Лекарите, на които вярваме, за трите най-спешни проблема в здравеопазването
15.09
д-р Ваньо Шарков
д-р Ваньо Шарков
Лекар
Лекарите, на които вярваме, за трите най-спешни проблема в здравеопазването

Лекарите, на които вярваме, за трите най-спешни проблема в здравеопазването

05.09.2014 13:22; 24 часа онлайн;

Лекарите, на които вярваме, за трите най-спешни проблема в здравеопазването

Сподели

05.09.2014 13:22; 24 часа онлайн; 465; 0;

Питаме професионалистите - най-изявените медици формулират решения за болните въпроси.Как да се решат проблемите в българското здравеопазване? Какво да се промени в здравната система, за да се върне доверието на пациентите? “24 часа” ще даде думата на най-изявените български лекари, тези, които всекидневно виждат проблемите и имат идеи как може да се реформира системата.

Неотдавна “24 часа” издаде поредния том на “Лекарите, на които вярваме” - не просто
списък с 270 доказани в своята област специалисти, а професионалисти и хора, номинирани в най-трудната обществена “дисциплина” - доверието.

В дебата, който започваме, тези професионалисти ще посочат по три проблема, които те виждат като най-спешни за решаване в здравеопазването. Ще представят и своята визия за промени. Ние ще обобщим резултатите.

От страниците на вестника ще разберете какво казват лекарите - поредните отговори вижте днес. Още трима изявени професионалисти споделят вижданията си и подсказват решения - проф. Любомир Спасов, директор на университетска болница “Лозенец” и национален консултант по трансплантология, доц. Божидар Финков, шеф на Клиниката по кардиология в университетската болница “Св. Анна”, бивш министър на здравеопазването, и националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова, шеф на психиатричната клиника в Александровска болница.

В броевете на “24 часа” ще може да прочетете конкретните идеи на хората, които знаят и решенията. Ще поканим тези изявени български лекари на дискусия с участието на политици, министъра на здравеопазването и директора на здравната каса. Обобщените
предложения на лекарите за спешни мерки ще предоставим на управляващите - правителство и народни представители.

“24 часа” започна инициативата “Лекарите, на които вярваме” през 2011 г. Тогава решихме да призовем читателите си да разкажат своите истории и да номинират медици, спечелили уважението и признателността им.

Продължаваме дискусията, защото сме убедени, че пациентите у нас имат право да получават качествено лечение на поносима цена, а лекарите заслужават нормални условия за работа, перспективи за професионално развитие и достойно заплащане на денонощния им труд.

Доц. Божидар Финков: Финансиране, регулация, остойностяване

Основен проблем е финансирането на здравната система. Той включва и увеличаване на дела на държавата като осигурител за определени контингенти, и увеличаване на здравната вноска - може би, и промяна в здравноосигурителния модел. В момента е по-удачно да се предприеме надграждане с втори или и с трети стълб - това е въпрос на политическо решение. Преминаване към модел с много здравни каси ще бъде по-успешно след време, когато се създаде стабилност. Сега това е по-скоро рисковано.
Вторият проблем е за регулацията в здравния сектор - като брой лечебни заведения и като брой медицинска апаратура по специалности в различните области. Става дума за създаване на здравни карти като инструмент за такава регулация. В момента има известна стихийност - всичко е оставено на пазара, а е очевидно, че ефективността на разходването на средствата пада.

Третият въпрос е за механизмите за остойностяване на медицинските дейности. Чрез тях трябва да се оптимизира връзката между стойността на здравната услуга и това, което получават медицинските професионалисти за извършването и. Мисля, че въвеждането на диагностичносвързаните групи под някаква форма може да помогне, тъй като е по-прецизна система за остойностяване от клиничните пътеки. При всички случаи е нужна по-комплексна оценка на разходите по медицинските дейности.

Проф. Вихра Миланова:
Спешна помощ, равнопоставеност, инвестиции в кадрите



Спешен за решаване е проблемът със спешната помощ - и като цяло, и в частност спешната психиатрична помощ. В по-малките населени места се справят по-лесно, връзките са по-бързи, хората се познават. В големите градове обаче е сериозна трудност да превозиш душевноболен човек до лечебно заведение. Трябва да се създадат спешни мобилни психиатрични екипи - специалистите да ходят на място при болния при остри случаи, а не обратното. Така ще бъде по-ефективно.

Вторият проблем е да се осигури равнопоставеност на здравното обслужване. Сега хората с проблеми идват директно в болницата от цялата страна, често без медицинската документация. Виждаме, че не е добре, и го приемаме, а по-естествено е човекът да може да получи нужната помощ там, където живее. Иначе е по-трудно и по-скъпо за самия пациент. Нужно е да има достъп до специализирана психиатрична помощ на нива район - област - университетска структура.

Третият проблем засяга болничната помощ. Трябва да има преструктуриране, обновяване, инвестиции в човешкия ресурс на първо място, не само в материалната и техническата част. Сериозен е проблемът с недостига на медицински персонал. Трябва да се направи диференциация на болниците според тежестта на случаите, които приемат.

Всички тези мерки изискват да се ангажират много хора, не само да има политическа воля. Психичното здраве все пак е приоритет на държавата.

Проф. Любомир Спасов: Запазване на кадрите, осигурителен модел, здравни нужди по региони


Основният въпрос, който спешно трябва да се реши, е формиране на държавна политика по съхраняване и развиване на кадрите в здравната система - лекари и медсестри. Каквито и промени да се предприемат, резултат няма да има, ако няма компетентни специалисти, мотивирани да работят тук.

На второ място поставям въпроса за здравноосигурителния модел. Либерализацията е безусловно необходима, тъй като не е възможно в условията на монопол да очакваме добри резултати. Монополистът спира да се развива и да предлага подобрение на услугите си. Според мен трябва да има няколко равнопоставени здравни каси с равни задължения и права, които да се конкурират с предоставяне на по-добри условия. Несъстоятелно е да се мисли, че с надграждане на сегашната система чрез втори и трети стълб може да се постигне нещо значително по-добро.

Третият въпрос е да се дефинират здравните нужди на населението по региони. Това не означава здравна карта, която се повтаря от години като мантра и няма да сработи. Означава осигуряване на ефективна спешна помощ и създаване на няколко силни регионални болници, които да покрият изцяло нуждите на дадената територия. Болница от А до Я, а не: Тук нямаме кардиология или гастроентерология и т.н. Образно казано, модел, в който болницата да е като кораб-майка, а спешните екипи да действат като совалки. 

Реклама

Мнения