Неадекватни ресурси и политически решения са в основата на западащата здравна система у вас. Спешно са необходими промени в основни закони.

Националната здравноосигурителна каса представи предизвикателствата пред институцията за управление на финансовия ресурс на Първа годишна конференция на тема „Иновации и добри практики в здравния сектор“. Конференцията бе организирана от в. „Капитал“ в партньорство с водещи фармацевтични компании. В различните дискусионни панели участваха представители на Световната банка, на чуждестранни институции, както и политици, водещи специалисти в областта на медицинската и на фармацевтичната наука и практика, пациентски организации, представители на средствата за масова информация.

В презентацията подуправителят на НЗОК – д-р Динчо Генев, очерта основните проблеми пред здравната система и стабилността на НЗОК, които се дължат най-вече на липса на визия за развитие на системата и консенсус в обществото. Това са:

• —неадекватност и/или недостиг на ресурси – човешки, финансови, материално технически, информационни и организационно-управленски;
• —несъответствие между структура (лечебни и здравни заведения) и търсене на здравни услуги – йерархичната (пирамидална) структура не съответства на търсенето – поради неефективна първичната медицинска помощ повишено търсене на специализирана и високоспециализирана помощ от населението;
• —липса на хоризонтална интеграция и взаимодействие;
• —неадекватни решения, свързани с регионалното (териториалното) разположение – Националната здравна карта е само пожелателен инструмент за управление без реални възможности за въздействие;
• —липса на партньорско отношение от страна на съсловните и пациентските организации – засилване на лобистки интереси и професионален егоизъм;
• —свръхокрупняване или раздробяване (разпокъсване) на структурни елементи и връзки – напр. създаване на множество структури по инвазивна кардиология;
• —човешки ресурси – недостатъчен капацитет и аналитичен потенциал, недостиг на лекари в НЗОК, което занижава контрола на качеството, както и отнети законодателно правомощия по контрол върху дейността и качеството;
• —слабости в информационната система и недостатъчно развити „бизнес“ процеси в информационната система на НЗОК. Липса на връзки с останалите информационни системи, както и недостиг на средства за техническа поддръжка и обновяване поради насочване на средствата към здравноосигурителните плащания.

Ключовите предизвикателства пред институцията са свързани и с:

• —Демографското застаряване и намаляване на броя на населението в активна възраст, което ще окаже влияние върху пазара на труда и върху социално-осигурителната система;
• —Повишаващата се заболеваемост в областта на хроничните неинфекциозни заболявания, множественост на заболяванията при едно лице, хронификацията на заболяванията, което често води и до състояния на трайна неработоспособност и необратими увреждания;
• —Недостатъчното осигуряване на здравната система с финансови и човешки ресурси и нови технологии и иновации;
• —Недобре работещо управление и несигурна законодателна среда;
• —Повишаващи се потребности на населението и съответно повишаваща се неудовлетвореност от предоставените услуги;
• —Повишаващи се нива на рисковете, свързани с околната среда и поведенческите фактори, влияещи върху осигуряване на благоприятни условия на живот и труд на населението;
• —Повишаващ се брой на рисковите и уязвимите групи от населението и на маргинализация на част от тези групи, свързана с ниво на образованост, доходи и т.н.;
• —Недостатъчна подготвеност на здравната система и на работещите в нея да се справят с посочените предизвикателства;
• —Неподготвеност на структурите на гражданското общество да посрещнат предизвикателствата на утрешния ден, свързани със здравето на нацията.

Д-р Генев очарта и възможните подходи за решаване на проблемите, като:

• —Преоценка на здравните потребности на населението и анализ и прогноза на необходимите средства по осигуряване на адекватни здравни услуги;
• —Създаване на нови модели на поведение на здравната система и нови видове здравни услуги, насочени към стимулиране на процесите на осигуряване на здравни грижи за младите, майките и децата в ранна възраст (стимулиране на раждаемостта), както и на създаване на модели за дългосрочна грижа при възрастните 65+ с цел преодоляване на дисбаланса между активната хоспитализация и дългосрочната грижа;
• —Преодоляване на влошеното взаимодействие между нивата на медицинската помощ – извънболнична, болнична;
• —Засилване на ролята и дейността на общопрактикуващите лекари;
• —Преодоляване на диспропорцията между предлагането на болнични лечебни услуги, предимно в болниците за активно лечение, за сметка на дългосрочните грижи, рехабилитацията и възстановителните грижи след прекарано остро заболяване;
• —Преодоляване на влошеното взаимодействие между видовете грижи – медицинска, здравна и социална – създаване на нови модели на поведение и нови стандарти в тази насока;
• —Преодоляване на клиничната насоченост на поведение и съответно заплащане на медицински услуги и процедури, откъснати от контекста на цялостната грижа на пациента – въвеждането на подход за цялостна координирана и дългосрочна грижа.

За да се постигне всичко, описано по-горе са необходими неотложни законодателни инициативи:

• —Нов закон за спешната помощ
• —Промяна на ЗЛЗ или приемане на нов закон за болницата
• —Промяна на ЗЗО или приемане на нов Кодекс за здравното осигуряване, включващ и допълнителното доброволно здравно застраховане съвместно с МФ , МТСП и КФН
• —Нормативно уреждане на основните пакети за медицинска помощ. Създаване на възможности за осигуряване на интегрираната дългосрочна здравна грижа. Да се помисли за създаване на здравно-пенсионен пул, осигуряващ възможност за заплащане на този вид грижа – съвместно с МТСП
• —Нормативно уреждане на инвестиционните процеси, регистрацията и акредитацията на ЛЗ
• —Промяна на ЗЗ относно здравната информация, електронно здравеопазване и оценка на здравните технологии
• —Нормативно уреждане на проблемите относно медицинската професия – помощник лекар, парамедик и т.н., както и тяхното обучение и признаване на квалификаците
• —Нормативен анализ и уреждане на проблемите с реимбурсирането на лекарствата – множество комисии по цени, по прозрачност и т.н. Да се помисли за създаване на електронна борса с помощта на стоковите борси.