Публикация

Д-р Ангел Кунчев: Проблеми на имунопрофилактиката

Д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор


Когато говорим за имунизации и ваксини, обикновено се сблъскваме с крайно противоположни, дори полярни мнения на защитници и противници на ваксините. В разгорещения, често емоционален дебат много често фактите и доказаните научни истини остават на заден план, а често са направо пренебрегвани.

Има един парадокс, който експертите от всички страни отчитат при имунопрофилактиката – колкото по-модерни, ефективни и безопасни стават ваксините, толкова страхът и недоверието към тях расте. Трудно е да се обясни на какви сложни психологически причини се дължи това – но то е факт и всички трябва да се съобразяваме с него.

Най-лесното, но съвсем не единствено обяснение е, че с намаляване броя на заразните болести (точно в резултат на използването на ваксините) рискът и страхът от тях също намаляват, а оттук и осъзнаването на необходимостта от ваксинопрофилактика става все по-трудна. Точно в това се състои и посоченият парадокс – ваксините стават жертва на собствения си успех.

Невъзвратим ли е обаче успехът? Какво би се случило, ако по някаква причина спрем имунизациите?

Имаме конкретни примери, и то не в далечното минало. След промените в страните от Източна Европа се стигна до чувствителен спад в имунизационното покритие на населението. Само година-две след това в няколко страни – Украйна, Латвия и др., възникна тежка епидемия от дифтерия, която засегна хиляди деца и по-възрастни хора. Стигна се дотам, че това забравено в Европа заболяване доведе до смъртта на десетки пациенти – най-много деца, но също и родители и медицински персонал. Необходими бяха спешни действия по организиране на извънредни имунизационни кампании, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на епидемията. Това струва много страдания на хиляди засегнати, изгубени човешки животи и разходи за държавите, многократно превишаващи тези за нормални редовни имунизации.

Още по-показателен е примерът със Сирия. Страна с добре организирана здравна система и висок обхват с имунизации на децата. Само след 2 години на тежък въоръжен конфликт, довел до почти пълното унищожаване на здравната система и срив в изпълнението на имунизационния календар, в страната вече се отчитат голям брой забравени в миналото зарази като морбили, паротит, туберкулоза и дори обявеният за изтрит от Европа детски паралич (полиомиелит). От страна с напълно премахнат детски паралич днес Сирия е страна с десетки официално потвърдени случаи, неизвестен брой нерегистрирани заболявания, активен износител на „дивия“ полиомиелитен вирус и реална заплаха за своите съседи. Наложи се Световната здравна организация спешно да осигурява огромен брой ваксини и да организира масова имунизационна кампания в района на Близкия изток, за да гарантира спиране разпространението на заразата. В рамките само на няколко месеца бяха имунизирани над 22 милиона деца в Ирак, Йордания, Ливан, Турция, Израел. Засега усилията са успешни – не беше допуснато разпространение в други страни, но рискът остава дотогава, докато има неимунизирани деца, които вирусът може да срещне.

Това са последствията от спиране на имунизационните програми – дори не спиране, само намаляването на обхвата вече крие рискове от възникване на епидемии.

Но нека погледнем ситуацията в страната. Основният проблем при осигуряването на висок имунизационен обхват в България съществува при ромските деца. Причините за това са комплексни – голяма част от родителите нямат здравни осигуровки и не избират личен лекар на децата си, въпреки че всички деца до 18 години са здравно осигурени от държавата. Дори когато имат избран личен лекар, много често родителите са нехайни, не водят децата на редовни имунизации, сменят адресите си, не пазят имунизационните паспорти на децата. В резултат на натрупването на неваксинирани деца през 2009-2010 година възникна една от най-големите в нашата история епидемии от морбили – разболяха се над 24 000 деца, умряха 24, за хоспитализации и лечение бяха похарчени милиони левове. Това се фактите, това е реалността само от 4 години назад. И всеки, който поставя под съмнение необходимостта от висок имунизационен обхват, трябва да си дава сметка до какво може да доведе това!

Същевременно нещата не са толкова лесни, колкото изглеждат – оправдани или не, страхове сред родителите има, липса на доверие и във ваксините, и в лекарите, които ги поставят, също. Основната причина за това е недостатъчната информация. Къде поради липса на време, къде поради нежелание, голяма част от общопрактикуващите лекари не успяват да отговорят на всички въпроси, вълнуващи майките. А какво по-нормално от това майката да иска да знае какво се поставя на детето, защо, какви рискове има, за какви симптоми да наблюдава детето в следващите часове и дни след имунизацията. Да, има и родители, които вярват напълно на преценката и действията на избрания от тях лекар. Но болшинството се нуждаят от повече информация, а да ги насочиш към дългата и пълна с неразбираеми медицински термини листовка на препарата не е най-доброто решение.

При липсата на достатъчна, навременна и разбираема информация майките я търсят в интернет. Но… там има всичко! От точна, научна информация (която е рядкост) до пълни измислици, теории за световната конспирация, стигащи до нелепости как СЗО и лекарите са част от заговор за унищожаването на човечеството.

Ще споделя само един конкретен случай до какво води разпространението на невярна информация. Преди около 2 години в МЗ се получи запитване от чешкото министерство на здравето за повече информация относно случай на починали 2 деца в България след приложение на конкретна ваксина срещу морбили. Бяха приложили и публикацията в техен централен ежедневник с имена на децата, от кой град са, името на ваксината и т.н. подробности. Съобщението звучеше много правдиво и сериозно, но единственото вярно нещо в него беше, че в България наистина има такъв град – всичко останало - имена, факти, беше пълна измислица. Ваксината никога не е внасяна и използвана в страната, а такива деца в това населено място не съществуваха. Но как майката да разпознае истинската от грешната информация? Представяте ли си какво е изпитвала майка, на която й предстои да заведе детето си на имунизация следващия ден, след като е прочела това? Заиграването със страховете на хората, изопачаването на факти, злонамерено пускане на слухове не са теории – това е реалност. Кой, защо и с каква цел го прави не зная, но последиците от това могат да бъдат сериозни.

За да противостоят на това, МЗ и регионалните здравни инспекции се стараят да подават непрекъснато информация по всички вълнуващи родителите въпроси, свързани с имунизациите. Това става и чрез уеб страниците на ведомствата, и чрез средствата за масова информация, и чрез беседи с родители и общопрактикуващи лекари.

В рамките на малък проект, осъществяван с помощта на Европейския център за контрол на болестите в Стокхолм и Националния център за заразни и паразитни болести, бяха създадени малки информационни брошури с най-често задаваните въпроси и с разяснения на разбираем език за всички плюсове и рискове от ваксините. В това поле обаче има още много работа, трябва да бъдат активно привлечени и различни неправителствени организации, включително такива, които открито се декларират като противници на ваксините, защото фактите са недвусмислени – ваксинациите нямат алтернатива и рисковете от неизпълнението на Националния имунизационен календар са реални и големи.

Коментари