дамите обаче страдат повече, когато загубят нещо. Една на четири представителки на нежния пол признава, че е лъгала, когато не е запаметила нещо важно и е
смятала, че това ще й навлече неприятности. „Дългите работни часове, финансовите тревоги и заетостта са причина дори хората, славещи се с добра памет, често да забравят елементарни неща в забързаното всекидневие”, данните са от клинично проучване.

Деменцията започва рязко да се увеличава след 65-годишна възраст. Дотогава страдат не повече от 3% от хората по света. Но от 65- до 85-годишна възраст стават 30%, което означава всеки трети. Това е много сериозна градация на този процент. Подходът и лечението на тези болести са различни и това е задачана невролога - да може да постави ранна и точна диагноза. Болестта на Алцхаймер е най-честата форма на деменция, 50% от всички хора, които имат деменция. Тя е нарушение на паметта и нарушение в поне още една интелектуална сфера, като речта, познавателните способности и други. Дементен не означава, че човекът е глупав или недостатъчно интелигентен. Дементен не е и неразривна част от възрастта. Деменцията винаги е свързана с някаква болестна причина, или зад термина деменция се крият най-различни неврологични заболявания.

Допреди 10 години за болестта на Алцхаймер,болестта на Паркинсон, фронто-темпоралната деменция или някои други дегенеративни заболявания ни бе известно, че общото между тях е, че започва производството на един „лош белтък” в мозъка. Той обикновено се произвежда в нервната клетка. Неслучайно в практиката използваме невропротектори, като антиоксидантите, които са най-полезни за функционирането на мозъка. Преди повече от пет години бе лансирано предложение при здрави възрастни да се започне протективно да се дават различни видове антиоксиданти,най-вечегинко билоба, за да се види дали и до каква степен биха развили например някакво дегенеративно заболяване. Извършено е проучване върху 3000 възрастни здрави хора, от което резултатите бяха оповестени на различни неврологични форуми. Първите резултати показаха, че броят на тези, които развиват заболяване, спада. Отчетен е сериозен спад обаче при тези, които са изправени пред риска от развитие на съдова деменция – тоест при пациенти с мозъчносъдова болест. В България това са 25% от всички дементни, което значи около 25 000-30 000 души.

Личният лекар може да зададе четири основни въпроса, които отнемат около минута и дават ценна информация за работата на мозъка, а именно:

1. Справяте ли се сам/а с ежедневните дейности?

2. Умеете ли да общувате по телефона?

3. Можете ли да боравите с малки суми пари?

4. Съумявате ли да се придвижите без придружител с градскиятранспорт?

Когато от проблеми с паметта се оплакват хора в активна възраст без хронични заболявания, това може да се преодолее с промяна в начина на живот.
При всички форми на функционални мозъчни нарушения и леко когнитивно разстройство се препоръчват следните стъпки:

• Редовни физически упражнения, според възрастта и конкретното състояние за подобряване дейността на сърцето и кръвоносните съдове, включително тези, които захранват мозъка;

• Участие в дейности, които стимулират работата на ума и ангажират социално – те могат да помогнат за поддържането на мозъчната функция;

• Навременно установяване и контрол на сърдечносъдовите рискови фактори - наднормено тегло, обездвижване, нездравословно хранене, хипертония, диабет, висок холестерол;

• Прием на препарати, съдържащи вещества с доказано невропротективно влияние. На българския аптечен пазар вече се продава препаратът „Мемостор”, съдържащ ефективна комбинация от ключови компоненти – уридин, цитидин, глутамин, желязо, пантотенова киселина, за които е клинично доказано, че подпомагат мозъчната функция. Не бива да забравяме и благоприятното действие на гинко билоба, за което вече споменахме.

Те подобряват пъргавината на ума, познавателната и умствена дейност, включително концентрация, учене, памет и разсъждение. Влияят благоприятно на вниманието, обучението и възстановяването на паметта. Освен това забавят процесите на стареене на мозъка, премахват последиците от прекомерното умствено натоварване и стрес. 

Коментари