Публикация

Клиничните пътеки в офталмологията отиват в медицинските центрове

Част от тях ще бъдат обвързани и с високоспециализирани дейности. Промените подготвя Българското дружество по офталмология по искане на НЗОК за оптимизация


Клиничните пътеки за очните заболявания са остарели и трябва да бъдат сериозно ревизирани и реформирани.Част от тях трябва да бъдат трансформирани във високоспециализирани дейности, а останалите – да преминат в медицинските центрове. Това предложение Българското дружество по офталмология (БДО) ще депозира за обсъждане с НЗОК преди подписването на новия рамков договор.

Новината съобщи председателят обяви при откриването на XI национален конгрес на Българското дружество по офталмология неговият председател доц. Тошо Митов пред повече от 200 изтъкнати специалисти от България, Румъния, Турция и Италия.

Специалистът, който е и член-кореспондент на БАНИ, бе категоричен, че мярката би оптимизирала финансирането на лечението на очните болести и би повишила ефективността му. Той уточни, че дружеството прави предложенията за промени в клиничните пътеки по искане на касата.

„Проследяването при високоспециализираните дейности и гарантирано – пациентът получава здравни услуги, които струват определена цена, като в същото време се елиминира възможността да изтичат средства, които практически не стигат до болния, когато се отчитат клинични пътеки за лежащо болни“, коменитра доц. Митов. По сметките на специалистите, които подготвят предложенията за промени в лечението на очните болести, повече от 4 млн. лв. се изплъзват само през пътеката за консервативно лечение на глаукома. При новите правило това би било невъзможно, уверява председателят на БДО.

В рамките на разговорите с НЗОК дружеството подготвя и алгоритми за лечение по различните офталмологични диагнози.

„Идеята е съсловието да зададе алгоритмите и стандартите пред Касата така, че да бъде постигнат баланс между качествена медицинска услуга, финансиране и възнаграждения на специалистите“, обясни доц. Митов.

От НЗОК офталмолозите ще поискат и финансиране на медикаментите за хората от рисковите групи.

„В момента се покриват частично не много скъпи капки, но скъпите, които са единствен шанс за хората да виждат – не, каза доц. Митов и даде пример с нефинансирането на медикаментите за възрастните хора, които най-често са с диагноза „дегенериране на жълтото петно“. Това заболяване води до почти пълна слепота и, за съжаление, у нас се диагностицира късно. Лечение при навременно откриване на заболяването има, но само една апликация струва 2000-3000 лв., като по стандарт броят им трябва да е миниум 3 и през 3 месеца – по още три. Това са непосилни суми за нашите родители, затова държавата трябва да поеме своята роля“, категоричен бе председателят на Българското дружество по офталмология на конгреса, който се провежда в три поредни дни в курорта Златни пясъци край Варна.

Коментари